Страстната седмица наричана още седмицата на страданията започна. Тя е посветена на последните дни преди Великден. Всеки един от тях се нарича Велик. Велики понеделник, Велики вторник и така нататък.
Във всеки Велик ден от седмицата се извършват църковни литургии.
На старобългарски страст означава страдание. По тази причина дните на Христовите страдания от влизането на Иисус Христос в Йерусалим за Пасха до смъртта му са наречени страстна седмица.
Българската традиция повелява, че в първите три дни от седмицата (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за разтребване вкъщи, като на рутинната дейност се придава и символично пречистващ характер – прави се за здраве.
На Велики четвъртък се спазва строга забрана за работа, боядисват се великденските яйца.
На Велики петък (наричан още Разпети петък) в Западна България се украсяват боядисаните яйца с различни мотиви. Навсякъде из българските земи се ходи на църква и се минава под масата 3 пъти за здраве.
На Велика събота обикновено се месят и пекат обредните великденски хлябове.
Ето каква и историята на всеки един ден от страстната седмица:
Велики понеделник. Иисус Христос влиза в Йерусалимския храм и го намира пълен с търговци. Божият Син изгонва търговците, защото храмът е дом за молитва, а не продавалник. В Евангелието се говори за проповедта на Иисус в храма и изреченото над безплодната смоковница – символ на човешката дума, която не позволява молитвата, покаянието и не носи духовни плодове.
Велики вторник. Христос проповядва в храма и дава своите последни нравствени наставления; разказва притчата за 10-те мъдри девици, очакващи идването на Господа и притчата за талантите. Христос прави пророчества за съдбата на град Йерусалим.
Велика сряда. Христос е посетен от покаяла се грешница, която в притеснението си счупва съда с драгоценното миро. Провежда се Тайната вечеря на Божия син с Апостолите, по време на която Той им казва, че един от тях ще Го предаде. Юда излиза и Го предава, а през нощта срещу четвъртък Христос се моли в Гетсиманската градина до идването на предателя и залавянето Му.
Велики четвъртък. Произнесена е смъртната присъда над Иисус Христос и е потвърдена от Пилат Понтийски. В същата тази вечер, която според еврейските вярвания е началото на следния ден (след залез), Той е разпънат.
Разпети петък. Денят на великите страдания на Иисус. Христос приел смирено съдбата си да бъде унижаван, обруган, бичуван, бит с плесници, накичен с венец от тръни на главата, нарамен и принуден да носи при изкачването към лобното си място тежкия кръст, на който ще бъде разпънат. Разпънат е на Голгота между двама разбойници и издъхва в мъки. Станало слънчево затъмнение и земетресение.
Велика събота. Ден на оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и жени, носещи миро; гробът му е запечатан и пред него е поставена стража (вечерта в петъчния ден; тогава църквата отслужва Опело Христово).
Великден. Приключват страданията на Христос (Страстите Христови).
