Не е необичайно температурите в индийската пустиня Тар да достигнат 48 градуса по Целзий (118 градуса по Фаренхайт), пише „CNN“. Дори когато паднат градусите, горещите ветрове помитат голите равнини. Почвата тук е неплодородна, водата е оскъдна. Това място е почти непригодно за живеене от хората – но е идеално за една от най-големите слънчеви ферми в света.
Соларният парк „Бадла“ в щата Раджастан, близо до границата на Индия с Пакистан, е символ на огромните амбиции на министър-председателя Нарендра Моди да превърне нацията си в електроцентрала за зелена енергия. До 2030 г. Моди иска половината от енергията на Индия да идва от възобновяеми източници. Това е огромна и възхитителна цел от третия по големина въглероден емитент в света, но постигането ѝ ще изисква трилиони долари и някои трудни решения от Моди.
Докато възобновяемата енергия нараства с бързи темпове в Индия, отколкото във всяка друга голяма икономика, страната продължава да зависи от въглищата, които отдавна задвижват растежа на страната и представляват повече от 80% от нейния енергиен микс. Индийските власти също съобщиха, че страната планира да разшири използването на изкопаеми горива, въпреки че много от нейните близо 1,4 милиарда души се задушават от замърсяването, което причинява.
В миналото Индия защитаваше използването на затоплящи планетата изкопаеми горива в името на развитието – позиция, която я критикуваше на международни преговори за климата.
На миналогодишните преговори на COP26 в Глазгоу, Шотландия, Индия повдигна в последния момент възражение срещу езика, използван в предложеното съвместно изявление относно постепенното премахване на въглищата. Неговият главен делегат твърди, че държавните субсидии за изкопаеми горива за обществеността трябва да продължат – Как иначе Индия би могла да доставя гориво като природен газ на бедните хора, които все още горят дърва, за да готвят храната си, попита той.
Този обмен подчертава противоречието в основата на позицията на Индия относно изменението на климата – че правителството на Моди може да продължи да си поставя високи цели, но когато се стигне до тяхното реализиране, страната му е хваната в уловка-22 между развитието и декарбонизацията.
Индийският министър на енергетиката Радж Кумар Сингх демонстрира тази дилема през септември, когато обяви планове за добавяне на 56 гигавата въглищна енергия към енергийния микс на Индия до 2030 г., като същевременно инвестира във възобновяема енергия – подчертавайки необходимостта да се даде приоритет на надеждната енергия за растеж.
Това е лоша новина за глобалната борба срещу изменението на климата, където действията на Индия имат широкоразпространени разклонения.
Индия отделя над 2,4 милиарда тона въглероден диоксид (CO2) годишно въз основа на данни, събрани от ЕС. Анализ на плановете на страната от Climate Action Tracker показва, че целите на страната са „критично недостатъчни“ за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий над нивата преди индустриализацията. Затоплянето над този праг ще предизвика необратими щети и ще тласне много екосистеми към повратни точки, показват климатичните науки. Хана Фекете, съосновател на NewClimate Institute, който има повече от десетилетие опит в количественото определяне на въздействието на политиките върху емисиите, заяви:
„Като един от най-големите източници на емисии в света, това, което прави Индия, е от решаващо значение за света, за да изпълни лимита от 1,5 градуса.“
И никъде противоречията в позицията на Индия не са по-ясни, отколкото в Раджастан. Щатът бързо се превръща в огнище на слънчева енергия, но също така е дом на най-малко седем електроцентрали, захранвани с въглища. Само на 400 мили от соларния парк „Бадла“ се намират четири от петте най-замърсени града в света, според Световния доклад за качеството на въздуха за 2021 г. Във всеки един ден те са покрити със сиви сажди и пепел от изгорени въглища.
Глобален проблем с индивидуални последствия
Според доклад за изменението на климата в съзнанието на индианците от Училището по околна среда на Йейлския университет, 81% от анкетираните индийци са били притеснени от глобалното затопляне, като 50% са казали, че са „много притеснени“. Освен това 64% казват, че тяхното правителство „трябва да направи повече за справяне с глобалното затопляне“.
Все пак малцина биха твърдели, че изменението на климата е проблем, който Индия трябва да разреши сама. Наистина, картината се променя съществено, когато емисиите му се разглеждат в контекста на масивното му население. Цифрите на глава от населението показват, че индийците всъщност допринасят относително много малко за проблема. Докато средният американец отделя 14,7 тона въглероден диоксид годишно, един индиец отделя около 1,8 тона.
Въпреки ниското ниво на емисиите на глава от населението обаче тежестта на борбите на страната може да се усети непропорционално на индивидуално ниво.
