На 26 октомври Българската православна църква отбелязва Димитровден. Народната пословица гласи: „Свети Димитър носи зимата, а свети Георги – лятото”. Според поверието от бялата брада на светеца се изсипват първите снежинки.
Свети Димитър е православен светец. В народния календар празникът бележи поврата в годишното време и началото на зимата. Според поверията в полунощ срещу празника небето се отваря, след което се очаква и първият сняг. Светецът се смята за покровител на зимата, студа и снега.
Според народното поверие от Димитровден започва подготовката за т.нар. „миши празници” на следващия ден. В старопланинските райони стопаните следят за първия гост, който прекрачи прага на къщата. Ако той е добър и имотен човек, вярват, че следващата година ще е богата, здрава и плодородна. Пълнолуние ли е в нощта срещу Димитровден, ще се роят пчелите и кошерите ще бъдат пълни с мед. Тази нощ е важна и за хората, които търсят заровени съкровища. Те вярват, че тогава небето „се отваря” и заровените жълтици проблясват със синкав пламък.
Вярва се също, че Свети Димитър е брат на Архангел Михаил – покровителят на отвъдния свят, на умрелите предци. В съботата преди празника е една от най-големите задушници – Димитровската, на която се раздава варено жито и питки за помен. По това време на годината започват годежи и сватби. Традицията да се строят храмове в името на св. Димитър се запазва и до наши дни, а чрез много от тях се затвърждава и идеята за светеца като български покровител.
На 26 октомври на масата се слагат курбан от овче месо, яхния от петел, пита с ябълки, ракия, както и различни ястия от зеленчуци. Днес празнуват Димитър, Димитрина, Димо, Митко и техните подобни.
