Суверенният кредитен рейтинг на България бе повишен до “BBB”, но какво всъщност означава това?
Преди седмица, две от най-уважаваните агенции Standart&Poor и Fitch повишиха суверенния кредитен рейтинг на България. Това се случва за първи път за последните 11 години. Какво всъщност означава този повишен рейтинг и до къде сме стигнали в развитието си, ще се опитам да обрисувам с няколко щрихи директно от анализа на двете агенции.
Според Fitch важен елемент за повишаването на рейтинга е предвидения излишък от Националния бюджет за периода 2017-2019 в размер на 3,4%. Освен това се наблюдава повишаване на експортната конкурентоспособност, както и диверсификация на експортната база. С нарастване на резервите, външният буфер на страната продължава да се засилва. Коефициентът на външна ликвидност от 215% (в края на 2016 г.) осигурява повече от достатъчна подкрепа за ликвидността на дългогодишния и надежден режим на валутния борд на България. За 2018-2019 г. бюджетните мерки ще увеличат разходите за пенсии, заплати, и социалното благосъстояние ще доведе до малки фискални дефицити, но ще се запазят първичните фискални излишъци.
Прогнозираните първични излишъци ще допринесат за по-нататъшно намаляване на държавния дълг, като прогнозите за дълга ще останат под 25% от БВП за периода 2017-2019 г., значително по-ниски за категорията „BBB“ от 41,2%. Устойчивостта на държавния дълг се подкрепя от ниското равнище на лихвените плащания на държавните институции в приходите (2.3% в сравнение със средната стойност от 7.3%) и относително дългия среден матуритет на дълга.
БВП на глава от населението в България все още изостава от средното ниво на „ВВВ“. Напредъкът в сближаването на доходите ще зависи от това колко ефективно властите ще продължат със структурната реформа. Неустойчивостта на пазара на труда остава ключово предизвикателство за влошаването на демографските данни.
Индикаторите за управление на България са в съответствие със своите партньори от категорията „BBB“. Налице е широкообхватен политически консенсус в полза на интеграцията с останалата част от ЕС, въпреки че напредъкът в ефективното разработване на политики е уязвим на променлива политическа среда, предвид историята на страната за нестабилни правителства. Въпреки това, с предстоящото председателство на Съвета на ЕС от 1 януари 2018 г., базовата линия на „Fitch“ е сегашната коалиция на ГЕРБ-Обединени патриоти при премиера Бойко Борисов да остане стабилна.
Основните фактори, които биха могли индивидуално или колективно да доведат до положителни рейтингови действия, са:
– По-голям потенциал за растеж на БВП в средносрочен план;
– Прогресивно сближаване към нивата на доходите на по-високо оценени колеги.
Основните фактори, които биха могли индивидуално или колективно да доведат до отрицателни рейтингови действия, са:
– Повторно възникване на външни дисбаланси, например от продължително разширяване на дефицита по текущата сметка и/или влошаване на външната конкурентоспособност;
– По-високи фискални дефицити, които водят до влошаване на траекторията на публичния дълг;
– Материализиране на условните задължения в баланса на държавния дълг – например от държавни предприятия.
Според „Standart&Poor” в основата на повишаването на кредитния рейтинг стои „Солидното външно представяне укрепило кредитните показатели на България, като икономиката сега е по-скоро насочена към износа и по-малко ливъридж от преди.“ За да продължи възходящата си градация в това отношение:
– успоредно с укрепването на икономическото възстановяване наблюдаваме по-нататъшни съкращения на необслужваните кредити на българския банков сектор, подобрявайки монетарната гъвкавост на страната;
– фискалната ефективност на правителството засили допълнително очакванията ни, което води до натрупване на по-значителни фискални буфери.
Разбира се има вариант, в който кредитният рейтинг на страната ще започне да се понижава. Част от предпоставките за подобни мерки са натиск за платежния баланс да се възобнови, растежът да се забави или фискалните резултати да се влошат. Неочакваното и съществено нарастване на условните задължения към публичните финанси също може да окаже натиск върху рейтингите.
Част от кредитните слабости на страната са слабите институционални настройки и неблагоприятният демографски профил. Друг подобен елемент е ограничената политическа гъвкавост на българското правителство и централната банка, поради режима на фиксирания обменен курс на страната. Може би най-смущаващата част е описанието на бедността в страната, която е описана като „относително ниски нива на доходите”. За справка – вчера научихме, че прага на бедност е 321 лв, като 62% от българските пенсионери получават пенсии до 300 лв.
Цикличното възстановяване и силните фондове на ЕС предлагат на правителството възможност за осъществяване на структурни реформи и увеличаване на обществените спестявания. Силното циклично възстановяване ще продължи през 2018 г., но лошата демография и слабите институции ще ограничат по-дългосрочния растеж.
Подобряването на условията на пазара на труда, възстановяването на фондовете на ЕС и благоприятната външна среда трябва да укрепят темповете на растеж на България на малко под 4% през 2017-2018. Вътрешното търсене вероятно ще продължи да бъде основен фактор за растежа, което ще доведе до постепенно преместване на излишъка по текущата сметка към малки дефицити. В дългосрочен план, тъй като населението в трудоспособна възраст се свива – поради нетната емиграция на млади и квалифицирани българи, темповете на растеж вероятно ще бъдат умерени. Равнищата на растеж от такъв мащаб ще ограничат темпа на приближаване на доходите в България с ЕС. На 8000 долара БВП на глава от населението в България е най-ниският в ЕС. Експортната база на България се разширява и остава устойчива на растежа на разходите за труд.
Въпреки, че очакваме излишъкът по текущата сметка да се свие постепенно и да се премести в дефицит през 2020 г., тъй като по-голямото вътрешно търсене генерира повече внос, ръстът на износа ще остане стабилен. Износната база на България се е разширила и диверсифицирала през последните няколко години. Въпреки че износът на стоки с високо съдържание на внос и умерена добавена стойност – като рафиниран петрол – все още играе известна роля, страната все повече се интегрира в производствените вериги на ЕС за производство (демонстрирана например от появата на автомобилната индустрия производството на части). Това се засилва от продължаващия бум в туризма (отчасти благодарение на нестабилността на нестабилността в конкурентните дестинации)
Очакванията са дефицитът по консолидирания държавен бюджет да бъде средно 0,5% от БВП за периода 2018-2020 г., който е по-висок от собствената фискална цел на правителството за леко излишък на сектор „Държавно управление“ до 2020 г.
Правителството предостави на НЕК заем с нулев лихвен процент в размер на 1,4% от БВП след решението на арбитражния съд да компенсира базираната в Русия Атомстройекспорт за оборудване, което вече е произведено за анулираната атомна електроцентрала Белене. Правителството ще трябва да реши какво да прави с оборудването: да продаде на друга държава или дори да завърши завода, както беше обсъдено по-рано. Ако нито един от тези сценарии не е успешен, този заем може да се превърне в чист бюджетен разход.
Българският лев понастоящем не е част от ERM II, предшественикът на еврозоната. Смята се обаче, че страната може да се придвижи към ERM II през следващите няколко години, въпреки че политическото препятствие за получаване на поканата, подкрепена от всички членове на еврозоната, е високо. Дотогава ангажиментът на политиците за паричния съвет остава силен.
