На заседание на парламентарната Правна комисия бяха приети всички предложения за промени в Закона за съдебната власт. Промените бяха внесени от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ /ПП-ДБ/, „Възраждане“ и „Има такъв народ“ /ИТН/. Въпреки различията в отделните предложения, текстовете бяха одобрени единодушно с изключение на предложенията на „Възраждане“, срещу които гласуваха от „ДПС-Ново начало“.
Предложенията на ПП-ДБ:
– Спиране на текущите процедури за избор на главен прокурор и председател на Върховния административен съд.
– Временно назначение на нови лица на ключовите постове до приемането на новите правила.
– Въвеждане на нови критерии и изисквания за номинация и избор на главен прокурор, включително изслушване на кандидатите в пленарната зала.
Предложенията на „Възраждане“:
– Ограничения за Висшия съдебен съвет /ВСС/: Съвет с изтекъл мандат да няма право да започва процедури за избор на нов главен прокурор.
Докато предложенията на ПП-ДБ и ИТН бяха приети безпроблемно, текстовете на „Възраждане“ срещнаха съпротива от страна на „ДПС-Ново начало“. Въпреки това, в рамките на заседанието всички промени бяха одобрени, демонстрирайки консенсус сред основните парламентарни групи за необходимостта от реформа.
Правните реформи са от ключово значение в настоящия политически контекст. Спирането на процедурите за избор на главен прокурор и председател на Върховния административен съд цели да осигури прозрачност и справедливост в съдебната система. ПП-ДБ настоява за промяна в правилата, за да се гарантира, че изборът на тези длъжности ще бъде проведен по демократичен и прозрачен начин.
От друга страна, предложението на „Възраждане“ цели да предотврати ситуации, в които ВСС с изтекъл мандат взема стратегически решения, каквато е настоящата ситуация.
Приемането на промените в Закона за съдебната власт от Правната комисия е важна стъпка към реформиране на съдебната система. Въпреки различията между партиите, постигнатият консенсус подчертава необходимостта от стабилност и прозрачност в управлението на ключови съдебни институции. Предстои гласуването на текстовете в пленарната зала, което ще определи бъдещето на тези реформи.
