Мери Мън е толкова заета и стресирана от работата си в китайска технологична компания в Шанхай, Китай, че не може да си представи да има второ дете, споделя тя пред “Reuters”.
„Напрежението в работата е такова, че дори не ти остава време да бъдеш с детето си. Как бих могла да си помисля да се грижа за две деца? Нямам представа“, казва 37-годишната жена, която е майка на момче в начална училищна възраст.
Това явление вече е масово за жителите на градовете в цялата страна. Демографи обаче предупреждават, че като се има предвид темпът на намаляване на населението и застаряването му, Китай трябва по-спешно да се справи с въздействието на забързания и скъп градски живот върху раждаемостта. През последните години все по-малко жени в Китай решават да станат майки. Броят на жените в репродуктивна възраст, определяна от ООН като възраст от 15 до 49 години, се очаква да намалее с повече от две трети до под 100 милиона до края на века.
По време на провежданата два пъти на десетилетие политическа среща на високо равнище, която се състоя миналия месец, лидерите на Китай обявиха плановете си за изграждане на „общество, благоприятстващо раждаемостта“, обещавайки да приложат мерки, за които отдавна призовават експерти в областта на демографията, като например намаляване на разходите за грижи и образование на децата. Това, което би могло сериозно да осуети този процес е желанието на властите да насърчават повече хора да се заселват в градските райони. Целта на тази политика е да се увеличи търсенето на жилища, за да се подкрепи засегнатият от кризата сектор на недвижимите имоти, и да се съживи затихващият икономически растеж чрез повишаване на производителността и активността на потреблението. Жителите на градовете обикновено произвеждат и купуват стоки и услуги с по-висока добавена стойност, отколкото техните колеги от селските райони. Експерти предупреждават, че новият тласък на урбанизацията пренебрегва основната демографска теория, което означава, че в градовете хората имат по-малко деца поради високите разходи за жилище, ограниченото пространство, скъпото образование и поради факта, че прекарват по-голямата част от деня си на работа.
Процентът на безплодието при двойките в Китай също се е увеличил от 2% през 80-те години на миналия век до 18%, при около 15% в световен мащаб, като лекарите изтъкват като причина фактори като стреса, свързан с работата в градовете, и промишленото замърсяване на въздуха. Раждаемостта в селските райони на Китай е малко по-висока – 1.54, спрямо националната средна стойност от 1.3 през 2020 г., според последните официални данни, докато раждаемостта в Шанхай през 2023 г. е била 0.6, в сравнение с 1.1 на национално ниво.
„Властите „глупаво“ насочват младите хора към най-неблагоприятните за раждане големи градове, което ще доведе до продължаващ спад на раждаемостта и ще изостри кризата със застаряването,“, твърди И. Фусян, демограф от Университета на Уисконсин-Медисън.
Към днешна дата това явление е най-ясно изразено в Източна Азия. Япония, Южна Корея и Тайван се урбанизираха и индустриализираха с по-бързи темпове от повечето други икономики след Втората световна война. В резултат на това сега те имат и най-ниските нива на раждаемост в световен мащаб. Въпреки че раждаемостта в Китай също е много ниска след десетилетия на строга политика, забраняваща на семействата да имат повече от едно дете, не всичко е загубено. Нивото на урбанизация в Китай е 65%, което е по-ниско от 80-90% в Япония и Южна Корея, като това може да даде възможност на страната да приложи повече мерки за насърчаване на раждаемостта. Според експертите подобряването на стандарта на живот в селските райони чрез предоставяне на по-добри обществени услуги или либерализиране на правата върху земята би имало по-устойчиво въздействие върху икономическия растеж, отколкото по-активното развитие на урбанизацията, тъй като би могло да подобри процесът на раждаемостта.
