Броят на осиновените деца у нас за миналата година е 418. До средата на 2021 г. цифрата е 233. 13 са прекратените осиновявания за 2020 г., които значително вредят на детската психика, а числата продължават да растат.
На този фон излезе от печат и първата българска приказка, в която главен герой е осиновено дете. Книжката е направена, за да помогне на родителите да разкажат на своя наследник истината за произхода му и историята на тяхното семейство.
Откритите разговори са нещо много важно в подобни отношения, не трябва да се създава тайна на осиновяването. Темата коментира пред „bTV“ психологът Величка Дошева, председател на „Българската асоциация осиновени и осиновители“.
„Независимо дали детето е живяло при приемни родители или е живяло в институция, съвсем нормално е да се вземе нещо от там, където е било преди да влезе в дома на родителите и да се разказва неговата история“, смята Дошева.
Тя разказа, че у нас процедурите по осиновяване са доста съкратени в сравнение с тези в чужбина. В България олекотеният процес трае 3-4 месеца, докато във Франция и Швейцария са нужни от 9 месеца до година. Период, в който се проучват внимателно кандидатите за осиновители.
Специалистът е на мнение, че е нужно да бъдат предприети промени в Семейния кодекс и прословутия член 105, тъй като „това ограничава правото на всеки, който е осиновен да знае своя произход и от къде е тръгнал“.
Пламен от Шумен е един от първите българи, който чрез законови промени се опитва да премахне тайната на осиновяването.
Мъжът има съмнения за произхода си още от дете. Дълги години спестява въпросите на осиновителите си, за да не ги притеснява. Чак на 51-годишна възраст решава да потърси своето биологично семейство. Тогава разбира, че родителите му са починали, но открива, че има 7 братя и сестри, които са осиновени в различни райони на страната. Никой от тях не подозира за съществуването на останалите.
Първото нещо, което научава Пламен, е, че има близначка. Той се запознава с другите деца – 4 момчета и 4 момичета, радостен, „защото не всеки има такова голямо семейство“.
Пламен си спомня, че „когато тръгнах по официален път да намеря вест за биологичните си родители, навсякъде имаше изключително здрава бюрократична стена“. Успява да стигне до истината с немалка доза късмет, с която не могат да се похвалят всички в неговата ситуация.
Към днешна дата България е единствената в Европейския съюз, която възпрепятства хората да разберат биологичния си произход, отбелязва Димитра Мирчева, главен редактор и съавтор на книгата „Така започна всичко“.
Причини да бъде потърсят биологичните родители на детето са много – както лични, така и здравословни. За съжаление обаче процесът в нашата страна е труден и почти невъзможен, констатира Мирчева.