В Делхи, четвъртият най-замърсен град в света, хората виждат от първа ръка въздействието на потреблението на въглища в страната. 36-годишният жител Рохит Шарма заяви пред „CNN“:
„Ние сме разочаровани, когато гледаме други градове, където няма много замърсяване и живота, който те могат да живеят, но ние не можем.“
„Замърсяването на въздуха ще се отрази на всичко“, смята той и добави:
„Ще имаме здравословни проблеми, проблеми с дишането и продължителността на живота ни ще бъде съкратена.“
Неговият 28-годишен колега Кунал Шарма се тревожи как може да изглежда животът през следващите години. Шарма изтъква:
„Ако не се предприемат конкретни действия, животът след 10 години ще стане изключително труден. Какво можем да направим? Трябва да живеем тук.“
Правителството на Моди насърчава индийците да живеят по-устойчиво – през октомври стартира програма, която призова шофьорите да гасят двигателите си на червени светофари и хората да се качват по стълбите вместо с асансьора.
Но въпросът не е само дали светът може да разчита на индийската общественост да се декарбонизира – въпросът е и дали индийците могат да разчитат на своето правителство също да направи това.
Скъп избор
Въпреки че голяма част от света беше в застой по време на пандемията от COVID-19, Индия продължи да увеличава своите възобновяеми енергийни източници. Между 2019 г. и 2021 г. делът на енергията в Индия, която идва от възобновяеми източници, се е увеличил с почти 3%, според доклад от 2022 г. на Центъра за наука и околна среда в Ню Делхи.
Индия има „устойчиво увеличение на инсталациите за възобновяема енергия“, твърди Нандини Дас, енергиен анализатор и политически анализатор в изследователския институт Climate Analytics, пред CNN и подчерта:
„Дори по време на COVID не е спряло.“
На COP26 Моди очерта поредица от цели за усилията на Индия за борба с изменението на климата. Той обеща, че до 2030 г. Индия ще е увеличила енергийния си капацитет от неизкопаеми горива до 500 гигавата – от 156,83 през 2021 г. – и ще използва възобновяеми енергийни източници, за да посрещне 50% от енергийните си нужди.
Експертите са на мнение, че Индия е на път да постигне целта на Моди за неизкопаеми горива чрез увеличаване на ядрената енергия и водноелектрическата енергия, но по-краткосрочните цели на страната – като инсталирането на 175 гигавата възобновяема енергия до края на 2022 г., достатъчно за захранване до 131 милиони домове – висят на косъм.
В доклад на S&P Global по-рано тази година се казва, че Индия може да не постигне целта си за 2022 г., отчасти защото страната все още няма ясен ангажимент за постепенно премахване на въглищата. Това също е въпрос на финансиране – инвестирането във възобновяема енергия и други усилия за смекчаване на изменението на климата е скъпо.
Развитият свят трябваше да предоставя 100 милиарда долара годишно на развиващите се страни, за да им помогне да намалят емисиите си и да се адаптират към климатичната криза. Тази цел никога не е била постигната.
Това са пари, които Индия може да използва. Постигането само на целите за вятър и слънце за 2030 г. ще струва 223 милиарда долара, според анализ на BloombergNEF. А през финансовата 2019-2020 г. Индия събра само една четвърт от средствата, необходими годишно за постигане на първоначалните си цели в областта на климата, според доклад, публикуван от Climate Policy Initiative (CPI), независима изследователска група с нестопанска цел.
Ако Индия не получи финансовата подкрепа, от която се нуждае, ще бъде трудно да поддържа темпото си в развитието на възобновяема енергия. Увеличаването на производството ѝ ще бъде още по-трудно.
В Раджастан проекти като Bhadla Solar Park помогнаха на държавата да надхвърли целите си за възобновяеми енергийни източници, но експертите казват, че успехът не се случва достатъчно широко. Фекете от NewClimate Institute заяви:
„Ако Индия се придържа към сегашния си подход, който включва разширяване на производството на енергия от въглища и инфраструктура за все по-голямо използване на вносен LNG, тя рискува огромни блокирани активи в сектора на изкопаемата енергия и повишена зависимост от вноса на енергия. Вместо това Индия трябва да се съсредоточи изцяло върху възобновяемата енергия, с международна подкрепа, ако е необходимо.“
Тя казва, че ако това не стане, емисиите на парникови газове в Индия ще се увеличат до 2030 г., което ще направи глобалните цели още по-трудни, ако не и невъзможни, за постигане.
„Като се има предвид размерът на Индия, това излага на риск целта за глобална температура от 1,5 градуса по Целзий“, заключва Фекете.
