Стефан Радев, докторант и преподавател по Медицинска биохимия в Медицинския университет – София, е публикувал изявление в социалните мрежи, в което изразява своето недоволство, че неговото име е включено в списък против новоприетия закон, забраняващ хомосексуалната пропаганда в училище, без негово знание и съгласие.
Радев категорично заявява, че не само не е подписвал такъв списък, но и че активно е подкрепял закона в свое лично качество. Той се възмущава, че неговото име и позицията му в Медицинския университет са били използвани без негово разрешение в политически контекст, с който той не се асоциира. Радев подчертава, че ще предприеме правни действия срещу съставителите на списъка, за да защити своето име и репутация, като подаде сигнал до Прокуратурата за злоупотреба с лични данни.
Той също така споделя своя опит и мнение по темата за хомосексуалната пропаганда и дискриминацията, като посочва, че сам е преминал през етап на хомосексуални преживявания, които впоследствие е преодолял. Радев критикува „ЛГБТИ+ обществото“ за това, че не приема бившите хомосексуалисти като част от „различните“, чиито права трябва да бъдат защитавани и твърди, че е бил подложен на дискриминация и омраза именно от тези, които се определят като защитници на различните. Публикуваме целия му пост:
„Не съм се подписвал в този списък!
Чудих се дали изобщо да се занимавам, но като разбрах, че има и други „разписани“ хора в моето положение, които обаче ги е страх или срам да говорят, защото смятат, че сами ще трябва да се изправят срещу добре смазана машина от добре финансирани фондации, НПО-та, медии… Е, мен не ме е страх и вярвам, че човек не трябва да си мълчи, а да говори истината.
Вчера един колега от Софийския университет ме попита вярно ли съм се подписвал в списъка против новоприетия закон, забраняващ хомосексуалната пропаганда в училище. Аз първоначално бях малко в шок, тъй като, първо, изобщо не знаех, че има поименен списък /само бях чувал по новините, че се размотават някакви списъци от „хиляди академици“ против закона, но не ги бях разглеждал/.
Проверих списъка, изготвен от Станимир Панайотов и Стойо Тетевенски.
И наистина видях, че ме има записан там с имената ми по лична карта и длъжността ми – докторант в Медицински университет.
А истината е, че аз не само че категорично НЕ съм се подписвал против закона, забраняващ хомосексуалната пропаганда в училище, ами даже миналата седмица специално бях отишъл в комисия в НС по темата, за да споделя становище /в лично качество и на една организация, на която съм член/ в ПОДКРЕПА на закона и ПРОТИВ хомосексуалната пропаганда в училище!
Което е още по-нагло и безсрамно да се намесва името на университета ми зад такива политически позиции. Аз, като се изказвах в комисията, не съм си позволявал да намесвам Медицинския университет, в който работя и преподавам, но в този списък се оказах разписан точно като представител на Медицински университет.
Не знам как съм попаднал в този списък. Но знам, че аз никога не съм попълвал и подписвал подобен списък, нито съм позволявал някой друг да ме запише.
В това отношение съвестта ми е чиста.
Впоследствие разбрах, че има и други „разписани“ хора, които като мен никога не са се разписвали и не са се съгласявали да ги впишат, но които се страхуват /или срамуват/ да излезнат напред. Е, мен не ме е страх, нито срам.
Даже смятам, че да си мълча за присъствието на името ми и името на моята Алма матер, на която дължа медицинското си образование, да стои записано в списък в защита на хомосексуално образование в училище е изключително срамно нещо, което петни и моето име, но и това на университета, защото Медицински университет няма НИЩО ОБЩО, нито с темата, нито с училищна хомосексуална пропаганда.
Не знам дали този, който ме е записал в списъка, го е направил нарочно или случайно, но аз лично нямам АБСОЛЮТНО НИЩО ОБЩО С ТОЗИ СПИСЪК, и КАТЕГОРИЧНО ОТХВЪРЛЯМ ВСЯКАКВИ ВРЪЗКИ С НЕГО.
