Все повече малки деца умират в Сомалия в условията на най-тежката суша в страната от 40 години насам. Правителствени служители твърдят, че ако не пристигне спешно повече помощ, до дни или седмици страната може да бъде сполетяна от още по-голяма катастрофа. Сълзите се стичат по бузите на 11-годишния Дахир. Лицето на детето е изпито от глад и изтощение.
„Искам само да оцелея,“, казва той тихо.
Седнала до импровизираната палатка на семейството в прашната равнина край град Байдоа, уморената майка на Дахир, Фатума Омар го моли да не плаче с думите:
„Сълзите ти няма да върнат брат ти. Всичко ще бъде наред.“
Вторият син на Фатума, 10-годишният Салат, е починал от недохранване преди две седмици, малко след като семейството е пристигнало в Байдоа от селото си, което се намира на три дни път пеша. Тялото му е погребано в скалистата земя на няколко метра от новия им дом, но гробът вече е покрит с боклуци и все по-трудно се забелязва, тъй като около него непрекъснато се настаняват нови хора.
„Не мога да скърбя за сина си. Няма време. Трябва да си намеря работа и храна, за да спася живота на останалите си деца,„, споделя жената, прегръщайки най-малката си дъщеря, 9-месечната Биле. Тя се обръща, за да погледне 6-годишната Мариам, която кашля. От другата страна на мръсния път, който води на югоизток, към крайбрежието и столицата на Сомалия Могадишу, други разселени семейства разказват още по-мрачни истории за своите дълги преходи през изпепеления от суша пейзаж в отчаяно търсене на храна и подслон.
Ужасяващо е, хората умират
Въпреки че сомалийските власти и международните организации от месеци насам алармират, че в този югозападен регион предстои продоволствена криза, д-р Абдулахи споделя, че в неговата болница вече има остър недостиг на основни продукти, включително хранителни добавки за деца и някои лекарства.
„Понякога ни липсват доставки. Всъщност това е ужасяващо, защото хората умират, а ние не можем да им помогнем. Нашето местно правителство не се справя добре с този проблем. Те не са планирали правилно процеса за подпомагане на хората, засегнати от сушата,“, твърди той с видимо разочарование.
Един от министрите, който е част от местното самоуправление, признава, че действително са налице сериозни пропуски.
Процесът, свързан с официалното обявяване на продоволствена криза и остър глад в страната, може да се окаже много сложен, тъй като зависи от трудно установими данни, а често и от политически съображения. Посланичката на Великобритания в Могадишу Кейт Фостър заяви, че този процес по своята същност е по-скоро „технически„. Тя изтъкна, че по време на сушата в Сомалия през 2011 г. половината от общо 260 000 смъртни случая са настъпили преди обявяването на глада.
Президентският пратеник Абдирахман Абдишакур, който ръководи международните усилия на Сомалия за осигуряване на по-щедро финансиране, отправи специални благодарности на правителството на САЩ за наскоро предоставената финансова помощ, като заяви, че то е дало надежда на народа му. Той обаче предупреди, че ако страната не получи спешно още помощ, локалната криза, която е засегнала част от Сомалия, може бързо да излезе извън контрол.
Жените бягат, мъжете остават
Макар че оценките и анализите варират, през последните няколко месеца населението на Байдоа се е увеличило приблизително четири пъти, достигайки до около 800 000 души. Всеки посетител, който пристигне в града тези дни, бързо ще забележи един поразителен факт – почти всички новопристигнали са жени.
Сомалия фактически е във война. Конфликтът се води под различни форми, откакто централното правителство се срина преди три десетилетия, и продължава да засяга почти всички части на страната, откъсвайки мъжете от семействата им, тъй като те са принудени да се бият в редиците на различни въоръжени групи. Подобно на повечето от пристигналите в Байдоа, Хадия Абукар наскоро е успяла да избяга от територия, контролирана от ислямистката групировка „Ал-Шабаб“.
„Получавам обаждания по телефона от останалите членове на семейството ми. Там се водят военни действия между правителството и членовете на „Ал Шабаб“. Роднините ми са избягали и се крият в гората,“, разказва Хадия, седнала до болното си дете в малка болница в Байдоа.
Други жени разказват, че на съпрузите и по-големите им синове е било забранено да напускат районите, контролирани от въоръжените бойци, както и че години наред са били изнудвани от групировката.
Самият град Байдоа не е изцяло под контрола на „Ал-Шабаб“, но остава несигурно място за убежище. Международните организации за помощ и чуждестранните журналисти се нуждаят от стабилна охрана, за да стигнат до там, а всяко пътуване извън пределите на града се смята за изключително рисковано.
През годините членовете на екстремистката групировка са си създали репутация не само на извършители на насилие и сплашване, но и на правораздавателна сила в страната, която е силно корумпирана. В поне четири села в близост до Байдоа „Ал-Шабаб“ управлява мрежа от шериатски съдилища, които редовно се използват от жителите на града за разрешаване на търговски и поземлени спорове. През последните седмици в североизточната част на страната представили на местните общности и клановите въоръжени групи, които сега са силно подкрепяни от централното правителство, успяха да изтласкат групировката от десетки градове и села, бунтувайки се яростно срещу нейния контрол и влияние. Военните им успехи предизвикаха вълна от оптимизъм, но не е ясно дали това ще помогне в борбата с глада, или просто ще отвлече вниманието на сомалийското правителство.
В град Байдоа – оживен град с тесни, калдъръмени улици, белязан от десетилетия на конфликти и репресии, цените на основни хранителни стоки, като ориз, са се удвоили през последния месец. Много жители обвиняват за това сушата, но други смятат, че причината е по-дълбока.
„Брашното, захарта, олиото – всички те са поскъпнали с приблизително еднакъв процент. Понякога се налага да пропускаме хранения. Чух за войната между Русия и Украйна. Хората казват, че това е основната причина за тези проблеми,“, споделя Шукри Моалим Али, на 38 г., докато отива до пресъхналия си кладенец и безплодната си зеленчукова градина.
