Тъмните практики в България: Защо и как се купуват общински съветници?

Измина близо месец от поредните местни избори за кметове и общински съветници в България. За добро или лошо тук предсрочен вот, по подобие на този в държавата, не може да има, което на практика означава, че местата във властта са разпределени за следващите четири години.

В последно време политическата култура на българите до известна степен се повиши и те все повече осъзнават, че градът се управлява не само еднолично от кмета, който на практика може да се окаже с вързани ръце, ако няма голямо подкрепящо го мнозинство в съответния местен парламент. Самите кандидати за съветници стават все по-активни в дните преди изборите и провеждат скъпи индивидуални кампании, с което се борят да спечелят доверието на избирателите, дори ако партията им ги е поставила на задна позиция в листата. По този начин те се надяват да се доберат до ценните постове, които впоследствие могат да им отворят много врати, тоест да ги осребрят.

Ако оставим настрана клишираните обещания за всеобщо благоденствие, които тръгват от икономически просперитет и повече работни места в града и стигат до по-голям брой пейки и градинки, кандидатите имат пред себе си цял хоризонт от лични изгоди. Почти винаги се стига дотам, че хората, които са ни убеждавали, че ще се борят за приоритетите и ценностите на партия „Б“ или „В“, накрая по един или друг начин завършват в партия „А“ – със скрита или явна подкрепа. Редът на изписване на буквите е умишлен, тъй като в повечето случаи става дума за партията хегемон, която през последните години на езика на жаргона „коли и беси“ в местната власт. Тук говорим директно за добре познатото купуване на общински съветници, за което всеки знае, че е факт, но обикновено широката общественост очаквано не разбира кое, как и защо става така.

Повечето хора най-вероятно си представят, че нещата се развиват по най-буквалния начин – разменят се куфарчета с пари или се превеждат тлъсти суми в офшорни сметки. Всъщност подобни схеми почти са останали в миналото, тъй като има далеч по-деликатни начини да са облагодетелства даден човек, който е решил да направи сделка с хората на властта.

На първо място са обещанията за апетитни постове. Така например един съветник, от уж опозиционна партия, може да се добере до позиции като началник на отдел, директор на дирекция и дори заместник-кмет в дадената община. Понякога се стига до случаи, в които се променя цялата структура на местната администрация, само за да може да се осигури нова длъжност за въпросния човек. В замяна на осигуреното си светло бъдеще той се задължава да подкрепя уж по своя воля местната власт, която изведнъж е станала чиста като сълза, въпреки че съвсем до скоро се е борил срещу нея, обвинявал я е в корупция, непрозрачност и още политически грехове.

Други привилегии, с които може да бъде купен един съветник са свързани с обещания за печелене на обществени поръчки, разрешение на строителство, продажба на апетитен терен, изкушаваща сделка, както и постове за негови приближени или роднини. Нека да не забравяме, че мнозинството от съветниците имат свой бизнес, за който те получават зелена светлина да лобират, когато се доберат до местната власт и сключат сделка с управляващите.

В крайна сметка се стига дотам, че местната партия хегемон пуска още по-дълбоки корени във властта и бизнеса, а изкореняването й става все по-трудно, тъй като броят на замесените и облагодетелстваните се увеличава. Това на практика е един истински провал на демокрацията, тъй като хората гласуват за свои представители, от които се очаква да бъдат градивна опозиция, а те в крайна сметка предават и продават тяхното доверие, за да сключат сделка с дявола.

Може би това е и една от основните причини все по-малко хора да стигат до урните в изборния ден, тъй като никой не иска да бъде отново измамен и да бъде направен на глупак. Това е напълно разбираемо, но за съжаление апатията на съвестния избирател налива още вода в мелницата на същите властимащи, които, както бе казано по-горе, разчитат най-вече на вота на всички обвързани и пряко облагодетелствани с властта.

Получава се омагьосан кръг, а резултатът виждаме всички и страдаме от него. Такива практики задълбочават корупцията и намаляват прозрачността във всяка една община, като накрая определен обръч от хора и фирми печели на гърба на обикновените граждани.

Но какво може да се направи, след като на пръв поглед съвестни и обещаващи кандидати в крайна сметка предават доверието на хората? Единственото оръжие в ръцете на избирателя в тези случаи е да не спира да търси отговорност от хората, за които е гласувал и да направи така, че действията на всеки един предател да станат публично известни. По този начин, той, до някаква степен ще поеме отговорност за действията и за които ще плати с политическата си репутация. И когато след четири години отново се опита да агитира и да дава смели обещания, да получи гласовете, които заслужава.