Надеждите за прекратяване на огъня в Украйна изглеждат далечни след телефонното обаждане на Доналд Тръмп и Владимир Путин тази седмица. Може би някой трябва да каже на британския премиер, цитира „Политико“.
Европейските военни лидери ще се съберат в четвъртък в Нортууд, Западен Лондон, докато Великобритания, водена от Кийр Стармър, продължава да настоява да действа като гарант за всяко примирие, което може да бъде постигнато в Украйна.
Срещата на върха идва въпреки опозицията, която руският президент даде на американския си колега във вторник, отхвърляйки плана за по-пълно 30-дневно прекратяване на огъня, представен от САЩ и Украйна.
Путин продължава да се придържа към привидно невъзможни червени линии – включително край на всякаква чуждестранна военна помощ и споделяне на разузнавателни данни с Киев – докато САЩ не са склонни да предложат каквито и да било гаранции за сигурността на следвоенното мироопазващо присъствие в Украйна.
Въпреки това Стармър е решен да премине към това, което той нарича „оперативна фаза“ на планиране за защита на всяко потенциално прекратяване на огъня в Украйна. Съюзниците на Киев, начело със Стармър и френския президент Еманюел Макрон, се стремят да удържат натиска за спиране на бойните действия и да изолират Путин като основна пътна артерия към мира.
Фонът до срещата на върха в четвъртък, която има за цел да оформи т.нар. коалиция на желаещите, е обезкуражаващ. И тъй като преговорите започват, далеч не е ясно какви биха могли да бъдат крайните цели на мироопазващите сили – или дали съюзниците на Украйна наистина могат да ги подкрепят в дългосрочен план.
Великобритания и Франция поеха по този път, обещавайки да помогнат да се осигури необходимата военна сила, за да се задържи Русия, ако бъде постигнато прекратяване на огъня, докато продължават преговорите за по-траен мир.
На този етап обаче не е ясно как би изглеждала подобна конфигурация. Вариантите варират от „сили за сигурност“ от 30 000 до много по-голямо мироопазващо присъствие, за което един бивш ръководител на британската армия е изчислил, че ще изисква 100 000 войници.
Други ключови въпроси включват дали британските войски ще имат право да стрелят по руски войници – въпрос, на който премиерът засега отказва да отговори.
На срещата, която ще се проведе във Великобритания, началниците на армии и планирането на отбраната ще се опитат да попълнят някои от тези подробности, обсъждайки какво оборудване и персонал ще са необходими и кой е най-добре подготвен да ги осигури.
Докато логистиката все още е в играта, Стармър е експанзивен в ангажиментите си. Той многократно е казвал, че страната ще направи „каквото трябва“, за да подкрепи Украйна, намеквайки за споразумение, което може да продължи с години.
Високопоставен британски правителствен служител, пожелал анонимност, каза, че министрите не мислят за „крайна точка“ на усилията за поддържане на мира, а вместо това се фокусират върху „това да се уверят, че това, което е на земята, е достатъчно силно, за да осигури траен мир“.
Това е и надеждата и очакванията на британските съюзници, които са загрижени за гаранции за сигурността. „Мисля, че международните ангажименти в подкрепа на евентуално мирно споразумение трябва да бъдат дългосрочни“, каза Тея Тиликайнен, бивш външен министър на Финландия, която сега ръководи Европейския център за върхови постижения за противодействие на хибридните заплахи.
Какво следва?
Подобни приказки за дългосрочни мироопазващи сили в Украйна вече бият тревога в отбранителните кръгове. Въпреки обещаното увеличение на разходите за отбрана, армията на Великобритания в момента е недохранена. Министърът на отбраната Джон Хийли заяви пред „Politico“ миналата година, че въоръжените сили на страната не са „готови да водят“ война и трябва да бъдат „по-ефективни“ във възпирането на бъдещи агресори.
Въпреки обещаното увеличение на разходите за отбрана, армията на Великобритания в момента е в недостиг. Министърът на отбраната Джон Хийли заяви пред „Politico“ миналата година, че въоръжените сили на страната не са „готови да водят“ война и трябва да бъдат „по-ефективни“ в възпирането на бъдеща агресия срещу членовете на НАТО.
Марина Морен от департамента за военни изследвания в Кралския колеж в Лондон заяви, че това трябва да бъде основна грижа за мироопазващите усилия. „Великобритания и европейските партньори не са формулирали, поне в публичното пространство, някаква съгласувана стратегия“, предупреди тя.
Морен попита: „Докога реалистично можем да подкрепяме Украйна, ако се наложи да се превъоръжаваме, защото собствените ни запаси са празни? Можете да кажете на Украйна: „Ще ви подкрепяме толкова дълго, колкото е необходимо“, но тези думи не означават нищо, ако не можете да продължите напред“.
Министерството на отбраната на Обединеното кралство разчита до голяма степен на препоръките на скандалното разследване „Чилкот“ за войната в Ирак през 2000-те години, за собствените си насоки за планиране на военна операция. Но някои се опасяват, че тези заключения сега се игнорират.
По-специално, Ед Арнолд, старши научен сътрудник в RUSI и ветеран от армията, подчерта необходимостта Чилко да има ясна представа как би изглеждал успехът при всяка интервенция. „Това е благородно начинание от Великобритания и другите в Европа, но също така е потенциално ужасна идея“, каза Арнолд. „ Ние не знаем каква е мисията“.
Представители на Обединеното кралство настояват, че това е грешен начин да се мисли за това и твърдят, че ангажиментът за сключване на мирно споразумение трябва да бъде поет възможно най-бързо и решително.
„Това не означава, че британските войски трябва да бъдат там в продължение на десетилетия, стига споразумението да е такова, че да може да се осигури солидна подкрепа за международно присъствие“, каза тя. Това може да доведе до известно разместване на отговорностите, каза тя.
И все пак, колкото и да са склонни Великобритания и нейните коалиционни партньори, те в крайна сметка остават встрани от разговорите между Москва и Вашингтон.
Бен Уолъс, бивш министър на отбраната на Великобритания, заяви пред „Times Radio“, че Путин и Тръмп „водят много разговори, без да са фактически гарант на Украйна, която е Европа и Обединеното кралство“. В крайна сметка мисля, че това, което трябва да се случи, е, че всички тези четири заинтересовани страни трябва да бъдат в тази стая.
За още новини вижте ТУК
Присъединете се към нашия Телеграм
