Народното събрание прие законопроект, който определя максимална надценка от 15% за три вида хляб. Тази мярка предизвика бурни реакции сред големите търговски вериги и Сдружението за модерна търговия, които я определиха като „законодателен произвол“ и отправиха апел към президента Румен Радев да наложи вето на решението.
Според изпълнителния директор на Сдружението за модерна търговия Николай Вълканов основният проблем се крие в начина на приемане на законопроекта:
„Първият е по начина, по който беше приет този текст, без предварително обсъждане, без мотиви, без становища и от други институции.“
Вълканов посочва, че подобен подход може да доведе до нежелани икономически последици, подобно на ситуация от 2019 година, когато „Министерството на икономиката и КЗК излязоха с категорично становище, че подобна мярка за стоките от първа необходимост, би довела до точно обратните резултати. КЗК казва тогава, че ниските цени са резултат от конкуренция, не от регулация“. Той добавя пред „NOVA“:
„Всеки търговец има различен бизнес модел. Няма как да се фиксира една надценка за всички търговци. Това ги поставя в неравностойно положение.“
Подобна фиксирана надценка би могла да доведе до универсално вдигане на цените до максимално допустимите нива, което би нарушило конкуренцията и потенциално би увеличило цените за крайните потребители.
Вълканов подчертава също, че „надценка не означава печалба. В нея са включени и всякакви разходи“. Той предупреждава, че ако фиксираната надценка е под себестойността на един търговец и над себестойността за друг, то това би могло да доведе до необходимостта някои търговци да увеличат цените на други стоки, за да компенсират загубите или дори да премахнат някои продукти от предлагането си.
Търговските вериги и Сдружението за модерна търговия призовават президента да реагира, тъй като според тях предложеният закон може да има дългосрочни отрицателни последици за българския пазар и потребителите.
България пред двоен избор: Официално вече страната е в предизборна кампания
