Текстът е препечатан от „Свободна Европа“. Свободна Европа е службата за България на Radio Free Europe/Radio Liberty (RFE/RL). От 1950 г. до 2004 г. излъчва предавания на български език. От началото на 2019 г. Свободна Европа е възстановена като дигитална платформа за предоставяне на мултимедийно съдържание на български език.
Елица Симеонова е журналист в Свободна Европа. Първите си стъпки в журналистиката прави в международния отдел на в. „Сега“, след това e репортер в Клуб Z.
Двама млади мъже се озоваха в болница след напрежението на протестите в края на миналата седмица. Единият от тях се е разпознал в клиповете, на които се вижда как полицаи издърпват хора от множеството и ги водят зад колоните на сградата на Министерския съвет. Там се вижда как група униформени нанася удари на човек, който лежи на земята, под виковете на свидетелите, които ги призовават да спрат и да повикат линейка. Другият пострадал се е озовал в „Пирогов“, след като е бил арестуван на Орлов мост.
Ръководството на столичната полиция съобщи, че е назначена проверка заради клиповете, която трябва да приключи в рамките на един месец. Протестиращи поискаха оставката на министъра на вътрешните работи Младен Маринов заради насилието на униформени над протестиращи.
Полицейското насилие в България обаче не е изключение. Прояви на такова е имало на всички големи протести в България през последните 30 години, каза пред „Свободна Европа“ Красимир Кънев, председател на Българския хелзинкски комитет – неправителствена организация, която от години следи ситуацията с полицейското насилие в България. Толкова тежки случаи на полицейско насилие обаче през последните години не е имало, смята той. Една от причините за това е липсата на последствия за полицаите, които използват насилие безпричинно.
„Оплакали са се от главоболие“
На 10 юли вечерта във Фейсбук е публикуван видеоклип, на който се вижда как служители на реда влачат хора към колоните на сградата на Министерския съвет, а след това група полицаи бият човек, който лежи на земята. Други клипове показват как униформени удрят хора в полицейски бус.
Следващия ден от „Пирогов“ съобщиха, че двама мъже – на 21 и на 29 години – са настанени в неврохирургията на болницата след протестите. От болницата съобщиха и за трима души с по-леки наранявания, които са били обработени и са си тръгнали след това.
По време на брифинг в събота директорът на СДВР Георги Хаджиев каза, че от задържаните на протеста 18 души, на двама е оказана лекарска помощ. „Актуалната ми информация е, че са в добро общо здравословно състояние. […] Оказана им е лекарска помощ, защото са се оплакали от главоболие“, каза Хаджиев и добави, че има трима ранени служители на МВР по време на протеста в петък.
Близките на двамата пострадали мъже обаче разказват друга история.
„Извлечен е и е пребит“
Бащата на 21-годишният Евгени Марчев, студент по право в Хага, разказа пред медиите, че синът му е бил „помлян“ от полицаите, тъй като се е оказал близо до полицейския кордон, когато от задните редове са започнали да хвърлят бутилки към униформените. Самият студент се е разпознал в клиповете, на които се вижда как униформените удрят хора зад колоните на сградата на Министерския съвет.
„Не е нападал полицията. Извлечен е и пребит. Закарали са го в Трето районно. Разбрахме, че е много зле. С много молби пуснаха жена ми, която е хирург. Тя се върна потресена – целия в белези и кръвонасядания. Настоявахме да бъде взет с линейка. Пратиха ни в СДВР. Там казаха да, добре. Върнахме се в Трето районно [полицейско управление]. Никаква линейка не пратиха. Едва тази сутрин го закараха в „Пирогов“. С тежко комоцио е. Жена ми е съсипана. Това е огромна травма и унижение“, разказа Марчев-баща.
„Първите думи на сина ми бяха: „Мамо не можеш да си представиш колко са ни били… губих съзнание на три пъти“. Лицето му беше отекло. Гадеше му се“, каза пред майката на студента.
21-годишният Евгени Марчев е напуснал болницата по собствено желание. Неговите родители обясниха решението му с това, че е бил подложен на вербален тормоз и в лечебното заведение.
Директорът на СДВР Георги Хаджиев каза, че назначените проверки на кадрите от интернет с полицейско насилие, трябва да приключат в едномесечен срок. „В крайна сметка бих апелирал да бъде дадено време, за да се установи в цялост и в пълнота обективната истина, за да може, след като приключат проверките, данните да бъдат изнесени пред обществото.“
„Два дни издирвах сина си“
Другият приет в болница пострадал с комоцио е 29-годишният Димитър Педев. Майка му Юлия разказа пред бТВ, че два дни е издирвала сина си и никой от СДВР не ѝ е съобщил, че е задържан. Тя е научила, че той е приет в „Пирогов“ едва след като се обадила да попита дали той не е 29-годишният човек, за когото е разбрала от новините.
„Той е с тежко комоцио и огромен хематом на лявото око. Има и наранявания по цялото тяло. Окован е в белезници и го пазят полицаи като най-големия престъпник“, каза тя и допълни, че той не помни нищо от инцидента.
