Светлозар Савов-Зарко безспорно е един от най-добрите български ММА бойци, който вече от 7 години е изцяло фокусиран върху мачове в чужбина, където има възможността да се доказва на „голямата сцена“ като представител на руската организация „Absolute Championship Akhmat“ (ACA), изправяйки се срещу противници от световна класа.
Защо точно късметът се оказва решаващият фактор в битките, определящ края на срещата, решихме да попитаме лично Светлозар. В разговор с Искра.бг той разказа за щастието, което е открил в залата, влизайки да тренира за пръв път преди близо 20 години. Щастие, което и до ден днешен продължава да го привлича като магнит към ринга и не му дава мира, ако се откъсне от него „за повече от ден-два“.
- Спомняш ли си първите стъпки на тепиха?
– Всичко започна с влизането ми в спортното училище в Русе. От VII-ми до XII-ти учих в профил борба в свободен стил. След това се насочих към граплинга, съчетавах го с тренировки по бокс. И така, на шега, както вероятно са тръгвали и много други атлети, през 2009-та година се пуснах на ММА среща. Това беше началото.
- Защо избра ММА?
– В бойните спортове без съмнение ме привлече единоборството. Фактът, че човекът, на когото разчиташ, си ти. Лека-полека моето време на ринга се превърна в начин на живот и сега усещам, че ако ми се съберат повече от 48 часа, през които да не съм активен, не се чувствам добре.
- А ти самият преподаваш ли?
– Да, имаме зала, в която тренираме момчетата от Русе-ММА. Наблюдавам, че напоследък все по-малки деца проявяват интерес, което много ме радва, защото, както знаем, спортът в България не е на високо ниво, и ще е добре, ако стане така, че започне сигурно да върви нагоре.
Нерядко обаче на Светлозар му се налага да остави треньорската дейност на заден план, когато му предстои мач и трябва да се отдаде изцяло на подготовката си за него. Тя от своя страна изисква пълна концентрация и това я прави категорично несъвместима с ангажиментите в залата, където акцент е обучението на другите младежи.
- Какво откриваш в бойните изкуства?
– Може би някакъв вид щастие. Хората казват, че всеки от нас рано или късно намира онова, което го задвижва и води напред в живота. Бойните изкуства са моя двигател. Колкото повече давам, толкова повече получавам. Това е един неизчерпаем източник на енергия.
- Има обмен?
– Определено. Наскоро бях в Бургас и тренирахме с момчетата от GFTeam, получи се страхотна тренировка, защото имаше силни противници сред тях. Нещо, което отдавна не бях изпитвал, понеже преди 5 месеца ми оперираха рамото и влизах в залата, за да правя поддържащи серии, не толкова натоварващи. Бях забравил какво е да се боря с добре подготвени спортисти и се почувствах прекрасно, макар че на другия ден бях целия в мускулна треска. Човек израства, изправяйки се срещу предизвикателствата.
Светлозар се вдъхновява главно от двама бойци, които го мотивират ежедневно да доказва на себе си и околните, че където има воля, има и път, а невъзможностите са просто отсъствие на постоянство и упорит труд.
Единият от тях е бразилският състезател Андерсон Силва, шампион на UFC, който има най-много защити на шампионския си пояс. Другият си идол той припознава в лицето на Джон Джоунс, който тепърва преминава в тежката категория.
- Кое стимулира повече – загубата или победата?
– Първото, поне при мен. Загубата не ми влияе добре, демотивира ме. Макар че е неизбежна, някакси ме дърпа назад, вместо да ме тласка напред. Последната дума в резултата на мача обаче има късметът. Бих го сложил дори преди подготовката. Често, падайки, си на крачка от това да вземеш титлата. Подготвил си се блестящо, но… малшанс. Така например с един поляк, с когато играх, организацията на моето представяне мина супер, но неволен удар глава в глава, което е и против правилата, доведе до победа за него. Нямаше как да го дисквалифицират, аз исках да обявим срещата за несъстояла се, но понеже бяхме на негова територия в Полша, той спечели мача.
Макар това да спада по-скоро в графата „нечестно“, Светлозар продължава да твърди, че в основата си е „въпрос на късмет“ и разказва за сходни ситуации, в които се е случвало и обратното. Тренировъчният период е наситен с пропуски и съмнения, но мачът минава без забележка, тоест „явно едната случка компенсира другата“.
- Кои са непокорените върхове?
– Имам договор с ACA, шампионска организация, която е третата по големина в света след „UFC“ и „Bellator“. Целите, които си поставям, вероятно са доста сходни с тези на други бойци в нашия спорт – бих искала да участвам за титла. И да я спечеля. Дали това ще се случи, времето ще покаже. Наскоро претърпях много травми и последната доста ме демотивира. Поражението те изважда от строя, стигнал си до определено ниво, настроен си положително и като те спрат и те върнат назад, не е изобщо приятно. Операции, възстановяване, процесът е дълъг и изисква огромно търпение.
- Състезаваш ли се в България?
– По-скоро не. Всеки, направил крачка да излезе в чужбина, рядко има случаи да се върне назад. Това е естественият път, който развитието следва. Отиваш в една организация, минаваш след нея в по-голяма, и по-голяма, и по-голяма. Стремиш се да се усъвършенстваш ежеминутно, преследвайки целите си по пътя към успеха.
Въпреки че отдавна хоризонтите, към които Светлозар Савов гледа, са излезли извън пределите на страната, той е участвал и в два бойни формата у нас. Включва се и в тренировки в други зали в страната, като не спира да споделя наученото през състезателната си кариера с всеки, любопитен да се запознае и стане част от изкуството на бойните спортове.
