Шофирането до контролираната от талибаните територия не отнема много време, пише “BBC”. Около 30 минути от северния град Мазар-е-Шариф, минавайки покрай големи кратери, оставени от крайпътни бомби, се срещаме с нашия домакин: Хаджи Хекмат, кметът на талибаните в сянка в квартал Балх.
Парфюмиран и с черен тюрбан, той е ветеран от групата, която за първи път се присъедини към бойците през 90-те години, когато те управляваха по-голямата част от страната. Талибаните са организирали демонстрация на сила за нас. Тежковъоръжени мъже, единият с ракетно задвижване с гранатомет, друг с пушка M4, конфискувана от американските сили, са наредени от двете страни на улицата. Някога Балх е бил една от най-стабилните части на страната, сега в превърнат в един от най-пълните с насилие райони.
Барялай, местен военен командир със свирепа репутация, сочи надолу по пътя, „правителствените сили са точно до главния пазар, но не могат да напуснат базите си. Тази територия принадлежи на моджахедите“.
Подобна картина е в голяма част от Афганистан: правителството контролира градовете и по-големите територии, но талибаните ги заобикалят с присъствие в големи части на провинцията. Бойците утвърждават властта си чрез спорадични контролно-пропускателни пунктове по ключови пътища. Докато членовете на талибаните спират и разпитват преминаващите коли, Аамир Сахиб Аджмал, местният ръководител на разузнавателната служба на талибаните, ни казва, че търсят хора, свързани с правителството. Той казва:
“Арестуваме ги и ще ги взимаме в плен. След това ги предаваме на нашите съдилища и те решават какво ще се случи след това.”
Талибаните вярват, че победата е тяхна. Седнал над чаша зелен чай, Хаджи Хекмат провъзгласява:
“Спечелихме войната, а Америка загуби.”
Решението на американския президент Джо Байдън да отложи изтеглянето на останалите американски сили до септември, което означава, че те ще останат в страната след крайния срок от 1 май, договорен миналата година, предизвика остра реакция от политическото ръководство на талибаните. Независимо от това, инерцията изглежда е с бойците.
“Готови сме на всичко”, казва Хаджи Хекмат. И допълва:
“Ние сме напълно подготвени за мир и сме напълно подготвени за джихад.”
Седнал до него военен командир добавя:
“Джихад е акт на поклонение. Поклонението е нещо, което колкото и да го правите, не се уморявате.”
През изминалата година имаше очевидно противоречие в „джихада“ на талибаните. Те спряха атаките срещу международните сили след подписването на споразумение със САЩ, но продължиха да се бият с афганистанското правителство. Хаджи Хекмат обаче настоява, че няма противоречие.
“Искаме ислямско правителство, управлявано от шериата. Ще продължим джихада си, докато те приемат нашите искания.”
По въпроса дали талибаните биха искали да споделят властта с други афганистански политически фракции, Хаджи Хекмат отдава на политическото ръководство на групата в Катар.
“Каквото и да решат, ние ще го приемем”, казва той многократно.
Талибаните не се възприемат като обикновена бунтовническа група, а като чакащо правителство. Те се наричат “ислямски емирство на Афганистан”, името, което са използвали, когато са били на власт от 1996 г. до свалянето им след атентатите от 11 септември.
Сега те имат сложна структура “в сянка”, чиито служители отговарят за надзора на ежедневните услуги в областите, които те контролират. Хаджи Хекмат, водачът на талибаните, ни води на обиколка. Показва ни основно училище, пълно с млади момчета и момичета, които пишат в дарени от ООН учебници. Докато бяха на власт през 90-те години, талибаните забраниха образованието на жените, въпреки че те често отричат това. Дори сега има съобщения, че в други райони на по-големите момичета не е позволено да посещават никакви уроци. Но тук поне талибаните казват, че активно насърчават тяхното обучение.
“Докато носят хиджаб, за тях е важно да учат”, казва Маулави Салахудин, отговарящ за местната комисия за образование на талибаните. В средните училища, казва той, се допускат само учителки и покривалото е задължително.
“Ако следват шериата, няма проблем.”
Местни източници ни съобщиха, че талибаните са премахнали часовете по изкуство и гражданско съзнание от учебната програма, заменяйки ги с ислямски предмети, но иначе следват националната програма.
И така, талибаните изпращат ли собствените си дъщери на училище? Салахудин обяснява:
“Дъщеря ми е много малка, но когато порасне, ще я изпратя на училище и в медресето, стига да прилага хиджаба и шериата.”
