Очаква се 2025 г. да бъде трудна. От една страна, светът е пълен с опасности. Навлизаме в година, в която един глобален конфликт, който тече с пълна сила, може да избухне още по-яростно, пише „Politico“. И все пак, има нещо също толкова сурово, на което се натъкваме навсякъде, а именно усещането за безпрецедентни възможности, за пробив и влияние на научни и технологични иновации, движени от изкуствен интелект /ИИ/, които също прекрояват света към по-добро.
Въпросът, който изниква обаче, е какво би могло да застраши световния ред? Отговорът се крие в нескритото желание на преизбрания американски лидер Доналд Тръмп за доминиране на САЩ над останалите нации.
През 2024 г. мнозинството от гласоподавателите в демократичния свят гласуваха. В повечето от изборите действащите депутати се представиха зле.
Вътрешнополитическите карти бяха преработени в Мексико, Южна Африка, Индия, Обединеното кралство, Франция, други страни от Европейския съюз, както и в Япония, до голяма степен поради предстоящото завръщане на Доналд Тръмп на власт. Авторитарното трио, съставено от Китай, Русия и Иран, беше пощадено от избирателите, но беше подложено на изпитания заради други събития.
Анализатори смятат, че следващата година ще бъде оформена главно от начина, по който американският президент ще взаимодейства с този променен свят. Както никога досега, в момента Вашингтон е в центъра на почти всичко. През 2017 г. Тръмп дойде на власт като аутсайдер и управляваше като несигурен такъв. Визията му за втори мандат изглежда много по-ясна и много по-категорична.
Тръмп и неговата група от приближени, начело с Илън Мъск, твърдят, че ще разрушат досегашната политика и управление на редица държави, както и търговията, културата им и, разбира се, света като цяло. Колко успешен ще бъде стремежът му за промяна към по-добро зависи силно от това дали Америка ще бъде възприемана от приятели, съюзници и колебаещи се страни като Бразилия или Южна Африка, като силна или слаба. Критиците на САЩ твърдят, че страната е залязваща сила, и се опитват да убедят и останалите в това.
„Изтокът е във възход, а Западът запада,“, обича да повтаря китайският лидер Си Дзинпин.
Пред собствения си народ руският президент Владимир Путин също настоява убедено, че Русия може да победи „декадентските, непостоянни американци“ на бойното поле в Украйна и да възстанови някогашното ѝ влияние в Източна Европа. През 2021 г. делът на Китай по отношение на световния БВП тръгна в обратна негативна посока, тъй като този на силно развиващата се Америка продължи да се увеличава, а китайската икономика попадна в застой. Никой вече не говори сериозно за това, че Китай изпреварва САЩ в икономическо отношение. Ако демографията е съдба, то тази на Китай изглежда тревожна за Пекин. Населението на страната намалява, като миналата година страната беше изпреварена от Индия, чието население се увеличава.
Икономиката на Русия напоследък също се задъхва, което дава основание на мнозина да вярват на оценките на НАТО, че Москва няма да може да поддържа стабилно темпо на войната в Украйна след 2026 г. Тяхната слабост прави тези две държави потенциално по-опасни. Те знаят, че са уязвими и трябва да поддържат добър имидж пред света. От това зависи вътрешната им легитимност и влиянието им в чужбина. Чуждестранните сделки изглеждаха примамливи за Путин, водейки го в Украйна и вероятно отвъд, а може би и за Си Дзинпин, тъй като той има силен интерес към остров Тайван.
Третият член на това автократично трио – Иран има най-много причини да се чувства параноично. Техеран загуби най-важните си пълномощници в Близкия изток само за няколко седмици, след като Израел унищожи „Хамас“ в Газа и „Хизбула“ в Ливан, а съюзникът му Башар Асад беше свален от власт в Сирия. Най-добрият отговор на слабостта на автократите и този, който те най-добре ще разберат, е американската сила. Очаква се те да блъфират, но Путин, Дзинпин и дори лидерите на Иран, които се грижат най-усърдно за оцеляването на своите режими, имат фин усет за сериозността и уменията на САЩ. Руските набези в Прибалтика или Полша, както и китайските в Тайван са по-малко вероятни, ако те вярват, че САЩ ще се изправят срещу тях по потенциално фатален начин.
Украйна е друга важна част от пъзела. Китай е страна в конфликта, намесена чрез военната си подкрепа, която оказва във войната на страната на Путин. За Путин войната е екзистенциална за неговия режим (за украинците тя е абсолютно екзистенциална по всички показатели). За Китай поражението на Русия би било поражение и за Пекин. Ето защо изходът от ситуацията в Украйна се следи отблизо в Азия, регионът – преди всичко в съюзническите на САЩ столици като Токио, Сеул и Манила, където най-вероятно може да избухне следващата световна война. Япония, Южна Корея и Сингапур, в дискусиите си с американски високопоставени служители по въпросите на националната сигурност, виждат в Украйна тест за сериозността и ангажираността на Америка към съюзниците и за нейната готовност да държи Китай под контрол.
Като цяло Тръмп може да играе ролята на силен и влиятелен лидер, като се възползва от слабостите на Джо Байдън. Неговата непредсказуемост е характерна черта за това. Както за съюзниците, така и за враговете му, това, което би изненадало и притеснило света, е Тръмп да бъде това, което не беше през първия си мандат, а именно да бъде надежден. Саудитска Арабия е огорчена от сдържания отговор на Тръмп относно нападението на Иран срещу петролните им рафинерии през 2019 г. Южна Корея е възмутена от неговата дипломация със севернокорейския Ким Чен-Ун, без да ги държи в течение.
Връщайки се назад към първия мандат на американския лидер, сега европейците се опасяват, че на Тръмп не може да се разчита да спазва ангажимента на НАТО за взаимна защита. Съседните Канада и Мексико, двама от най-големите икономически и дипломатически партньори на САЩ, имат най-трезва преценка за ситуацията и не очакват от Вашингтон да бъде надежден партньор в областта на търговията и сигурността на границите.
Съществува очевидно противоречие между това как би изглеждал Тръм като стабилен лидер в чужбина и как би изглеждал за своя народ. По отношение на собствената си страна той заплашва да развали търговските сделки с редица държави и да изтегли американските военни сили, които се намират на чужди размирни територии. Що се отнася до подхода му в чужбина, Тръмп показва явна готовност да продължи да утвърждава американската власт и да оформя света. Самият той очевидно е свикнал със собствените си противоречия.
[…] Светът на Тръмп: Опасност и възможност […]