Светът е изправен пред перспективата за по-голямо напрежение с Китай по отношение на търговията, сигурността и човешките права, след като Си Дзинпин, най-могъщият лидер на страната от десетилетия, се награди с още един мандат като лидер на управляващата комунистическа партия, предава „Асошиейтед прес“.
Си затегна контрола у дома и се опитва да използва икономическата тежест на Китай, за да увеличи влиянието си в чужбина. Вашингтон обвини Пекин този месец, че се опитва да подкопае съюзите на САЩ, глобалната сигурност и икономическите правила. Активисти казват, че правителството на Си иска да отклони критиките за злоупотреби, като промени определението на ООН за правата на човека. А Си изтъква, че „световната система е разбита и Китай има отговори“, предава Уилям Калахан от Лондонското училище по икономика. Ето и думите му:
„Все повече и повече Си Дзинпин говори за китайския стил като универсален модел на световния ред, който се връща към един вид конфликт от времето на Студената война.“
На конгреса на Комунистическата партия, който приключи в събота, Си не даде никакви признаци за планове за промяна на тежката стратегия за „нулев COVID“, която разочарова обществеността в Китай и наруши бизнеса и търговията. Той призова за повече самостоятелност в технологиите, по-бързо военно развитие и защита на „основните интереси“ на Пекин в чужбина. Лидерътна Китай обяви, че няма промени в политиката, която обтегна отношенията с Вашингтон и азиатските съседи.
В неделя Си получи трети петгодишен мандат като партиен лидер в нарушение на традицията, която изискваше той да се оттегли след 10 години. Партията назначи седемчленен управляващ постоянен комитет на Си и неговите съюзници, което му дава свобода да осъществи плановете си.
Си призовава за „голямо подмладяване на китайската нация“ въз основа на съживяването на ролята на комунистическата партия като икономически, социален и културен лидер в връщане към това, което той вижда като златна ера след революцията от 1949 г. Кевин Ръд, президент на Азиатското общество и бивш австралийски министър-председател, във Foreign Affairs , коментира:
„Прегръдката на Си с марксистко-ленинската ортодоксалност трябва да сложи край на всяко пожелателно мислене, че Китай на Си може мирно да либерализира политиката и икономиката си.“
Правителството на Си хвърли в затвора дисиденти, засили интернет цензурата и смаза продемократичното движение в Хонконг. Неговата инициатива за „социален кредит“ проследява обществеността и наказва нарушенията от измами до изхвърляне на отпадъци. Политиката „нулев COVID“, която проследява хора, използващи приложения за смартфони и е затворила десетки милиони в домовете им, „е показателно за това как Си Дзинпин иска да работи китайското общество“, твърди Калахан и е категоричен:
„Трябва да бъде под постоянно наблюдение и контрол. Стана много по-авторитарен и на моменти тоталитарен.“
До 2035 г. Комунистическата партия иска икономическата продукция на човек да съответства на „средно развита страна“, пише Си в доклад до конгреса. Това предполага удвояване на производството спрямо нивата от 2020 г., според Лари Ху и Юксиао Джан от Macquarie, австралийска група за финансови услуги. Междувременно обаче управляващата партия изгражда поглъщащата субсидии държавна индустрия и затяга контрола върху предприемачите, които генерират богатство и работни места. Това навежда на предупреждения, че икономическият растеж, който падна до 2,2% през годината по-рано през първата половина на 2022 г., ще пострада. Икономиката е изправена пред предизвикателства от напрежение с Вашингтон, ограничаване на достъпа на Китай до западни технологии, застаряващо население и спад в огромната индустрия за недвижими имоти. В свой доклад Ху и Джан пишат:
„Ако висшите лидери приемат целта сериозно, може да се наложи да възприемат по-ориентирана към растежа политическа позиция.“
Анализаторите следят за подробности след Централната икономическа работна конференция на партията в началото на декември.
Си обеща „да изгради самоувереността и силата на Китай в науката и технологиите“. Той не даде подробности, но по-ранните усилия за намаляване на зависимостта от Запада и Япония чрез създаване на китайски източници на възобновяема енергия, електрически превозни средства, компютърни и други технологии предизвикаха оплаквания, че Пекин нарушава ангажиментите си за свободна търговия, като предпазва компаниите си от конкуренция.
