Светът на Надежда: Изделия от мечти!

Тя не обича да бъде в центъра на вниманието, но сякаш е родена, за да блести и няма как да остане незабелязана. Твори, водена от вътрешна пътеводна звезда, която я превръща в създател на творчество, за което трябва да се говори и да се познава. 

Не знам дали мога да обясня точно какво изработва, защото всяко изделие първо оживява в нейното сърце и въображение, а после бива създадено от ръцете ѝ. Така се развива постоянно, изненадвайки както себе си, така и околните. 

Казва се Надежда и с това интервю дава надежда на всеки човек, който мечтае, но умът му слага граници пред желанията. И криле на онези, които точно днес ще изключат телевизора и ще извървят първите крачки натам, накъдето ги водят копнежите им.

За нея, за пътя, който иска да следва сърцето, за сблъсъка между ума и мечтите и реалния пример ни разказва прекрасната Надежда Вецова.

Кога и как започнахте да се занимавате с изработка на бижута?

Започнах с изработването на мартенички преди повече от 10 гoдини. Желанието ми беше да запаля дъщеря ми, която тогава беше мъничко, сладко детенце, да се занимава с нещо „арт“, но вместо това се запалих аз.

Чувала съм, че сте имала мускулна треска на пръстите. Какъв е процесът на създаването на едно завършено украшение?

Да, мускулната треска на пръстите беше при създаването на колекцията от кристални цветя, които се правят от тел и всеки детайл се върти ръчно с клещи… Беше доста трудно, но и забавно.

Процесът по създаване на едно бижу е много различен, в зависимост от вида и материалите на бижуто. Обичам страшно много да експериментирам с материалите, защото се чувствам добре, когато уча нови техники.

Така човек придобива увереност, че може да се научи на много неща. Това ми дава и свободата да изработвам по-сложни и завъртяни модели.

Изработката на всеки мой проект започва с трепет – трепетно желание, това което съм създала във въображението си да стане реалност.

„Понякога желанието е толкова силно, че буквално не мога да спя. Схващам се цялата, защото не съм усетила как са се изнизали часовете.“

Казват, че времето е субективно понятие и тече по различен начин в зависимост от заниманието на човек… Повярвах на това с пълна сила откакто създадох работилничката си.

Буквално време няма… Спира да съществува. Често изпадам в паника, че съм се увлякла и са минали много часове в изработката на нещо, а аз вече трябва да съм на уговорена среща или е трябвало да свърша нещо друго. Така идва и стресът, който за съжаление е неизменен спътник на хората, занимаващи се с много дейности наведнъж.

Новата Ви страст са изработката на кутии за бижута и тефтери. Разкажете ни повече за тях.

За много от нещата, с които се занимавам нямам разумно обяснение… Не е нещо, породено от необходимост или подчинено на някаква логика. Просто следвам влеченията си, някак с времето се убедих, че това е най-верният съветник за мен.

Много често мозъкът ми започва да ме разубеждава:

„…сега това защо ти е, напълно излишна дейност, много е сложно, изисква инструменти, умения и материали, които нямаш, отживелица е и т.н.“…

Безброй безспорни аргументи, които обаче се научих да игнорирам доста успешно, водейки се само от силното си привличане към заниманието, което ми е хрумнало.

Когато изпадна в тази „лудост“, спя по няколко часа на нощ, ставам в 04:00-05:00 часа сутринта и гледам с часове обучителни видеа в YouTube преди да тръгна за работа, за да разбера техниката и да запиша инструментите, които е необходимо да си набавя. Така стана и с кристалните кутийки, а след това и с тефтерите, които изработвам и от велур, и от други материали.

„Просто много, много ги обичам – обичам около мен да има мънички, красиви предмети, които ме карат да се чувствам като в приказките.“

Обожавам да правя Ангели, Пухчовци-гномчета за коледа, Феи и цветя по същата причина, усещам просто че трябва да го направя. Нямам избор, усещането е много силно, дори понякога ме измъчва, защото нямам необходимото време да реализирам всичко.