И за да е още по-ясно, възнамерявам да предприема всички позволени ми от закона действия да защитя името си, като планирам с помощ от приятели юристи да подам сигнал до Прокуратурата за злоупотреба с личните ми данни и също така лично да заведа дело към Станимир Панайотов и Стойо Тетевенски, за които пише, че са изготвили и разпространили из медиите списъка, за накърняване на достойнството ми, обвързвайки името ми със защита на училищна хомосексуална пропаганда.
Ще искам в съда най-малкото господата Станимир Панайотов и Стойо Тетевенски да се извинят на мен и най-вече на ръководството на Медицински университет задето го намесват в политически въпрос в защита на сексуализирането на ученици.
Авторите на списъка е изключително безотговорно да публикуват списък с 666 души /без мен/ и да го разпространяват по медиите без да проверят дали реално въпросните хора са тези, за които се представят, след като, доколкото видях в списъка, се събират имейли и телефони. Мен никой не ме е питал, нито по телефон, нито по мейл дали аз съм попълнил анкетата, и ми е интересно този, който я е попълнил, кой имейл и телефон е сложил /ще ми е интересно да го разберем в съда/.
Съветвам и други приятели и колеги от академията внимателно да проверят дали случайно и те да не се окажат присъстващи в този списък. Да не се окаже, че в защита на хомосексуална пропаганда в училище са им се подписали десетина човека и после са решили, че техните неподозиращи колеги също са съгласни и не биха имали против тяхното име също да го включат в такъв срамен списък.
А по темата за влиянието на хомосексуалната пропаганда мога да говоря много, тъй като самият аз съм човек, който е пострадал от хомосексуална пропаганда, която в тийнейджърските ми години ме бе вкарала в подобен безплоден начин на живот, който пропиля над 3 години от живота ми.
Мога да говоря много и по темата за дискриминацията и омразата към „различните“ в България, тъй като докато бях изрусен активен хомосексуалист върху мен не е имало никаква дискриминация, нито омраза от обикновените българи, но в момента, в който започнах да задавам определени въпроси към хора от т.нар. „ЛГБТ общество“ и да работя върху себе си по това да спра да правя хомосексуални действия /слава Богу успешно и впоследствие и хомосексуалните желания изчезнаха/, към мен се отприщиха вълни от дискриминация и език на омразата от същите тези „защитници на права“, че съм интернализиран хомофоб“, че съм „бягал от себе си“, че „не съм приемал себе си“, че съм мразил себе си, а да не говорим за по нецензурни изрази, като „латентен п…с или нали знаеш, че няма бивши полицаи и п….си…Бившите хомосексуалисти не са добре дошли в „ЛГБТИ+ обществото“.
Може би защото аз – и много други бивши хомосексуални хора, които познавам, някои от които дори вече си имат истинско семейство с жена и деца, сме изключително неудобни за ЛГБТИ+ обществото, тъй като сме живо доказателство, оборващо „модерните догмите“, че „си роден така“ и че ако си тръгнал по един път, ако поискаш – имаш свободната воля да го промениш.
Явно бившите хомосексуалисти не сме достатъчно „различни“ и нашите права няма нужда да се защитават. Моят опит показва, че няма по-големи разпространители на омраза и разделение към различните /а и в обществото като цяло/ от хората, самоопределили се за „Защитници на различните“, които получават заплата за това.
Разбираемо е и по тази тема познавам много бивши хомосексуалисти, които имат много какво да кажат, но поради стигма не искат да го кажат..
Е, отново мен не ме е страх и вярвам, че човек не трябва да си мълчи, а да говори истината.“
„Проверете дали и вие случайно не сте се „разписали“ в подкрепа на училищна хомосексуална пропаганда ТУК„, посъветва Стефан Радев.
Прокуратурата на Пеевски погна „Възраждане“? Подадоха сигнал за влияние в българското образование
