„В периферията на Европа се развиват 2 конфликта, които крият рискове за Европа и България, изискват сериозно внимание и са показателни за двойния стандарт в международната политика. На първо място конфликта в ивицата Газа, който все повече прераства в хуманитарна криза. Има около 100 резолюции на ООН, които са за това да се създадат 2 държави – израелска и палестинска. Към настоящия момент, държавата Израел е факт, но не това е положението с Палестина. Реално Палестина и до ден днешен не е независима държава, а автономия, която е в особена ситуация. От една страна тя е автономия, от друга страна има свои посолства по света, а в допълнение, на практика разполага и с две правителства – това на Западния Бряг и това на Ивицата Газа. Липсата на трайно и справедливо решение на палестинския проблем е причината за настоящия конфликт и е предпоставка за постоянното високо напрежение в Близкия изток и загуба на човешки животи. Без такова решение, устойчив мир не е възможен. От „Възраждане“ призоваваме за прекратяване на бойните действия и за намиране на справедливо и трайно решение на проблема.“
Така започва декларация, прочетена от парламентарната трибуна от депутата от ПГ на „Възраждане“ Станислав Стоянов. Тя продължава по следния начин:
„Ние от „Възраждане“ заклеймяваме всяка агресия срещу мирно население и категорично осъждаме насилието над невинни цивилни жертви, жени и деца. Призоваваме Израел да се придържа към принципа на пропорционалност в международното право и да се сложи край на избиването на цивилно население. За да се добие по-добра представа за конфликта,ще спомена, че в Газа за един месец има 10 328 убити цивилни граждани, повече отколкото в Украйна за 20 месеца (9806).Има дни, в които убитите цивилни в Газа надвишават 200-300 на ден, цифри които остават, някак си встрани, на фона на свръх концентрацията на медийно внимание към Украйна.
Поради вече изложеното осъждаме двойния стандарт в политиката. Следва да запитаме защо т.нар цивилизован свят не осъжда израелската агресия, когато принципите на пропорционалност не се спазват?
Недалеч от Европа има още един развиващ се конфликт, който заслужава внимание – този в Западна Сахара. Това е още един конфликт в периферията на ЕС и също потенциален катализатор на бежанска вълна. Той е с давност от около 50 години и различен интензитет във времето, като от края на 2020 г. съществуващото примирие е прекратено.
В десетилетията след края на Втората световна война се разгърна процеса по деколонизация и множество народи от Африка и Азия получиха своята независимост. Не такъв е случаят със Западна Сахара, бивша испанска колония. След оттеглянето на Испания, вместо да получи своята независимост, Западна Сахара става обект на нова анексия, този път от страна на Мароко и Мавритания през 1975 г. Мавритания впоследствие е отблъсната, но конфликтът с Мароко е актуален и до днес като около 80% от територията на Западна Сахара към момента се контролира от Мароко, а 20% от Фронта Полисарио, представител на населението на Западна Сахара.
Ангажиментите на международната общност и ООН (Резолюция 690 от 29 април 1991 г.) за намиране на трайно решение на конфликта, чрез референдум не са изпълнени до ден днешен. Въпреки че Съветът за сигурност съставя под свое ръководство мисия на ООН за организиране на референдум в Западна Сахара известна като MINURSO, народът на Западна Сахара все така няма правото на национално самоопределение. Тревожното е, че конфликтът е съчетан и с целенасочена етническа подмяна на населението.
За съжаление към настоящия момент ЕС и международните институции пренебрегват този проблем, въпреки че както знаем ЕС има политика и инструменти, насочени към Африка като целта на партньорството между Африка и Европа е създаването на пространство на солидарност, сигурност, мир и устойчив просперитет. Наблюдава се отново двоен стандарт в международните отношения, и тук добър пример е различния подход при решаване на въпроса с Косово спрямо този със Западна Сахара. Двойният стандарт не е добър принцип за водене на дипломация и е предпоставка за продължителни и повтарящи се конфликти.
Заключение: “Възраждане” настоява за незабавно изтегляне на израелските войски от Газа и връщане към мирните преговори,които започнаха през 1991 година (и на база духът на резолюцията на ООН от 1948) г.
“Възраждане” настоява за провеждане на референдума в Западна Сахара и изпълнение на резолюция 690 на ООН и за установяване на траен мир в този регион на Африка.
Крайно време е да започнем да решаваме проблемите още в зародиш. Не бива да чакаме бездейно и безотговорно войните по периферията на ЕС да ни заливат периодично с бежански вълни, а впоследствие да търсим спешни решения, след като проблемът вече е достигнал до нас.
Настояваме да се спазват принципите на международното право и правото на самоопределяне на народите. Казваме „НЕ“ на двойните стандарти в международните отношения.“
