Европейският съюз трябва да приеме по-строгите стандарти за качество на въздуха, препоръчаха от Световната здравна организация (СЗО). Подкрепата за това сред гражданите е значителна според актуални проучвания, съобщиха от европейската пресслужба.
Този октомври ще бъде ключов месец за здравето на всички, живеещи в Европейския съюз. Стандартите за качество на въздуха в ЕС в момента се преразглеждат и Европейската комисия се очаква да публикува предложения за привеждане на тези стандарти в съответствие с най-новите научно-обосновани факти. За Земята приветства тази инициатива на EK и очаква да види едно категорично и решително предложение за по-амбициозни стандарти. Те ще гарантират чист въздух и здравословна жизнена среда и за хората в България, като дадат ясни сигнали на националните и местни власти, че са нужни качествени и смислени политики и мерки в тази посока.
В момента съществува огромна разлика между действащите правила и научните доказателства за вредите от различните замърсители. Налице са 40000 научни статии, публикувани само през последните десет години, които показват, че наднормените фини прахови частици и токсични газове в атмосферния въздух са най-големият екологичен проблем, който засяга човешкото здраве в Европа. Потенциалните последици за здравето започват още докато сме в майчината утроба, и често са за цял живот, а икономическите последствия са до 940 милиарда евро годишно. Според актуалните оценки, замърсяването на въздуха води до около 400000 преждевременни смъртни случаи на година.
В България това се изразява в 14000 преждевременно изгубени живота годишно. Според Световната здравна организация това е и втората водеща причина за смъртност от незаразни болести след тютюнопушенето. В същото време настоящите стандарти за качество на въздуха в ЕС се основават на данни от началото на века и не са актуализирани от 2008 година.
Новите препоръки на СЗО са за значително по-ниски максимални концентрации на основните замърсители. Това се отнася най-вече за праховите частици с диаметър <2,5 μm, които причиняват и най-голямата здравна тежест в ЕС. За тях е препоръчана годишна концентрация от 5 μg/m³, което е половината от предходния стандарт предложен от СЗО (10 μg/m³) и пет пъти по-ниско от текущия стандарт на ЕС от 25 μg/m³. За азотния диоксид (NO[2]), който беше поставен на фокус от За Земята във връзка с емисиите от автомобилния транспорт и ограничения за достъп на МПС до части на града, е препоръчана нова годишна концентрация от 10 μg/m³, което представлява значително намаление от предишната препоръка на СЗО от 40 μg/m³.
В обоснованата промяна на стандартите на ЕС за качество на въздуха има огромен потенциал. Те могат да намалят безброй случаи на заболеваемост, да повлияят появата и тежестта на хроничните заболявания, както и да спасят животи. Те имат силата да защитят всички, навсякъде, но особено тези, които са най-уязвими – хора със заболявания, деца, възрастни, тези в неравностойно социално-икономическо положение. Това се вижда най-добре, както сравним делът от градското население в съюза, който ще попадне в групата на застрашените от здравни последствия. По няколко от параметрите те се променят от едноцифрен процент до почти 100% от жителите на градовете.
В цяла Европа нараства подкрепата за по-реалистични и по-строги лимити за замърсяването на въздуха, показва и изследване на Евробарометър от 2022 г. Според проучването, 2/3 (67%) от жителите на ЕС се обявяват за по-завишени стандарти за качеството на въздуха.
В България така мислят 47%, което също представлява преобладаващата група от анкетираните, като страната ни отчита един от големите ръстове в тази подкрепа – с 10 пр. п. спрямо предишното изследване през 2019 г. Прави впечатление, че и 52 на сто от участвалите в проучването българи смятат, че качеството на въздуха у нас се е влошило за последните 10 години, което е по-висок показател от средното за ЕС (47%). Значително по-голяма част от жителите на страната възприемат и здравните ефекти от замърсения въздух като „много сериозен проблем“ по отношение на респираторните заболявания (69%), астма (68%) и сърдечносъдови заболявания (65%).
„Българите искат да дишат чист въздух и заявяват ясно готовността си да подкрепят по-стриктни мерки за постигането на това на национално и местно ниво. Нужни са решителни действия в защита на здравето на всеки един човек. Искаме най-накрая да видим политическа воля и действие за това!”, казва Драгомира Раева oт екип Въздух в За Земята.
Мнението на жителите на България се подкрепя и от редица организации, които обединяват лекари, здравни експерти, природозащитни и граждански активисти с фокус върху по-чистата градска среда и правата на пациентите. За Земята, Сдружение „Въздух за здраве“, Българска асоциация за закрила на пациентите и Грийнпийс България изпратиха преди месец съвместно отворено писмо до министрите на здравеопазването и на околната среда и водите на България, с призив страната ни да подкрепи задължителните стандарти на ЕС в унисон с последните препоръки на СЗО, които да гарантират постигането на чист въздух за всички най-късно до 2030 година в предстоящото преразглеждане на Директивата за качеството на атмосферния въздух в ЕС.
„Колкото по-дълго има разминаване между научните доказателства и законодателството в ЕС, толкова по-дълго ще се проваляме да предотвратим преждевременните смъртни случаи и заболяванията, свързани със замърсяването на въздуха. Неотложността за действие е ясна и безапелационна!“, се посочва в писмото, подкрепено от организациите.
Смъртните случаи, дължащи се на замърсяването на въздуха, могат да бъдат намалени наполовина, ако членовете на ЕС следват най-новите насоки на СЗО, посочват от European Environmental Bureau – коалиция от над 170 организации, в която членува и За Земята. Замърсяването на въздуха не познава граници и никоя държава-членка не може да се бори сама с него. Приемането на новите стандарти пък трябва да се случи толкова бързо, колкото позволява законодателният процес и във всеки случай до 2030 г., смятат и от Health and Environment Alliance, защото „няма безопасно ниво на замърсяване на въздуха и се откриват вредни ефекти дори при ниски нива на излагане“.
