Хиляди хора, хванати в близост до ожесточени сражения в далечния запад на Мианмар, може да не знаят нищо за COVID-19 благодарение на целогодишно спиране на интернет, твърдят групите за права, цитирани от “CNN”. Миналият юни правителството на Мианмар, ръководено от държавния съветник Аун Сан Су Кий, прекъсна достъпа до интернет на девет градчета в района поради опасения, че се използва за разпалване на сблъсъци между мианмарските военни и въстаниците.
В един от градовете обаче интернет връзката е възстановена през май, но осем други, с общо население от около 800 000 души, остават в информационно затъмнение. Хюман Райтс Уоч и Амнести Интернешънъл твърдят, че продължителното спиране излага живота на риск, не само защото не позволява на хората да съобщават за възможни нарушения на човешките права, но и защото ги е отрязва от обществените здравни кампании за пандемията от коронавирус.
“Въоръженият конфликт между мианмарската армия и армията на Аракан в щата Ракине на фона на пандемия е от критично значение за цивилните да получат необходимата информация, за да останат в безопасност”, заяви в изявление Линда Лакхир, юрисконсулт в Азия в Human Rights Watch.
Към понеделник Мианмар е записал шест смъртни случая и 292 положителни проби от над 64 532 теста за новия коронавирус, според Министерството на здравеопазването на Мианмар. Малка част от тях са открити в градовете Маунгда и Бутидаун в северната част на Ракхайн, където повече от 100 000 мюсюлмани Рохинджа живеят в препълнени лагери. Мнозина са избягали от “операции по разчистване”, започнати от военните срещу въстаниците на Рохингия народа през 2018 г. ООН призовава мианмарската военна страна да се изправи пред международен трибунал по обвинения в геноцид за жестокости, извършени от мюсюлмани Рохингия. Букинистите на Ракин, останали бездомни от по-скорошни битки, също живеят в лагери в района.
Докато пандемията от новия коронавирус се разпространи по целия свят по-рано тази година, правителството на Су Чжи започна информационна кампания “Нито един човек няма да бъде изоставен” за превенция на болести, като например изискванията за социално дистанциране. Депутатът Хтуут Мей, който представлява Националната лига за демокрация на Аракан в горната камара на парламента на Мианмарския съюз, заяви в неделя, че много хора, които живеят в северната част на Ракин и съседната държава Чин, не получават съобщения за обществено здраве, разпространявани във Фейсбук, приложения за съобщения и правителствени уебсайтове.
“Когато попитам хората от моя избирателен район дали са запознати с COVID-19, трябва да обясня глобалната пандемия специално на тях от самото начало”, каза Хтуут Мей. И добави: “Трябва да им обясня какво е социалното дистанциране и как да практикуват правилна хигиена на ръцете.”
“Не мога да пътувам надалеч заради COVID-19, очевидно, така че има достатъчно много хора, които мога да предупредя”, продължи депутатът.
“Те не се страхуват от COVID-19, защото не знаят за него и какво представлява. На този етап те са много по-загрижени за боевете, които се случват на тяхна територия.”
„CNN“ се обърна към говорителя на мианмарската служба на държавния съветник Зау Хтай за коментар.
Текущи сблъсъци
Борбата между мианмарската армия, известна като Татмадау, и добре екипираната армия на Аракан, която иска по-голяма автономия за будистите Ракине, наброяващи по-голямата част от населението в щат Ракине, избухна в края на 2018 г.
Докато войната е в своя разгар, спирането на интернета доведе до повече цивилни смъртни случаи чрез зачеркване на хората в реално време, твърди отворено писмо, публикувано от коалиция от политически и обществени групи в Ракине до социалните медии в неделя. Сблъсъците са се увеличили независимо от затъмнението в интернет, докато 151 цивилни са убити и 344 ранени при кръстосания огън между януари и май, се казва още в писмото.
“Това не е конфликт, който може да бъде спечелен от двете страни на бойното поле”, заяви независимият мианмарски анализатор Ричард Хорси в изявление пред The International Crisis Group.
“Това е по същество политически проблем, при който хората от Ракине искат повече автономия и повече изразяват мнение за своето бъдеще. (Мианмар) трябва да развие политически отговор, а такъв в момента липсва.”
Алтернативата е продължаващата война, казва Хърси, а армията на Аракан и военните в Мианмар са обвинени в жестокости. Хийн Киау Моу, народен представител, представляващ националната партия Ракине, казва, че без интернет връзка тези зверства ще станат недекларирани и без документални доказателства.
“И двете армии може да извършват нарушения на правата на човека и без интернет хората са отрязани от журналистите и от местните и международните неправителствени организации, на които могат да докладват за тези неща”, каза Хийн Киау Моу.
Откритото писмо в неделя, адресирано до Су Чжи и подписано от 79 заинтересовани групи на Ракине, казва, че търси това политическо решение, което ще започне с възстановяването на правителството в интернет.
“Свободата на словото и достъпът до информация е основата на демокрацията. В тази епоха достъпът до интернет е демократичният стандарт. Равенството изисква готова информация за икономиката, образованието, здравеопазването и обществото”, се казва още в писмото.
Изборна година
Подобно на много други нации, Мианмар въведе коменданти, забрани за големи събирания и период на карантина за пристигащи чужденци на територията на страната в опит да контролира разпространението на коронавируса. Правителството също въведе наказателни санкции за хора, които не спазват правилата, включително присъди за затвор за онези, които нарушават карантинните разпоредби и мерки. Най-малко 500 души, включително деца, са осъдени на затвор от една година.
Реакцията на страната изглежда е довела до разпространение на вируса, но не е останала и без своите критици.
“Хвърлянето на стотици местни хора зад решетките в претъпкани нехигиенични затвори унищожава усилията за ограничаване на разпространението на Covid-19”, казва Фил Робъртсън от Human Rights Watch в изявление през май.
Подходът на Су Кий към пандемията може да работи срещу нея, докато страната се готви да гласува на избори по-късно тази година. Депутатът Хатут Мей заяви, че боевете в Ракине и последващото спиране на комуникациите също могат да разрушат подкрепата на избирателите за Су Чжи и нейната партия – Националната лига за демокрация.
“През 2015 г. повярвах в Су Чжи и бях щастлив да работя с нея”, заяви депутатът Хтуут Мей. “Бих си помислил, че Онг Сан Суу Кий ще помогне на хората в отдалечени райони да получат достъп до интернет, а не да ги отреже от него.”
“Правата на човека не са нещо, за което Аун Сан Су Ки може просто да говори. Тя трябва да го практикува.”
От друга страна, записът на вируса на Суу Кий не може да има никакво влияние върху нейния резултат от изборите – тъй като поради спирането на интернет, голям брой хора в далечния запад на страната може би никога не ще разберат, че подобно нещо се е случило.
