Предложението на БСП всяка година минималната работна заплата /МРЗ/ да се определя като 50% от средната за предходната година не срещна одобрение в парламента. В зала започна дискусията на удължителния закон за бюджета, с който действието на настоящия се пренася за 2023 г.
Предложението майчинството да бъде изравнено с МРЗ също беше отхвърлено, както и това пенсиите да се осъвременяват всяка година на 1 юли със 100% в сравнение с ръста на осигурителния доход или 100% спрямо инфлация, както и работодателите да изплащат само първите 2 дни от болничните вместо както досега – 3, предава „БНР“.
Финансовият министър Росица Велкова не одобрява предложението на народния представител от ГЕРБ Кирил Петков – парите по оперативни програми да не се ползват за текущи разходи:
„Към днешна дата сме вече на минус 2 милиарда на Централен бюджет. Това означава, че ние финансираме национални разходи са средства, които използваме или от набирателни сметки, или от европейски средства. Това просто е кеш, който ние ползваме. С приемането на текста, който предлага господин Ананиев, би могло да се наложи в началото на годината да теглим дълг, при условие че ще имаме над 10 милиарда във фискалния резерв.“
Същевременно стана ясно, че депутатите ще работят, докато окончателно не приемат удължаването на бюджета за 2023 година.
Междувременно от парламента разпространиха справка за законодателната дейност и парламентарния контрол през първата сесия на 48-ото Народно събрание
Законодателна дейност
От началото на мандата си 48-ото Народно събрание е приело 22 закона, 58 решения и декларация относно присъединяването на България към Шенген. Това сочи справка, подготвена от дирекция „Пленарни заседания, парламентарен контрол и финални текстове“ на Народното събрание и парламентарния пресцентър.
От 19 октомври до 22 декември парламентът е имал 33 пленарни заседания, като 6 от тях са били извънредни.
В 48-ото Народно събрание са постъпили общо 158 законопроекта, като 103 от тях са внесени от народни представители. По време на първата сесия в парламента са внесени 84 проекторешения, от които 71 от народни представители, както и 2 проекта за обръщения и декларации.
Парламентарен контрол
В 48-ото Народно събрание до 22 декември са зададени 903 въпроса и са отправени 47 питания. Парламентарен контрол е провеждан в 4 пленарни заседания за петъчния парламентарен контрол и в 4 извънредни пленарни заседания. Блицконтрол е провеждан в две заседания като са зададени 22 въпроса от народни представители от всички парламентарни групи.
Използваното парламентарно време за осъществяване на контролната функция на Народното събрание е 48 часа и 56 минути.
В този период използваните форми на парламентарен контрол са въпроси и питания, изслушвания и блицконтрол. Проведени са 8 изслушвания по чл. 111 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
От зададените въпроси с писмен отговор са 656, а 247 – с устен. При питанията 18 са били с писмен отговор, а 29 с устен. Отговорено е на 672 въпроса и на 32 питания, а 23 въпроса и 3 питания са оттеглени.
Най-много въпроси и питания през първата сесия от мандата на 48-ото Народно събрание са били внесени от народни представители от ПГ „Демократична България” – 233 въпроса и 13 питания. От ПГ „Продължаваме промяната“ са отправили 228 въпроса и 12 питания, от ПГ на ГЕРБ-СДС – 171 въпроса и 6 питания, от ПГ „БСП за България“ – 108 въпроса и 6 питания, от ПГ „Възраждане“ – 103 въпроса и 8 питания, от ПГ „Български възход“ – 50 въпроса и от ПГ на ДПС – 22 въпроса и 2 питания.
