„Тъмният“ интернет – частта от интернет пространството, която се използва от престъпници, дисиденти и хакери за разпространение на информация без цензура и правителствен контрол, навършва 20 години този месец, пише „Business Insider“.
„Тъмният“ интернет представлява дигиталното съдържание, публикувано в „тъмни мрежи“ или с други думи – интернет мрежи, които изискват специфичен софтуер, за да бъдат достъпни. Те се явяват подразделение на „дълбокия“ интернет, което означава, че не се индексира от конвенционални търсачки като „Гугъл“ или „Бинг“, което ги прави по-малко прозрачни и по-трудни за следене.
„Тъмният“ интернет е най-често използван за търговия със забранени стоки, като потребителите могат да продават наркотици, криптовалути, порнография, както и нелегално изнесена информация от различни браншове. Властите, като американското Федерално Бюро за Разследване (ФБР), многократно са извършвали операции по задържането и подлагането на съд на киберпрестъпници, подвизаващи се в мрежата, но това далеч не ограничава нелегалните дейности.
Анонимността и сигурността на „тъмния“ интернет се използват и от политически дисиденти и активисти, за да могат да се организират без „слушащото ухо“ на властта. Правителства от цял свят неколкократно са се опитвали да забранят криптираните сървъри на мрежата, но активисти яростно защитават свободата на интернет пространството.
Активността в „тъмния“ интернет постепенно се повишава през последното десетилетие. „Тор“ – един от най-често използваните от потребителите рутери за кодиране на връзката, поддържа близо 80000 различна сайта по данни на софтуера.
„Тъмният“ интернет в голяма степен оформи света през последните 20 години, както онлайн, така и в реалния живот. Много от тези събития са регистрирани от GroupSense, компания за кибер сигурност, която следи активността в „тъмния“ интернет. Ето и някои от събитията, върху които мрежата е имала най-голямо влияние.
Март 2000: Стартира Freenet – първата широкоразпространена мрежа за анонимно споделяне на файлове
Freenet води началото си като студентски проект от 1999, създаден от Иън Кларк, ирландски студент по информационни технологии към Единбургския университет. Мрежата е пусната за обществеността през март 2000 г.
Подобно на много пионери от ранните години на интернет, Кларк е вярвал, че мрежата ще позволи абсолютно свободно споделяне на информация, което да превърне концепцията за авторски права отживелица.
„Ако цялостната концепция сработи, мисля, че до 20-40 години хората ще гледат на идеята да се притежава информация по начина, по който притежаваме злато или недвижими имоти, със същия абасурдизъм, по който гледаме на лова на вещици“, коментира Кларк за „New York Times“ малко след стартирането на мрежата.
Август 2004: Военноморските сили на САЩ публикуват кода на „Тор“, още познат като „onion“ рутер
„Тор“, който е най-често използваният софтуер за достъп до „тъмния“ интернет, е разработен в началото 90-те години от офиса на военноморското разузнаване и прилежащата му агенция DARPA като инструмент за защита на кодираните военни комуникации.
Лабораторията на военноморското разузнаване пуска кода на софтуера за обществено ползване през 2004, като управлението на проекта в последствие попада в ръцете на Проекта „Тор“ – организация с нестопанска цел.
Януари 2009: Сатоши Накамото пуска версия на криптовалутата Биткойн, която поставя началото на новата разплащателна инфраструктура за кодирани онлайн плащания
След като кодираните сървъри поставиха нов стандарт за действително анонимно споделяне на информация, криптовалутите осигуриха метод за анонимно превеждане на параи.
Въпреки че Биткойн незабавно се превърна в изключително популярен метод за пране на пари, той същевременно оказа и дългогодишно влияние върху паричните пазари. В началото един Биткойн се търгуваше едва за няколко долара в продължение на години, като през 2017 достигна невероятния таван от 20000 долара, а сега един биткойн се търгува за около 6000 долара.
2010-2013: „Тъмният“ интернет се превръща в информационен хъб за революционерите на Арабската пролет
След като социалните мрежи и онлайн форуми запалиха пламъка на революцията в редица страни от Северна Африка и Близкия Изток в началото на 2010, „тъмният“ интернет се превърна в безопасно място за организаторите да споделят информация без контрола на авторитарните правителства.
