Ахмед Салах споделя, че се е притеснил, когато е чул новината, че Русия е взела решение да се оттегли от жизненоважната сделка за доставка на зърно, сключена между нея и Украйна миналата година. Собственикът на пекарна в египетската столица се опасява, че това може да доведе до скок на световните цени на редица храни, предава „APNews“.
„Възможно е да няма преки последици, но ако не се намери решение в най-скоро време, нещата ще станат много трудни“, казва още 52-годишният Салах докато наблюдава работниците, които пекат хляб в магазина му в Кайро.
Както вече е известно, Русия обяви, че се оттегля от споразумението, сключено с посредничеството на ООН и Турция, което позволяваше на Украйна да изнася зърно, предотвратявайки световна продоволствена криза. То помогна и за стабилизирането на цените на храните, които рязко се повишиха миналата година след инвазията на Русия в Украйна – две държави, които са основни доставчици на пшеница, ечемик, слънчогледово олио и други базови хранителни продукти, които са от жизненоважно значение за развиващите се нации.
Египет, най-големият вносител на пшеница в света, и други страни от Близкия изток с по-ниски доходи като Ливан и Пакистан са обезпокоени какво ще последва оттук нататък. Предвид факта, че те се борят с тежки икономически проблеми, които довеждат до крайна бедност все повече хора, те се опасяват, че повишаването на цените на хранителните стоки може да засегне още по-силно домакинствата, бизнеса и държавния им бюджет в редица сфери. Много от тях са диверсифицирали източниците си на пшеница – основната съставка на хляба, който е основна част от хранителния режим в много страни от Близкия изток, като за момента не се очаква остър недостиг.
В Пакистан дори се наблюдава богата реколта, въпреки безпрецедентните наводнения, които засегнаха страната през изминалата година. Въпреки това, прекратяването на сделката за зърно създава несигурност относно перспективата за повишаване на цените, което е основен фактор за продоволствената криза.
След оттеглянето от споразумението Русия също така предприе атаки срещу украинските пристанища и селскостопанска инфраструктура, което доведе до бързо покачване на световните цени на пшеницата. Въпреки нестабилността обаче разходите са по-ниски от тези преди Русия да нахлуе в Украйна и на този етап има достатъчно производство, за да се задоволи световното търсене, успокоява Джоузеф Глаубер, старши научен сътрудник в Международния институт за изследване на хранителната политика. Той все пак предупреждава, че за страни с ниски доходи като разкъсвания от война Йемен или Ливан, които са крупни вносители на пшеница, намирането на по-далечни доставчици ще увеличи разходите им. Освен това през последните месеци стойността на валутите им се понижи спрямо щатския долар, който се използва за закупуване на зърно на световните пазари.
Споразумението между Русия и Украйна спомагаше за преодоляване на недостига на доставки, който шокира пазара в началото на войната, предизвиквайки дълги опашки за хляб и други базови храни. Служебният министър на икономиката в Ливан Амин Салам заяви, че всяко отрицателно въздействие върху цените на пшеницата вследствие на развалянето на сделката „със сигурност“ ще се отрази на цените в страната.
Страната с население от около 6 млн. души е засегната от икономическа криза, която доведе до обедняване на три четвърти от населението. Основните силози за съхранение на пшеница бяха разрушени при взрива на пристанището в Бейрут през 2020 г., затова сега зърнените й резерви са изцяло в складовете на частни мелници. Тревожен е фактът, че икономиката на Ливан обаче продължава да се свива, валутата на страната е загубила 90% от стойността си от 2019 г. насам, а според Световната продоволствена програма цените на хранителните продукти там са едни от най-високите в света.
Междувременно Пакистан внася лъч надежда по отношение на доставките на пшеница. Страната е основен вносител на украинска пшеница, но тази година тя се радва на най-високото вътрешно производство от десетилетие насам въпреки катастрофалните наводнения през 2022 г. Високата реколта се дължи на предоставянето на семена и други помощни средства на земеделските стопани.
Правителството все още призовава за възстановяване на сделката за зърно, за да се гарантира продоволствената сигурност в световен мащаб и да се избегне рязкото покачване на цените. Пакистан, който получи помощ от Международния валутен фонд в размер на 3 млрд. долара, беше силно засегнат от рязкото покачване на цените на хранителните продукти след инвазията на Русия в Украйна.
