„Преди да се вземе решение за помощта за Украйна, трябва да се направи оценка на риска и то така, че да са ясни всички последствия за Българската армия.“
Това заяви министърът на отбраната Димитър Стоянов пред журналисти. Такава оценка на риска е направена от 47-то Народно събрание /НС/, което прие решение за оказване на военно-техническа помощ, припомни министърът на отбраната. Той посочи:
„Ред е на 48-то НС да направи своя оценка на риска и да вземе такова решение, каквото счита за приемливо за страната и за Българската армия. Първо трябва да видим това, което ще поиска украинската страна. Това, което беше декларирано пред мен от посланика на Украйна, е искане за предоставяне на зенитно-ракетни комплекси и на оперативно-тактически ракети. Определено от такова въоръжение ние няма как да се лишим. Ние нямаме излишно такова имущество, което може да предоставим на Украйна.“
По думите на министъра не е реалистично да се предполага, че ако предоставим въоръжение на Украйна, ще можем веднага да получим от съюзниците в НАТО аналогично модерно оборудване.
„Модернизацията е дълъг процес. Трябва изключително внимателно да се следят процесите в другите страни, които предоставиха военна техника за Украйна, преди да се вземе окончателното решение“, категоричен беше Стоянов.
Все още се очаква отговор от Израел и САЩ на запитването за предоставяне на самолети, които да бъдат използвани за охрана на въздушното пространство в периода от изтичането на ресурса на МиГ-29 и въвеждането на въоръжение във ВВС на новите F-16. Очаква се да бъдат предоставени и оферти от Швеция и Франция.
„Следващата седмица представители на френската страна ще извършат оглед на инфраструктурата на летищата Граф Игнатиево и Безмер, където евентуално ще бъдат разположени транзитните платформи. С разсроченото изплащане на договора за вторите осем самолета F-16 няма да създадем дефицит“, категоричен беше министър Стоянов.
„Представили сме два варианти за бюджет на Министерството на отбраната за 2023 г. – за 2% от БВП и по указания на Министерството на финансите – за 1,85% от БВП. И при двата варианта са предвидени финансови средства за доставка на вторите осем самолета F-16“, разясни той.
На въпрос дали е възможно, ако депутатите не вземат решение до края на тази година за закупуване на още осем самолета F-16, цената за тях след това да бъде по-висока, министър Стоянов отговори, че това е реална опасност. Той припомни, че срокът на офертата е до 15 декември и до тогава трябва да бъде ратифициран международният договор. Министър Стоянов разясни, че за да влезе в сила международният договор, освен ратификацията, трябва да бъде извършено и първото плащане – около 30 млн. лева. Той каза:
„Това са стъпки, които трябва да бъдат предприети в спешен порядък от Народното събрание и аз очаквам това да се случи. Бих акцентирал на проекта за бойната машина на пехотата. Това е единственият вид от въоръжените сили, за който не е стартирал модернизационен проект.“
„Българският военнослужещ е убеден, че дава своя принос към колективната отбрана. От началото на годината изпълняваме редица мероприятия по повишената бдителност на Алианса, които подлагат на изпитания личния състав и възможностите на въоръжението и техниката, но ние ги изпълняваме и то така, че не се налага към момента съюзници да предислоцират допълнителни сили и средства“, заяви и началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов.
Той подчерта, че военните органи на НАТО оценяват действията на Българската армия в системата на колективната отбрана като своевременни, оперативни и достойни. Началникът на отбраната подчерта важността на развитието на всички дейности по укрепването на Югоизточния фланг на Алианса, сред които и целенасоченото инвестиране в адекватна и способна да приема съюзническите сили и средства инфраструктура в страната ни.