Активисти и дисиденти използваха „Тор“, за да обменят информация за лекарства против сълзотворен газ, за организиране на протести и избягване на цензурата. Трендът продължи с години, включително и по време на сирийската революция.
Февруари 2011: „Silk Road“ – първата онлайн платформа на „тъмния“ интернет е основана от Рос Улбрихт.
„Silk Road“ стартира през 2011 като първата търговска платформа на „тъмния“ интернет. Сайтът, който основно бе използван за търговия с наркотици, стана свидетел на огромно търсене, след като Гаукер Адриан Чен направи документален филм за нелегалната търговия, която се развива там.
Федералните власти затвориха сайта през 2013 и арестуваха основателя му Рос Улбрихт. Улбрихт бе намерен за виновен за търговия с наркотици и осъден на затвор без право на замяна.
Май 2012: Професионалната социална мрежа LinkedIn е хакната, а личните данни на 117 милиона потребители публикувана в „тъмния“ интернет
Пробивът, който бе държан в тайна в продължение на години, включваше кражба на потребителските данни за вход, както и на информация свързана с техните профили. Това бе най-големият информационен пробив в историята на LinkedIn.
2013: Близо 3 милиарда Yahoo профила са компрометирани след кибератака, а данните на потребителите – публикувани в „тъмния“ интернет.
Атаката от 2013 компроментира всеки един съществуващ Yahoo профил, което бе упоменато едва три години по-късно. Американският телекомуникационен гигант Verizon закупи Yahoo за 4,48 милиарда долара през 2017, но след установяването на пробива от 2013 сделката едва не бе осуетена, като в крайна сметка доведе до намаляване на първоначалната оферта на Verizon с 350 милиона долара.
2015: ИДИЛ започват да използват „тъмния“ интернет като организационен инструмент
Драстичното набиране на власт от страна на Ислямска държава в голяма степен бе съпътствано от стратегията на терористичната организация да използва всички възможни онлайн канали за организиране на дейностите си. В това число са и „Туитър“ и „Фейсбук“, които са силно следени от американските власти, както и „тъмния“ интернет, където групировката лесно може да избегне правителствения контрол.
През 2015 директорът на Федералното Бюро за Разузнаване Джеймс Комей призова за поставяне на „заден вход“ при кодираните сървъри. Федералните агенции продължиха да настояват за прилагане на решението, но технологичните компании не демонстрираха склонност, аргументирайки се, че това като цяло би компрометирало сигурността на сървърите.
2017: След хакерска „гражданска война“ една от най-големите компании за предоставяне на интернет пространство за „тъмния“ интернет е свалена офлайн, блокирайки над 10 000 интернет услуги
Freedom Hosting II един от основните доставчици за над 10 000 „Тор“ уебсайта е свалена след масирана хакерска атака през 2017, изкарвайки от строя почти една пета от целия „тъмен“ интернет.
Хакерите коментираха, че атака е инициирана, защото Freedom Hosting II се е превърнал в център за популяризиране на детска порнография. Твърдението бе направено пред независимата онлайн медия Vice, като хакерите твърдят, че са установили над 30 гигабайта детска порнография след атаката.
2017 – 2020: Официалните власти провеждат успешна операция срещу нелегални операции в „тъмния“ интернет“, принуждавайки потребителите да се пренасочат към криптирани чат приложения
През 2017 ФБР успешно свали “AlphaBay” – една от онлайн търговските платформи в „тъмния нет“, която достигна 10-пъти по-голям размер от “Silk Road”.
С все по-зачестилите акции срещу компании, предлагащи интернет пространство за уебсайтове от „тъмния“ интернет, хакери и търговци на контрабанда се пренасочиха към криптирани чат апликации като „Telegram“ и „WhatsApp“, които осигуряват цялостно криптиране на информацията, както и инструменти за препращане на информация към големи групи хора, без да се рискува анонимността на потребителите.
Превод: Ивайло Йотов