Директорът на СДВР Георги Хаджиев обясни, че случаят с Педев няма нищо общо със случая при колоните на Министерския съвет. По думите му човекът е задържан на Орлов мост в петък вечерта и му е дадена възможност да се свърже с адвокат и с близки, както и да получи лекарска помощ. „Обиждал е [служители на реда], не бих могъл да коментирам пред вас думите и изразите, с които ги е нагрубявал, защото те в крайна сметка не са за пред обществото. Отправяно му е няколко разпореждане да преустанови своите действия и тези разпореждания са документирани в докладните записки на нашите служители.“
Георги Хаджиев не може да каже, дали Педев „е бит или не е бит“, докато не се анализира цялата информация от течащите проверки.
Димитър Педев е обвинен е обвинен в хулиганство и прокуратурата му определи 1000 лв. гаранция, въпреки че предварителните заявки на разследващите бяха, че ще поискат от съда постоянния му арест.
Полицейското насилие не е прецедент
Случаите на полицейско насилие не са изключение, а по-скоро практика, включително и по време на големи протести, смята Красимир Кънев, председател на Българския хелзинкски комитет. „Да се пребиват хора до такава степен и да се докарват до такова състояние обаче през последните години не сме виждали“, казва той.
Неправителствената организация включва в своя годишен доклад раздел за полицейската жестокост. За да оцени реалния мащаб на проблема, тя интервюира представителна извадка от затворници в страната веднъж на няколко години, и всяка година в няколко затвора. От последния доклад, публикуван през 2020 г., става ясно, че 26,1% от интервюираните затворници се оплакват от насилие по време на задържане, а 20,8% казват, че са били подложени на насилие в полицейското управление.
Кънев обяснява, че общо около една трета от всички затворници се оплакват от жестокост при задържане и/или след като вече са заведени в полицейското управление.
„Това е една малка част от тези, които са бити. Има хора, които не получават ефективни присъди, които са повече от тези, които получават ефективни присъди. Те получават актове, глоби. Ако екстраполираме този дял – една трета – и върху тях, а има основание да го направим, излиза, че от около 40 000 – 45 000 души, които са имали контакт с полицията във връзка с наказателно производство, 12 000 – 13 000 са били обект на насилие“, казва той.
„И това пак не са всички, защото това е статистиката само за тези, които са били обект на наказателно производство. Има такива, които се задържат по указа за борба с дребното хулиганство. Има и такива, които просто ги срещат на улицата полицаи и ги бият, без да има наказателно производство, без нищо.“
Представители на МВР заявиха няколко пъти през последните дни, че униформените са използвали сила, защото са били нападани и по тях са хвърляни предмети. Но къде е границата между използването на сила по необходимост и безпричинното насилие и колко често се прекрачва тя? Според Кънев в масовия случай става дума за точно такова безпричинно насилие.
„Органите на реда имат право да упражняват сила в някои случаи – когато е нападнат полицай, когато един човек напада друг и полицаят трябва да го спре. Но това са малко на брой случаи. В случая на тези записи виждаме насилие над човек, който не е в позиция да бъде заплаха, не проявява насилие и не се съпротивлява.“
Колкото до твърденията на родителите на 21-годишният Евгени Марчев, че той не е получил лекарска помощ до сутринта, Кънев отбелязва, че това е често срещана практика при полицейско насилие. „Това е рутинно. Не се осигурява лекарска помощ, защото от тази лекарска помощ остават следи. Лекарят като прегледа пострадалия, ще издаде някакъв документ. И ако пострадалият поиска да се оплаче, ще има доказателства за насилието. Напротив, те съзнателно държат пострадалите настрани от лекари, за да няма такива доказателства.“
Затова БХК съветва жертвите на полицейско насилие да се освидетелстват при съдебен лекар веднага след като ги освободят от полицейското управление, защото в противен случай може да се твърди, че хората са получили нараняванията си другаде, а не в полицейското управление или при ареста.
А има ли наказания
Една от причините полицейското насилие да е често срещано в България е липсата на наказания за извършителите, смята Кънев. Това е и причината срещу страната да се водят десетки дела в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. От 2002 г. има 30 осъдителни присъди срещу България само за това.
В годишните доклади на БХК се цитират докладите за дейността на прокуратурата. От тях става ясно, че през 2018 г. са следени 200 преписки за полицейско насилие. За същата година има два прокурорски акта срещу общо четирима 4 полицейски служители – един обвинителен акт и едно предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание. През 2019 г. преписките за полицейско насилие са били 259, като е имало три обвинителни акта и едно предложение за освобождаване от наказателна отговорност срещу деветима полицаи и нито един осъден полицай с влязла в сила присъда.
„Виждате за каква безнаказаност става дума. Колко малък дял са тези, които се оплакват, и колко малък дял са тези, които се внасят някакви актове в съда. В останалите случаи производства не се образуват или се прекратяват. Това обяснява защо един полицай си позволява такива неща, каквито видяхме на тези видеа. Те са го правили навярно и преди това и не са били санкционирани. Затова вярват, че могат да го правят безнаказано“, заключава Кънев.
Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
