Българските граждани са с различни нагласи и често крайни, когато стане въпрос за празниците Свети Валентин и Трифон Зарезан. И докато донякъде първият разделя обществото, то вторият го обединява, тъй като е свързан с родовата памет. Макар и двете събития да имат културно значимо значение, те се почитат по различен начин.
Свети Валентин, спътник на влюбените, от години привлича вниманието на младите хора в България. Този празник често се свързва с изразяване на любовта и подаръци между двойките. Някои българи приемат обичая, докато други го възприемат като комерсиален и често пренебрегват традициите, свързани с него.
Има няколко версии на легендата за Свети Валентин, историята обаче обикновено е асоциирана с романтика и любов. Една от най-разпространените се свързва с християнски свещеник на име Валентин, който живял през III век в Рим.
Според една версия, император Клавдий II забранил брачните обвързаности за младите мъже, смятайки, че така те ще бъдат по-добри войници. Валентин, обаче, продължил тайно да извършва сватби за влюбени. Когато този факт бил разкрит, свещеникът бил затворен и по-късно екзекутиран на 14-ти февруари.
Друг вариант на легендата разказва за Валентин, който бил затворен заради насърчаването на християнската вяра. Преди да бъде обесен, той изпратил писмо на дъщерята на своя съдия и я подписал с „Твой Валентин“.
Независимо конкретната легенда, Свети Валентин се е превърнал в символ на романтика и обич, а денят на неговото екзекутиране, 14-ти февруари, се е превърнал в повод за изразяване на любов и приятелство.
От друга страна, Трифон Зарезан е традиционен и е свързан с българската култура и обичаи. Този празник се отбелязва на 14 февруари и се свързва с обреди по отглеждането на лозята и виното. Чрез него традициите се запазват.
Трифон Зарезан е български народен празник, посветен на винопроизводството и лозарството. Няма конкретна историческа легенда, свързана с Трифон Зарезан, но има различни народни предания и традиции. Някои от тях предават, че през дългите зимни месеци, когато природата заспива и лозята са в покой, Трифон Зарезан е сънуван като защитник на лозето и виното. Според преданието, Трифон Зарезан е младеж, който обича да се забавлява и да танцува. В някой версии на легендата, той се влюбва в красиво момиче, което често е представяно като Веселина или Виночка.
През една студена зимна нощ, Трифон Зарезан решава да оживи лозето и да разсее зимния сън. Той танцува и пее със своите приятели в лозето, като събужда природата и призовава пролетта. Лозето отговаря на неговото призивно танцуване, а виното започва да тече от новозелени лозови лози.
Така, Трифон Зарезан става символ на възраждането на природата и началото на винотообработвателния сезон. Хората отдават почити на Трифон Зарезан, за да получат добра реколта и хубаво вино през идващата година. Този празник е съчетание от обичаи, песни, танци и трапеза с вино, които отразяват радостта от настъпващата пролет и благословията за бъдещите лозови градини.
Различията в нагласите към тези два празника подчертават вътрешното разделение в българското общество между модерното и традиционното. Въпреки това различните празници могат да създадат разнообразие в традициите и гледната точка на хората.
