Преди час в един спокоен следобед в един спокоен квартален магазин отивам да пазарувам. Там ходя, защото обслужват добре и защото има дружелюбна рускиня на средна възраст, която обслужва прекрасно. Говори прекрасен български с руски акцент. Внимателна, приветлива, търпелива. Много продавачки се смениха в този магазин, но тя остана. Явно й трябват пари.
Видяла съм всякакви, които се правят на интересни с нея – дебелокожи чичаци, които държат да й говорят на руски, макар че не говорят руски, всякакви навлеци, които се правят на интересни и й навлизат в личното пространство като простаци с просташки въпроси.
Тя търпи и винаги отговаря учтиво на български. Никога не съм я заговаряла на лична тема, защото смятам това за огромна простащина. Но днес влязох в магазина видях вихрещ се скандал – по-скоро едно необуздано пиянде, което обиждаше жената на база произход и се държеше с нея като слуга. Искаше всички да знаят, че е от София. Беше с млада жена с малко дете. Жената му мълчеше докато той вербално малтретираше продавачката.
Собственикът стоеше до продавачката и любезно му кимаше с глава, явно надявайки се той да напусне. Той напусна. Тогава следващата жена клиент се обърна към собственика на магазина и му каза:
“Защо позволявате така да се държат с вашите служители?!“
Собственикът:
“Не искам да си имам проблеми, жена му ми е клиентка.“
Жената:
„И какво от това, че ви е клиентка? Служителите ви не са ли хора?“
Той:
„Не искам да си имам проблеми.“
Тогава аз се намесих:
„Защо не го изхвърлихте от магазина, не го заплашихте с полиция?“
Той:
„Не искам да си имам проблеми.“
Рускинята притеснено мълчи. Възмутената клиентка излезе, аз замълчах и започнах да си слагам покупките на касата. През това време някой ме избутва и хвърля стотинки на рускинята и казва – „Айде рускинята, давай ми бирата“, която държи в ръка. Обръщам се и виждам същата мутра.
Обръщам към него и казвам:
„Първо ме прередихте и второ нямате право да говорите така на жената. На никого!“
И тогава започна скандала. Въпросният започна да ме заплашва, да казва, че не съм знаела кой е и ще ме убие. Аз му казах да се разкара. Оня стана по-агресивен. Дойде собственика и застана между него и мен. Аз казах на собственика да извика полиция. Той мълчи като пукел. Казах му да изхвърли боклука от магазина. Той продължава да казва, че не искал да си има проблеми. Тогава аз казах, че ще извикам полиция. И извиках. Мутрата полудя. С него беше и безгласната му спътничка и нейното дете (на около 4 години—мълчалив свидетел на случката. (по-късно разбрах, че този се е появил в живота й от скоро, според собственика).
Обясних на полицията по телефона за агресията и им дадох името и адреса. Мутрата полудя и започна да ме заплашва. Собственикът мълчи. Исках да изляза от магазина. (Видето към поста). Обясних на собственика, че и той е виновен за тази ситуация. Мутрата ми препречи пътя, аз продължих, той ме удари с юмрук във врата, разкъса торбата ми с покупки.
Видео: Tatiana Christy, Facebook
Жената и собственика се опитаха да го спрат. Аз успях да изляза. Исках да се прибера да оставя покупките и да извикам съпруга си да говорим с полицията като дойде. Прибрах се и казвам на мъжа си -слизам отново долу да говоря с полицията.
Слязохме заедно. Мутрата беше изчезнала. Полицията дойде, взе показания от мен и поиска да види записите от камерата, за да иденцифицира мутрата. Питаха ме дали ще пускам жалба. Казах им – „И още как!“ Обърнах се към собственика – „Трябваше вие, а не аз да извикате полиция!“ Той –„Аз знам какво ще стане.“ Аз – „Какво?“ Той –„Ами това, което стана.“
Дочухме единия полицай да казва, че нямало смисъл да търсят мутрата. Казаха ми да си тръгвам. Тръгнах си. Обаче, аз чрез този форум, призовавам колеги журналисти, политици и общественици да отразят казуса на малкия човек – който „не иска да си има проблеми.“ От страх, от наведеност, от убеденост, че държавата и полицията не могат да помогнат и че той не може да разчита на тях да го защитят.
Аз от друга страна ще следя работата на полицията по случая – с имената им и с действията им. Мутрата ме заплаши много пъти, че ще ме убие. Във видеото казва, че ще ми извади очите. Очаквам действията на полицията. Ще ги следя под лупа и ще ги докладвам в публичното пространство.
Очаквам малкият човек да престане да бъде мачкат и смазан. Очаквам това общество да проумее, че докато търпи това, ще бъде газено, грабено, мачкано и унищожавано. Мутрата не случи на жертва в мое лице. Преди малко се върнах в магазина да купя нещо, което бях забравила. Продавачката ми хвана ръката и през сълзи на очи благодари, че съм я защитила. Стана ми болно, че това трябва да правя аз – а не работодателите, закона и държавата! Не бъдете малки хора, умолявам ви!
Източник: Tatiana Christy
