Станислав Додов е на мнение, че за пандемията от коронавирус е имало репортажи, но не е срещал филми по въпроса. Но според него „първа линия“ отчасти е изчезнала и се е свела само и единствено до медицинските лица. Пред „БНР“ той обясни, че аудиоалбумът, който е излязъл, разглежда именно този въпрос и не случайно първите думи са „коя е първа линия“. За него това са ужасно много хора и обществено значими сектори, за които трябва да се говори повече.
На първо място по неговите думи трябва да бъдат откроени хората, които живеят в самота. Това са тези, които разчитат на мрежата за социална сигурност. Затова едното ниво е свързано с въпроса доколко функционират нашите социални институции.
Другото ниво, отново свързано със самотата, е по-екзинстенциоално. Защото пандемията е засилила именно изолацията и е разкъсала социалната тъкан. Именно на това ниво според Додов е и големият проблем.
Внимание се обръща и на въпроса за липсата на солидарност. Това е свързано по неговите думи дори с начина, по който са говорели правителствата. Например за локдауна. Там се е казвала, че той трябва да бъде избегнат, за да можем да работим, защото ако не работим, ще умрем. Но е много важно, че и ако се заразим, отново има вероятност да умрем, а е изглеждало така, сякаш това не е важно.
И тук възниква важният въпрос, че обществото години наред е убеждавано, че трябва всеки да се грижи сам за себе си и са да се развива. И хората не могат сега за едно денонощие да променят своето мислене и да превключат на режим на солидарност. Но не бива да се говори, че хората на Балканите са зли същества, а много често именно това е, което се чува от експерти. Истината според Додов е, че това е общество, което е забравило защо и как да бъде солидарно.
А от 2020 година насам по неговите думи и политиците, и медиите свързват солидарността с ваксините, дистанцията и носенето на маски. Така това било необходимо, за да пазим както себе си, така и останалите.