Стефани Иванова, участничка в „Hell’s Kitchen Bulgaria 2024“, сподели в социалните мрежи с разтърсващо признание за години на физически и психически тормоз, преживени в токсични връзки. В емоционален пост тя описва как е станала жертва на домашно насилие, как децата ѝ са били насилствено отнети от нея и как институциите в България подкрепят насилниците вместо жертвите.
Стефани Иванова споделя, че дълги години е търпяла насилие от партньори с нарцистично поведение. Разтърсващото в случая е, че един от тях, когото тя описва като „системно пребиващ жена си“, е носител на награда за „принос и подпомагане на женското общество“, връчена му от Zonta Club Sofia – организация, която публично защитава правата на жените. Стефани пише:
„Как същият този човек има хиляди последователи и е идол за много хора в публичния си образ. Как съм пряк свидетел на дамите от клуб Zonta Club Sofia, чийто плакет виси на стената му у дома. Награда за принос и подпомагане на женското общество, връчена на човек, системно пребиващ жена си.“
Тези думи поставят сериозни въпроси относно лицемерието в обществото и начина, по който насилниците остават ненаказани, докато се представят за „изрядни граждани“. Освен физическия и психическия тормоз Стефани Иванова разказва как децата ѝ са били отнети насилствено и дадени на баща им, без реална причина.
„Бях разделена от децата си в продължение на 3 месеца, тъй като бяха отскубнати от ръцете на моя баща пред блока, в който живеем, и укривани от мен по всякакъв начин.“
Решението на социалните служби е основано на абсурдни критерии, които дискриминират жените:
„По фактическото пребиваване на децата в нашата велика държава, благодарение на доклади, изготвени от социалните, превантивните мерки бяха присъдени на баща им, с мотива – „като се вземе предвид полът и възрастта на децата“.“
Това разкрива дълбоко вкоренена несправедливост в социалната система, която вместо да защитава децата, ги превръща в инструмент за манипулация на насилници с влияние и финансови възможности.
Друг метод, използван срещу Стефани, е опитът да бъде демонизирана като лоша майка:
„Ще попитам: Жена, която по цял ден чисти и се грижи за близнаци, сяда и изпива чаша вино вечер, може ли да се нарече алкохоличка?“
Тази тактика често се използва срещу жени в съдебни и социални битки – те се представят като нестабилни и негодни родители, докато мъжете, независимо от техните действия, остават защитени от системата. Въпреки травмата Стефани Иванова заявява, че няма да се предаде и призовава за обществена подкрепа:
„Страх ме е да вляза в тази война, но ви моля с цялото си сърце да ме подкрепите и да бъдете с мен, защото всеки мой ден е изключително труден за моята срината душа.“
Време е да изискваме промени в законодателството, да настояваме за по-строги наказания за насилниците и да подкрепяме жертвите, които се борят за правото си на нормален живот. Този случай не е изолиран – утре това може да бъде всяка една жена, която е оставена без защита от системата.
