Делото за смъртта на двата бургаски полицаи Йордан Илиев и Атанас Градев тръгна по същество. Обвиняем за тежкото престъпление е сирийският гражданин с хуманитарен статут на бежанец Омар Аднан.
В съдебната зала днес бяха призовани 15 свидетеля, като само двама от тях се явиха. Седем от останалите са били обитавали на Регистрационно-приемателния център-Харманли. В края на май е било получено писмо от директора на Центъра, с което е уведомил съда, че въпросните са напуснали самоволно на различни дати и оттогава са в неизвестност. Изпратени са били призовки и на свидетели в Харманли, Пазарджик, Костандово, Пловдив и още градове, но те са били върнати в цялост, като съответните лица не са били установени.
Всички страни бяха единодушни, че днес трябва да се даде ход на делото. В началото прокурор Димитър Узунов от Окръжна прокуратура в Бургас прочете обвинителния акт, като беше припомнено, че два патрулни автомобила са гонили автобуса „Мерцедес“, управляван от Аднан, като накрая той се е сблъскал с патрулния автомобил, намиращ се на кръстовището на „Трапезица“ в опит да го спре.
„Вместо да спре пътническия автобус плавно в най-дясна лента, той е продължил движението с над 80 км/час и е предизвикал пътнотранспортно произшествие с патрулния автомобил „Шкода Рапид“, управляван от Йордан Илиев и Атанас Градев. Така умишлено е причинил смъртта на две лица – полицейски служители. Случаят е особено тежък“, заяви прокурор Узунов в съдебната зала.
Юрисконсултът на Община Бургас също потвърди, че предявява граждански иск към Аднан за причинени щети върху имуществото на местната администрация.
На обвиняемия му е осигурен преводач, който през цялото време му обясняваше какво се случва. На въпрос дали разбира какви са обвиненията, Омар Аднан заяви:
„Да, разбирам в какво съм обвинен.“
Попитан дали иска да даде обяснение:
„Искам да говоря към края. Сега не искам да говоря нищо, след като бъдат изслушани свидетелите и вещите лица по делото. На този етап нямам какво друго да кажа.“
Първите двама свидетели бяха Иван и Павел Попови, съответно баща и син, които притежават и управляват автокъща за автобуси в Харманли, от която е бил закупен и автобусът, с който е било извършено престъплението. Първи пред съда се изправи Павел Попов, който заяви, че не познава подсъдимия и никога не го е виждал.
„През периода, през който автобусът „Мерцедес 404″ е бил продаден, аз съм бил извън града. Бях на почивка със семейството си в Добринище. Повече може да каже баща ми“, обясни той.
Прокурор Узунов го помоли да разкаже повече за управляваната от него автокъща, на което Попов обясни, че основният предмет е покупка и продажба на употребявани автобуси: „Обявяваме автобусите за продажба в интернет сайт. Обявява и телефонен номер – моят и на баща ми, както и адресът.“
На 24 август 2022 г. в автокъщата е имало около 20-30 превозни средства. Попов сподели: „Обади се мъж, който не говореше добре български език, а с арабски или подобен акцент. Той питаше за автобуса „Мерцедес 404“. Попита ме и за автобус „МАН 313″ и каза, че ще посети автокъщата в същия ден около 16:15 часа. Отговорих му, че баща ми е там. Посочих му адреса. Каза, че взима такъв вид автобуси за части за арабския свят. Обадих се на баща си, че ще го посети мъж, който иска да види посочените автобуси. Лицето каза, че преди години е закупил и друго МПС от нас – камион или друго, не помня. Отговорих му, че това няма значение. Повече не помня дали по-късно съм се чул с баща си за този случай.“
Автодилърът заяви, че „Мерцедес“-ът е бил придобит от техен бивш клиент. Твърди, че го е изпробвал: „Когато го закупихме имаше регистрационен номер. Заплатихме му автобуса, той взе номерата и талона. Казах му да прекрати регистрацията за напускане на страната.“
В деня на катастрофата получих обаждане от баща ми, каза още Попов и добави, че така е бил уведомен, че техен автобус е участвал в произшествието. Разпознали са го по надписите.
„Купувачите са били двама. Този, който е тук, не е купувачът на автобуса. Човекът, който ми се обади и ми каза, че преди време е купувало някакво МПС от нас, не е този човек“, посочи още Попов.