Правителството плаща заплатите на персонала, но талибаните отговарят за това. Това е хибридна система в цялата страна.
В близката здравна клиника, управлявана от хуманитарна организация, положението е подобно. Талибаните позволяват на женския персонал да работи, но те трябва да имат мъжки надзор през нощта, а пациентите от мъжки и женски пол са разделени. Контрацепцията и информацията за семейното планиране са лесно достъпни.
Явно талибаните искат да ги видим в по-положителна светлина. Когато минаваме покрай тълпа ученички, които се прибират у дома, Хаджи Хекмат развълнувано жестикулира, горд, че противоречи на очакванията ни. Загрижеността относно възгледите на талибаните за правата на жените обаче остава. Групата изобщо няма представителство на жените и през 90-те години попречи на жените да работят извън дома си.
Шофирайки през селата в област Балх, виждаме много жени, не всички от които носят всеобхватната бурка, и се разхождат свободно. На местния базар обаче няма такива. Хаджи Хекмат настоява, че няма забрана за тях, макар че той признава, че те в никакъв случай не биха присъствали на консервативна сбирка.
Ние сме придружавани от талибаните през цялото време и малкото местни жители, с които разговаряме, изповядват своята подкрепа за групата и благодарност към тях за подобряване на сигурността и намаляване на престъпността. Възрастен местен мъж обяснява:
“Когато правителството контролираше, те затваряха хората в затвора и искаха подкупи, за да ги освободят. Нашите хора страдат много, сега сме доволни от ситуацията.”
Ултра консервативните ценности на талибаните наистина се сблъскват по-малко с тези в по-селските райони, но мнозина, особено в градовете, се страхуват, че искат да възкресят бруталното ислямски емирство от 90-те години, подбивайки свободите, с които много млади хора са израснали през миналите две десетилетия.
Един местен жител говори с нас по-късно при условие за запазване на анонимност и ни каза, че талибаните са далеч по-строги, отколкото признаха в нашите интервюта. Той описва селяните, които понасят шамари или биват бити, за да си бръснат брадите, или стереосистемите им биват иззимани, за да не слушат музика. “Хората нямат друг избор, освен да правят това, което казват” каза той пред Би Би Си, „дори и поради незначителни проблеми, които понасят физически”.
“Хората се страхуват.”
Хаджи Хекмат е част от талибаните през 90-те години. Докато по-младите бойци, които сноват около нас, са щастливи да си правят снимки и селфита, той първоначално се крие, за да покрие лицето си с тюрбана, когато вижда камерата ни. “Стари навици”, казва той с усмивка, преди по-късно да ни позволи да заснемем лицето му. При стария режим на талибаните фотографията е забранена.
Правили ли са грешки, когато са били на власт, питам го? Биха ли се държали отново по същия начин сега? И той обяснява:
“Талибаните преди и талибаните сега са едни и същи. Така че, сравнявайки времето преди и сега – нищо не се е променило.”
“Но”, добавя той, „има промени в персонала, разбира се. Някои хора са по-сурови, а други по-спокойни. Това е нормално”.
Талибаните изглежда вкарват умишлена неяснота относно това какво имат предвид под “ислямското правителство”, което искат да създадат. Някои анализатори виждат това като умишлен опит да се избегнат вътрешни търкания между твърдите и по-умерените елементи. Могат ли двете фракции да мелят заедно и да създадат нещо на база вече направеното? Встъпването на власт може да се окаже най-голямото изпитание пред тях.
Докато ядем обяд от пиле и ориз, в далечината чуваме тътена на поне четири отделни въздушни удара. Хаджи Хекмат е необезпокояван. “Далеч е, не се притеснявайте”, казва той.
Въздушните сили, особено онези, предоставени от американците, са били от решаващо значение през годините за задържане на напредъка на талибаните. САЩ вече драстично съкратиха военните си операции след подписването на споразумение с талибаните миналата година и мнозина се опасяват, че след оттеглянето им талибаните ще бъдат поставени пред ситуация да започнат военно окупаторство на страната.
Хаджи Хекмат се подиграва на афганистанското правителство или на „администрацията на Кабул“, както талибаните го наричат, като го нарича корумпирано и неислямско. Трудно е да се види как мъже като него ще се помирят с останалите в страната, освен ако това не е според техните условия.
„Това е джихад“, казва той, “това е поклонение. Ние го правим не за сила, а за Аллах и Неговия закон. Да докараме шариата в тази страна. Който застане срещу нас, ние ще се борим срещу него”.
