Най-масовите професионални направления са „Икономика“, „Педагогика“, „Медицина“, „Администрация и управление“, „Педагогика на обучението по …“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Информатика и компютърни науки“ и „Право“.
Данните от Националната карта на висшето образование у нас показват, че тях се обучават над половината студенти в цялата страна.
Броят на действащите студенти през академичната 2022/2023 година е 179 765. В образователна и квалификационна степен „бакалавър“ се обучават над 116 000, за „магистър“ учат 58 000, а за „професионален бакалавър“ малко над 5 000 студенти. Български граждани са 164 854, което е близо 92% от всички действащи студенти. Чуждестранните са 14 911, което е 8.3%. Над половината (58.4%) от тях се обучават в две професионални направления – „Медицина“ и „Стоматология“.
Най-много висши училища има в Югозападния район за планиране – 27, който включва София. На другия полюс е Северозападният район, в който са базирани само две висши училища, а други четири действат чрез филиали. Най-много професионални направления са достъпни в Югозападния район – 50, а най-малко в Северозападния – 14.
Националната карта на висшето образование се актуализира ежегодно, а информацията от нея се използва за определяне на държавната политика в сферата, включително приема в определени направления и специалности и разкриването на нови университети или филиали. Целта е да има балансирано развитие на мрежата от висши училища, която да отговаря на реалните нужди на регионите и на прогнозите на пазара на труда.
