Страните от Европейския съюз /ЕС/ настояват за забавяне с едно десетилетие на постигането на новите цели за замърсяване на въздуха, натискайки спирачките в борбата на ЕС срещу мръсния въздух, съобщава „Politico“.
Като част от ангажимента си да постигне нулево замърсяване до 2050 г., ЕС въвежда по-строги цели за замърсяването на въздуха, за да се справи с нарастващия проблем на общественото здраве, причинил 253 000 преждевременни смъртни случая в целия блок през 2021 г. Но страните от ЕС се дърпат, настоявайки, че може да им трябват до 10 допълнителни години, за да постигнат тези цели. Това ги поставя в противоречие с Европейския парламент, който твърди, че страните трябва да ускорят, а не да забавят усилията за намаляване на нивата на токсично замърсяване на въздуха.
Спорът за по-високите цели идва, след като правителствата в блока са изправени пред нарастващ брой съдебни дела за неуспехи при ограничаване на замърсяването – и нарастваща реакция срещу политики, насочени към справяне с проблема, като зони с ниски емисии, които забраняват силно замърсяващите автомобили от градските центрове. Европейската комисия вече има 59 текущи дела за нарушения срещу страни-членки на ЕС за непостигане на настоящите цели за замърсяване на въздуха, като Полша, Италия, България, Румъния и Португалия са сред най-големите нарушители. Единствените три държави, които не са изправени пред съдебни процедури, са Нидерландия, Словакия и Естония. Екологичната юридическа благотворителност ClientEarth също има 53 активни дела в национални съдилища, изискващи по-чист въздух, включително в Белгия, България, Франция, Германия, Унгария, Италия, Холандия, Полша, Румъния и Обединеното кралство.
Преди следващия кръг от преговори за новите цели на 20 февруари страните от ЕС казват, че са съгласни с по-строгите ограничения за замърсяване на въздуха, но искат да са сигурни, че могат да поискат 10-годишно удължаване, за да се съобразят с новите цели ако се борят да ги постигнат. Това ще даде на държавите до 1 януари 2040 г., вместо до 2030 г., да приложат скъпи мерки за качеството на въздуха.
По-строгите цели „не са реалистични“
Според документ на Съвета, с който „POLITICO“ се запозна и който бе одобрен от посланиците на ЕС в сряда, страните също твърдят, че стремежът на Парламента да приведе в съответствие ограниченията на ЕС за замърсяване на въздуха до 2035 г. с насоките на Световната здравна организация — които са по-строги от новите предложени цели на ЕС — „не е реалистично“ и „неприемливо“. Парламентът се хвана за целта за 2035 г. и се противопоставя на хода за повече гъвкавост, като твърди, че подобни удължения трябва да се предоставят само при строги условия.
Държавите от ЕС първоначално твърдяха, че трябва да се предостави удължаване, ако страната има висок дял на домакинства с ниски доходи и по-нисък национален БВП на глава от населението от средния за ЕС – предложение, което Парламентът отхвърли.
В опит да намери компромис, белгийското председателство на Съвета, което договаря общата позиция на правителствата на ЕС, предложи друга опция, според документа, който „POLITICO“ разгледа подробно. Съгласно него, една държава трябва да се сдобие с изключение, ако може да докаже, че намаляването на замърсяването на въздуха „може да бъде постигнато само чрез подмяна на значителна част от съществуващите битови отоплителни системи“ или когато „прогнозите … показват, че граничните стойности не могат да бъдат постигнати до крайния срок за постигане“ въпреки прилагани адекватни мерки, предлагат от президентството. Това би било стъпка към удовлетворяване на искането на парламента за по-строги условия за удължаване.
Но дали това е достатъчно, за да успокои евродепутатите, ще стане ясно на 20 февруари, по време на последния кръг от разговори по законодателството. Законодателите се стремят да приключат досието, за да избегнат пропадането му през законодателните пукнатини преди изборите за ЕС през юни.
Междувременно учени и екологични групи предупреждават, че позволяването на държавите от ЕС да забавят действията за борба със замърсяването ще доведе до повече преждевременни смъртни случаи. Ето мнението на Софи Перуд, координатор на политиката на ЕС към Алианса за здраве и околна среда:
„Десетилетни забавяния ще доведат до увеличаване на неравнопоставеността в здравеопазването, да не говорим за високото икономическо бреме на разходите за здравеопазване за страните, които вече са под икономическа принуда. Това не може да е посланието, което ЕС изпраща на хората точно преди европейските избори.“
