Всички злини, беди, страдания, мъчителност произтичат от откъсването ни от Същинската ни Природа. В началото е единствено Нирвана – Божественото състояние, а то само по себе си е благодат и няма как да доведе до страдания.
Отделянето от Цялото и поемането по пътя на сетивно-чувствените удоволствия, на привързаността и отчуждението, са причината на всички страдания.
Ето какво казва по този въпрос самият просветлен Гаутама Буда в своята Първа проповед:
„Четирите благородни истини
А ето, о, подвижници, благородната Истина за мъчителността: раждането е мъчително, стареенето е мъчително, боледуването е мъчително, умирането е мъчително, тъгата, скръбта, болката, унинието и отчаянието са мъчителни, съединяването с неприятното е мъчително, откъсването от приятното е мъчително, неполучаването на жадуваното е мъчително; накратко, всички форми на привързаност към съществуването са мъчителни.
А ето, о, подвижници, благородната Истина за възникването на мъчителността: поражда я жаждата, която разпалвана от наслаждения и страсти, води към все нови и нови раждания в търсене на задоволяване ту тук, ту там, а именно: жаждата за чувствени наслади, жаждата за живот, жаждата за прекратяване на живота.
А ето, о, подвижници, благородната Истина за прекратяването на мъчителността, което настъпва: с пълното унищожаване на тази жажда, с нейното изоставяне и отхвърляне, с освобождаването и откъсването от нея.“
Изначално, когато не сме били отделени от Единното Цяло ние сме били в нирвана и когато отново се завърнем в Него, също се връщаме в това Божествено състояние.
Защо светът е толкова несправедлив? Защо има толкова много бедност, злини, страдания и неволи?
Ами, заради нас самите… Заради това, че постепенно във времето сме се отделяли от Безграничното, Вечното си състояние и сме тръгнали след материалните, емоционалните и чувствените удоволствия, наслаждения.
Ако човек желае да се освободи от всички тези нещастия, той би трябвало да се завърне към Извора – към Първоизточника си.
Естествено, в самото начало животът не е бил такъв.. В неговата основа не са били положени страданията, мъченията, преследванията и самоизяжданията. Постепенно в много дълги еони – периоди от време, ние сме се изродили, напуснали сме Истинския си Дом, опорочили сме се и сме се отклонили от Същността си.
Да, причината за всички страдания е напускането или по-точно разединяването ни със Себе си – от Истинската ни Природа.
Ето, например, за нас не е важна Божествената ни Същност, а са важни удоволствията. Върху тях е цялото ни внимание и към тях са стремежите ни.
За нас не е важна Същината, от която сме изградени, а са важни суетните ни преживявания и чувствените ни наслади.
Не обръщаме голямо внимание на Истинската си Природа, а се отправяме към материалните придобивки и фалшивата сигурност и успехи в живота. Загърбили сме Единното Цяло и сме се вторачили към принадлежността ни към различните религии.
Втурнали сме се към етническите разделения, националните идеи и към всякакви други поводи за отделяне, отцепването ни от Единното Начало..
Разбира се, че няма как нито да разединим Безграничното, нито да го омаломощим, да можем да го влошим или да го деградираме.
Единственото, което можем да направим е в умовете си – да се разграничим и да се откъснем от Него. От това Единното Цяло – Пустотата няма как да пострада ни най-малко и по никакъв начин. Това, което можем да направим е само да потъваме все повече и повече в страданията, в мъките, отчаянието и унинието.
Само това можем да направим, но ние няма как да повлияем на Изначалното. Можем само да продължаваме да влошаваме светът и живота около нас, да се задълбаваме в нещастията си и да изтезаваме себе си – нищо друго!
Спасението е в духовната практика, в очистването и завръщането ни към Извора – към първоначалното Божествено Състояние.
Нека никой от нас не си прави илюзиите, че можем да продължаваме да се разграничаваме от Истинската си Природа, да нехаем за връзката със Себе си, да удовлетворяваме сетивните си удоволствия, и че така можем да се утешаваме и да постигаме душевен мир. Не слушайте измамници, които са приели образите на “гуру” подтиквайки ви да издигате в култ страстите си!
По този повод Конфуций много правилно съветва:
„Който иска да потуши страстите, като ги задоволява, той гаси огън със слама”
Истинското освобождение от мъчителността е, завръщането в Себе си, т.е. изразяването на Себето във всички свои мисли, емоционалност, действия и въобще в цялото ни съществуване.
Медитацията е начин, постепенно да започнем да се избавяме от всичко чуждо и несвойствено в себе си. Когато медитираме, ние не се борим с мислите и емоциите си, а само ги наблюдаваме.
Внимавайки така, ние пускаме всички мисли да идват, да стоят в ума ни и да отминават. Не ги оценяваме, не им отдаваме значение, не ги гоним от съзнанието си. Щом не се въвличаме в тях, мислите постепенно отшумяват и в ума ни се установява спокойствието и мира. Той става пуст, добронамерен към всички всичко, умиротворен. Това е състоянието, което може да се свържете с Истинската си Същност и да се завърнете в Изначалното си Божествено Състояние. Така ще се слеете със Себе си и ще се превърнете в това, в което наистина Сте!
