Петъчните мюсюлмански молитви трябва да се проведат в емблематичната сграда на бившия храм „Света София“ в Истанбул за първи път днес откакто знаменитият музей бе превърнат отново в джамия. „Мюсюлманите са развълнувани. Всички искат да бъдат на откриването.“, заяви губернаторът на Истанбул Али Йерликая вчера.
…
1500-годишният обект, част от световното наследство на ЮНЕСКО е превърнат в музей през 1934 г. Въпреки това по-рано този месец турският съд отмени статута на музея на „Света София“, като заяви, че използването му за друга цел освен като джамия „не е възможно законно“. След това турският президент Реджеп Тайип Ердоган официално обяви, че световноизвестният храм ще бъде използван като джамия за петъчните молитви на мюсюлманите от 24 юли нататък. Този ход беше посрещнат с критики от религиозни и политически лидери по целия свят.
„Света София“ е построена като православна християнска катедрала и за първи път е превърната в джамия след османското завладяване на територията девет века по-късно.
Как ще се провеждат молитвите?
В телевизионно обръщение в четвъртък губернаторът Йеликая призова присъстващите на молитвената служба в петък да се снабдят „с маски за лице, молитвен килим, търпение и разбиране.“, като част от предприетите мерки за предотвратяване на разпространението на COVID-19. Той добави, че на мястото ще присъстват и здравни работници.
Турският министър по религиозните въпроси Али Ербас заяви, че около 1000 души ще могат да се молят в джамията по всяко време на деня. На пода беше поставен тюркоазен килим, а християнските мощи бяха покрити с бели завеси или затъмнени със специално осветление. Сред християнските мозайки, които се очаква да бъдат затъмнени по време на мюсюлманската молитва, е и тази на Дева Мария и Исус Христос, останали още от девети век.
Очаква се президентът Ердоган да бъде сред поклонниците, които ще посетят храма днес.
Защо ходът на Ердоган доведе до противоречия?
Ислямистки групи и набожните мюсюлмани в Турция отдавна призоваваха „Света София“ отново да се превърне в джамия, но светските членове на опозицията се противопоставиха на този ход. Когато президентът Ердоган обяви решението си за тази промяна на 10 юли, това беше посрещнато с разпалени критики.
Папа Франциск реагира на това решение, като заяви, че мислите му са насочени към Истанбул, добавяйки: „Мисля за „Санта София“ и ми е много болно.“ Главата на Източната православна църква патриарх Вартоломей I предупреди, че промяната във функциите на сградата ще „разочарова милиони християни“ и ще разруши два свята.
Световният съвет на църквите, който наброява 350 църкви като членове, призова решението да бъде отменено, като заяви, че това ще доведе до разделение. От ЮНЕСКО заявиха, че дълбоко съжаляват за този ход, който допълнително предизвика напрежение със съседна Гърция, в която живеят милиони православни поклонници. Въпреки критиките Ердоган защити идеята, като подчерта, че страната е упражнила своето суверенно право. Той добави, че сградата ще остане отворена за всички – мюсюлмани, немюсюлмани и чуждестранни посетители.
Каква е историята?
Емблематичната куполна сграда е разположена в истанбулския квартал „Фатих“, на западния бряг на Босфора, с изглед към пристанището на залива Златния рог.
Интересната история на „Света София“ е започнала преди почти 1500 години, когато византийският император Юстиниан построил огромната църква през 537 година. През 1453 г. при опустошителна атака срещу византийците османският султан Мехмед II превзел Истанбул (преди известен като Константинопол), а „Света София“ – тогава православна християнска катедрала, е била превърната в джамия за петъчни молитви. След като векове наред е функционирала като джамия на територията на мюсюлманската Османска империя, тя е превърната в музей през 1934 г. с цел да направи Турция по-светска. Оттогава тя се превърнала в един от най-популярните туристически обекти в Турция, посрещайки над 3,7 милиона посетители само през миналата година.
