Националната агенция за приходите /НАП/ е започнала масов натиск за връщане на суми, получени от българския бизнес като подкрепа в следствие на ограниченията срещу разпространението на COVID-19, съобщиха от Българската асоциация на заведенията и Сдружението на заведенията.
От бизнеса недоумяват, защо се появила изведнъж тази активност? Фирмите, получили подкрепа е трябвало да отговарят на определени критерии, зададени именно от НАП и са били одобрени, след като са доказали, че отговарят на тях.
През декември 2020 година се е открила програма за изплащане на помощи в размер на 20% от оборота на всички дружества, чиято дейност е била преустановена или ограничена със Заповед на Министъра на здравеопазването. Процедурата по оценяване на кандидатите, изчисляване на дължимата помощ и нейното изплащане се администрираше от Националната агенция за приходите.
Това е станало в три фази, а приходната агенция е извършвала цялостен контрол по отношение допустимостта на кандидатите и размера на помощта. При несъответствия или грешки, НАП е давала възможност за отстраняване на нередовностите. През януари тази година Агенцията е започнала да изпраща покани за възстановяване на суми, получени по програмата „ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА“. От двете браншови организации считат:
• Липсват основания за изпращането на покани за възстановяване на получени помощи без да е извършена надлежна предварителна проверка на всички обстоятелства;
• Липсват основания за връщане на получените средства при положение, че НАП упражняваше контрол през цялата процедура по отношение допустимостта на участниците, размера на помощта и нейното изплащане;
• Липсват каквито и да било основания да се начислява законна лихва при положение, че в случай на неправилно отпусната помощ, то това се дължи на пропуск при контрола от страна на НАП;
• Съзираме опит да се ограничи участието на дружествата в последващи програми за подпомагане на основание съществуващи спорове с НАП по отношение законосъобразността на предоставената и ползвана помощ;
От СЗБ и БАЗ смятат, че установяването на задължение за възстановяване на неправомерна помощ следва да се извърши след надлежно извършена проверка с активното участие на данъкоплатеца. Те не приемат едностранните покани, с които НАП немотивирано посочва сума за възстановяване, заедно с лихва.