Американски служители се притесняват, че китайската конкуренция може да подкопае индустриалното лидерство на САЩ. Китай е изправен пред нарастващи ограничения за достъп до западна технология, особено от Съединените щати, които предупреждават, че може да се използва за производство на оръжия. Китай изгражда своя собствена индустрия за чипове, но анализатори казват, че изостава с поколения от световните лидери. Пекин не изглежда да се опитва да изолира Китай, но иска да намали стратегическото безпокойство, като настигне други страни, смята Алисия Гарсия Ереро от френската инвестиционна банка Natixis. Тя е на мнение, че това ще включва увеличени държавни инвестиции и заключи:
„Това ще създаде известно напрежение.“
Си казва, че „външната и вътрешната сигурност“ са „основата на националното подмладяване“. В реч, използваща думата сигурност 26 пъти, той каза, че Пекин ще „работи по-бързо“, за да модернизира военното крило на партията, Народната освободителна армия, и „да подобри стратегическия капацитет на армията“. Китай вече има вторите най-големи военни разходи в света след Съединените щати и се опитва да разшири обхвата си чрез разработване на балистични ракети, подводници и други технологии. Си отказа да се откаже от използването на сила за обединяване на Тайван с континента. Си също така призова за подобряване на сигурността на доставките на енергия, храни и промишлени стоки. Партията също така вижда „идеологическата сигурност“ като приоритет, което води до повече интернет цензура.
Пекин все повече използва икономическия си мускул като най-големия търговски партньор за всички свои съседи като лост в политиката и сигурността. Китай блокира вноса на австралийско вино, месо и други стоки, след като правителството призова за разследване на произхода на COVID-19. Пекин се опита неуспешно да убеди 10 правителства на тихоокеански острови да подпишат пакт за сигурност тази година, но успява да си проправи път с някои. Полицаи от Соломоновите острови се обучават в Китай. Пекин иска „система за сигурност, ориентирана към Китай“, поясни Калахан и подчерта:
„Пекин иска да бъде световен лидер и част от това, според Пекин, е да бъде лидер в твърдата политика на глобалната сигурност.“
Китайските дипломати, в тенденция, наречена „дипломация на воина-вълк“, са по-конфронтационни и понякога агресивни. Този месец китайски дипломати в Манчестър, Англия, биха протестиращ, след като го завлякоха на територията на тяхното консулство. Дипломатите „пренесоха напред бойния дух“, каза заместник-министърът на външните работи Ма Жаоксу. Той каза, че дипломатическият корпус „ще подобри своите бойни умения и винаги ще стои в челните редици на защитата на националните интереси и националното достойнство“.
Си не даде никакви индикации, че стратегията на Китай за „нулева COVID“ може да се облекчи въпреки общественото разочарование от разходите. Докато други страни облекчиха ограниченията за пътуване, Китай се придържа към стратегия, която поддържа нивата на заразяване ниски, но затваря големите градове. Партийният вестник People’s Daily се опита да разсее очакванията за разхлабване след края на конгреса.
„Стратегията трябва да бъде поддържана“, твърди той. Експерти по обществено здраве казват, че повече от възрастните хора трябва да бъдат ваксинирани, преди управляващата партия да може да облекчи ограниченията срещу COVID-19. Това може да отнеме месеци. Синоптиците казват, че това означава, че може да е краят на 2023 г., преди контролът да се облекчи.
Си обеща „проактивен и стабилен“ подход за намаляване на променящите климата въглеродни емисии, но в същото време управляващата партия увеличава производството на въглища, за да предотврати повторението на миналогодишния недостиг на електроенергия и прекъсванията. Служител на кабинета поясни, че производството на въглища ще нарасне до 4,6 милиарда тона през 2025 г. Това би било с 12% повече от 2021 г.
Си каза в реч пред ООН през 2020 г., че емисиите на Китай трябва да достигнат своя връх през 2030 г., но не каза на какво ниво. Китай вече отделя повече въглерод от Съединените щати и други развити икономики взети заедно, според Rhodium Group. Китай строи повече електроцентрали, работещи с въглища, което активистите предупреждават, че може да доведе до по-високи емисии. Междувременно Пекин спря климатичния диалог с Вашингтон през август като отмъщение за посещението на председателя на Камарата на представителите Нанси Пелоси в съперника на страната Тайван.