Той разкри, че и друг път са продавали автобуси на арабски граждани, като няма спомен колко са били изтъргувани през изминалата година. Попов не проявявал интерес и нямал представа за какво се използвали продаваните превозни средства.
„Продавам автобуса за части, въпреки че беше изправен. Спомен за цената имам от медиите, че е около 6000 евро. Прекратената регистрация не е бракуване. Дерегистриран е, защото не се използва у нас. Марката и моделът не се търсят вече при нас е. Стар е, не се търгува. Познавам пазара от къде и за къде отива“, уточни Попов.
След въпрос на адвоката на Омар Аднан – Калин Янев, Попов отговори, че когато автобусът е пристигнал в автокъщата им, той лично е пробвал всичко – спирачки, светлини.
„Нямам техническо образование, но имам опит. От 2006 г. имам D категория. Не е минал технически преглед, когато е бил купен. Той си имаше валиден технически преглед от пункт за прегледи. Правил съм в нашия пункт оглед на автобуса от канала. Аз го направих – дали има течове на масла, на въздух, дали има луфтове по щанги, кормилно управление“, добави той.
След целия разказ заради противоречия, прокурорът поиска да се прочетат показанията на Попов, събрани по време на досъдебната фаза. Те започват така:
„На 24 август 2022 г. получих обаждане по обява от Mobile. Първата дума, която ми каза беше „хабиби“, което знам, че е поздрав на арабски.“
Впоследствие получил второ обаждане от клиента, който го уведомил, че се намира в автокъщата. Върнал обаждане на баща си. След това Иван се обадил на Павел и му казал, че клиентът не харесал „МАН“-ите, а „Мерцедес 404“.
За продаденото превозно средство не били издадени документи и фактури, като това трябвало да стане на по-късен етап – когато Павел Попов се върне от почивка, тъй като баща му Иван не можел да се оправя с компютри. Разбрал, че клиентите са били двама араби, които казали, че ще разглобят автобуса на части. Обяснено им било, че тези номера, които клиентите са взели от търговския обект, не са от автобуса, но въпреки това те го подкарали с тях. Не знаел откъде въпросните номера са попаднали при тях, но предполагал, че са били от друг – автобус и са били транзитни.
Последва разпит и на Иван Попов, който разказа:
„Момчето е изменено, като че ли е същото, но минаха вече две години и не мога да кажа дали е същото – тогава беше с брада. За автобуса „Мерцедес 404“ мога да кажа, че го купи от мен друг човек, а не подсъдимият. Най-напред другият човек дойде сам в моя гараж на автокъща за продажба на автобуси в Харманли. Гледа автобуса, пробва го и каза, че ще го купи. Познавам го този човек, тъй като е идвал много пъти при мен – купувал е камион, части. Живее в Стара Загора. Сириец е. Дойде при мен с автомобил „БМВ“ комби с английски номера. Беше сам. Той гледа автобуса и го пробва из двора. Каза, че може да даде 4000 евро, но му отвърнах, че под 6000 евро няма да го дадем. Той каза, че ще отиде да вземе пари. Помислих, че няма да дойде повече, тъй като е от Стара Загора, а беше след 19:00 часа – ден преди катастрофата. Беше през лятото преди две години. В този случай той се върна след 15-20 минути. Тогава дойде с въпросното момче, ако въобще е то /свидетелят сочи подсъдимия/. Даде 6000 евро и се разбрахме в понеделник да дойде да му дадем фактура и да се оправим. Бързаше да се прибере в същата вечер с автобуса. Автобусът имаше номера, които аз бях свалил и оставил подпрени на една стена. Той поиска номерата, взе ги сам. Бяха стари холандски номера. Може би са били отпреди 4/5 години. Бяха хвърчащи, транзитни номера. И повече нищо.“
Сутринта Иван Попов събирал зеленчуци от градината си, а като се прибрал да ги остави на жена си, тя му споделила, че в Бургас е възникнала тежка катастрофа с автобус, превозващ мигранти, при която са загинали двама полицаи. Автодилърът се усъмнил да не е техния, а след като пуснал телевизора и се уверил, че е продаденият от него, веднага се е обадил в полицията в Харманли. Следобед е бил транспортиран и в Бургас.