Често завършвам нещо, в което съм вложила наистина много часове в изпипване на детайлите, както е с кристалните кутийки и седя, гледам готовата кутийка и не мога да повярвам, че това се е сътворило чрез мен и е станало от нищото. Много е странно чувството.

Към тефтерите също съм имала особена слабост винаги. Обожавам да ги държа, да ги разлиствам и да си пиша в тях. Много силно вярвам в това, че човек трябва да има цели, стремежи и мечти. Вярвам също, че в записването на тези цели на хартия има особена магия. Така намерението ни придобива плътност и става реалност, човек подсъзнателно си представя осъществяването на мечтата си, изпитва емоция и така отключва специална помощ от Вселената, която трябва да е готов да приеме с Благодарност и Вяра.

Разбира се следват и задължителните „изпитания“, които Вселената му е приготвила за да види колко силно желае дадената цел, но и на това се свиква с повечко инат и дисциплина.

Околните Ви се възхищават и казват: “На Вас Ви се отдава.”, а Вие се учите сама непрестанно. Какво стои зад това да бъдеш човекът, на когото “му се отдава”?

Имам много да уча още, дори и за нещата, които си мисля, че съм усвоила. Все не съм доволна и мисля, че нещо е можело да се изпипа още по-добре. Постоянно ровя за нови инструменти и материали от чужбина, всичко спестено се инвестира в работилничката.

Иначе, както споменах по-горе зад това да се научи на нещо човек и „да му се отдава“, стои винаги и на първо място привличането към даденото нещо, вдъхновението и желанието да се научи.

Колкото повече дейности минат през ръцете на човек, толкова по-силна става увереността му, че може да се справи с всички предизвикателства, което пък води до едно особено чувство на спокойствие.

„На тази земя сме за да станем по-добри версии на себе си, а това със седене на дивана трудно се получава.“

За съжаление пилеем енергията си за много странични дейности, необходими ни за набавяне на средства, за да се грижим за семействата си и за себе си, и когато трябва да чуем душата си и да направим, каквото ни подтиква тя – не ни е останала сила и енергия и мозъкът използва това и надделява с неговите бърборения, колко е невъзможно нещото.

Когато обаче усетиш това чувство на удовлетворение и задоволство, след като си послушал вътрешното си чувство, то ти става като наркотик и все по-лесно се придържаш към правилните дейности, защото цялото ти същество го желае.

За всеки това са различни занимания – за някои е спорт, за други танци, за трети – писане на статии и книги и т.н. , а за някого са всички изброени наведнъж.

„Важно е просто да последваме влечението си, колкото и „глупаво и нелогично“ в момента да ни се струва то. С времето става ясно, че привличането си е имало причина и тогава идва щастието.“

Имате дъщеря. Тя споделя ли Вашите интереси или развива любопитството си в други дейности?

Дъщеря ми е най-хубавато нещо, с което Господ ме е дарил и благодаря за съществуването й всеки ден! Тя има различни от моите влечения и аз се старая просто да я подкрепям в тях. Обича да рисува и се справя блестящо, ходи и на скулптура, актьорско майсторство и тенис на корт.

Кое е най-ценното бижу?

„Най-ценното бижу е „увереността“!“

Когато една жена сложи любими, обемни обеци или друго любимо бижу, особено, ако то е направено с любов и желание и е подарено от любим човек, това не е от суета. Не е и толкова важно дали хората ще й правят комплименти, най-важното е онова чувство на допълнителна увереност в жената, че тя е красива, че самата тя се харесва и това й носи щастие, а:

„няма нищо по-красиво от щастливата жена“.

Довършете изречението: „Още не съм изработила, но мечтая да създам…“

Отдавна имам една бленувана визия за създаването на цял един приказен мини-свят, където ще подредя кристална къщичка с градинка от кристални цветя и кристална мини-статуя на Ангел с красиви, големи крила и рокля от кристална дантела, ще има и феички и т.н. и ще го направя.

„Щом се е родило във въображението ми, ще се сбъдне и в действителността.“