Последваха уточняващи въпроси, зададени от прокурора. Един от тях беше как автокъщата се снабдява с автобуси, а именно:
„От цяла Европа се снабдяваме. Най-вече от Германия и Франция. Конкретният автобус е от Кърджали от наши клиенти. По принцип изкупуваме и стари автобуси, които или поправяме и препродаваме, или на части ги продаваме. Автобусът дойде в гаража с нормални номера, които хората го отчислиха и на нас ни го продадоха без номера. Автобусът не беше бракуван. Старият собственик си взе табелите и ги е върнал в КАТ.“
„Синът ми беше на почивка в Банско. Той ми се обади, че купувач ще дойде за автобус „МАН“, но въпросният беше за части и не беше харесан. „Мерцедесът“ беше подготвен да пътува до Германия и след това да се качи за Африка. Имахме клиент. Всичко по автобуса беше топ. Купувачът изпробва спирачките в двора и те работеха. /…/ Доста добре беше технически автобусът. Купувал е 4/5 пъти части – камион, джанти, гуми, части. Аз го познавам като човек, които работи със сирийци, които разглобяват автомобили и ги изпращат на части някъде. /…/ Парите бяха дадени в брой. Аз дадох бележка на купувача, че съм получил 6000 евро.“
Иван Попов сподели и впечатленията си от срещата с двамата араби – купувачът и по-млад, за който предполага, че в момента е Аднан, предвид, че се е променил през изминалите две години. По думите му купувачът е дошъл с „БМВ“, а когато е купили автобуса се е качил на него, докато по-младият е трябвало да управлява „БМВ“-то.
„Момчето се качи на колата и не можеше да я подкара. Не можеше да улучи скоростта, аз му помогнах. Искаше на по-висока. За мен момчето не можеше да кара кола. Купувачът се качи на автобуса. Същото момче се качи на автобуса. Гледаха автобуса, говориха си на техния език. Момчето седна на седалката, но не можа да го приведе в движение. За мен той не беше правоспособен. Автобусът беше с полуавтоматична ръчна скорост, има съединител. По-възрастният беше перфектен и ако той караше автобуса, според мен нямаше да стане белята. Всичко казах на купувача – че автобусът е с прекратена регистрация. Аз свалих чуждите табели, но момчето си ги взе. Очаквах да си носят транзитни номера. Около 19:30 часа мисля, че си тръгнаха“, коментира още Попов.
След въпрос от страна на защитата, Иван Попов с категоричност заяви, че е разпознал и купувачът и по-младото момче в полицията в Бургас: „И двамата ги разпознах в полицията в Бургас. Мен ме докараха от Харманли в Бургас. Разпознах и двамата – първо възрастният шофьор, който купи автобуса и той го караше. След това наредиха отново 5/6 души и с младото момче. Тогава от раз го разпознах. Тогава нямах никакво колебание и бях сигурен, че посочвам лицата, на които съм продал автобуса.“
Въпрос към Иван Попов зададе и бащата на единия загинал полицай Йордан Илиев, а именно Радостин Илиев:
„Защо допуснахте автобуса да напусне гаража без регистрационни номера и валидна застраховка?“
На това Попов отвърна, че имал вина, но не знаел каква: „Обясних много добре, че не е редно да го взима и да го кара с тези номера. Тогава ми казаха, че ще го режат за части и ще го товарят на контейнер. /…/ Не съм знаел, че ще го използват за такова нещо, иначе нямаше да го продам.“
По повод на младия придружител на купувача, Попов каза още: „Два или три пъти изгаси леката кола. Нагласих му първа скорост и чак тогава подкара колата, и излезе от двора. Не можеше добре да кара автомобил.“
В деня на катастрофата купувачът на автобуса се е върнал в автокъщата. През това време Иван Попов вече бил в полицията и впоследствие повече не са разговаряли: „Моят шофьор го е снимал, докато бях в полицията в Харманли и ми го прати на моя телефон. Търсил ме е. След това изчезна. Повече не ме е търсил.“
Следващото заседание се очаква да бъде на 1 юли.
С разпит на свидетели започва по същество делото за смъртта на загиналите полицаи в Бургас
[…] […]