Това определено е необичайно извинение – извинение, отправено от кабинета на председателя на Европейския съвет към санкциониран руски олигарх. В поверителния пакет с доказателства, използван от Европейския съюз, за да обоснове замразяването на активите му, националността на Вячеслав Моше Кантор е посочена като „еврейска/руска“, разкри “Politico”.
70-годишният милиардер, който някога е бил начело на руския гигант за производство на торове „Акрон“, Кантор се оттегля от поста си на председател на Европейския еврейски конгрес, след като през април 2022 г. е санкциониран от ЕС и Обединеното кралство. Той има руско, британско и израелско гражданство. Обозначението „евреин/руснак“ може да е погрешна препратка към етническа класификация от съветската епоха, но няколко експерти, привлечени от адвокатите на Кантор, смятат, че това е антисемитско описание, което не би трябвало да бъде включено в официален документ.
„Искрено съжаляваме за допуснатата грешка,“, се казва в писмо до Кантор от юли 2022 г., изпратено от кабинета на Шарл Мишел, председател на Европейския съвет, междуправителственото звено на ЕС. В него се отбелязва още, че пакетът с доказателства „е поправен“.
Смущаващият гаф не е изключение. Той е показателен за небрежния характер на доказателствата, използвани от ЕС в стремежа му да окаже натиск върху приближените до руския президент Владимир Путин след пълномащабната му инвазия в Украйна.
При подготовката на тази статия екип на “Politico” получи достъп до пет от така наречените „работни документи“, използвани от Съвета, за да обоснове налагането на санкции на руски бизнес лидери, длъжностни лица и членове на техните семейства. Пакетите, обозначени като „LIMITE“, вътрешна класификация на ЕС, която показва, че не трябва да бъдат споделяни с обществеността, са десетки страници. Те се състоят от описание на правното основание за санкциите, резюме на обосновката и кратка биография на лицето, последвани от доказателства в подкрепа на обвинението. Макар че документите са обозначени като секретни, доказателствата, на които те се основават, не са такива.
Един пакет с доказателства се основава на 10 препратки към отворени източници с различна степен на надеждност. Друг – на девет. Друг – на четири. Те включват статии от издания като „Financial Times“ и „Reuteres“, но също така разчитат в голяма степен на машинно преведени статии от руски или украински източници с различна степен на достоверност. В един от пакетите например се цитира статия, публикувана от свързано с руското правителство лайфстайл списание, което често е обвинявано в пропаганда и което публикува повече готварски рецепти, отколкото сериозна журналистика. В друг набор от доказателства се цитира уебсайт с непълни източници, посветен на съмнителните афери на богати руснаци. Като справочен материал пакетите цитират едностранични профили от списание „Forbes“ или статии от Уикипедия, насочени към въпросния обект на санкции. Включването в т.нар. американски списък на олигарсите, в който са посочени около 100 души, които Министерството на финансите на страната счита за „олигарси“, се посочва като доказателство за неправомерни действия, дори ако не всички от списъка действително са били санкционирани.
Предвид всичко това, събраните доказателства разкриват как ЕС основава много от решенията си за санкции, сред които отнемане на активи и забрана за пътуване в рамките на блока. Това са несигурни доказателства, което прави ЕС уязвим за съдебни оспорвания. Малцина на Запад биха оспорили, че много от близо 1600-те души, на които ЕС е наложил санкции във връзка с руската инвазия, са третирани по правомерен начин. Въпреки това, по думите на адвокатите на санкционираните лица, както и независими експерти летвата за доказателства е шокиращо ниска, особено като се има предвид тежестта на последствията.
„Това е гражданска смърт в смисъл, че когато са санкционирани, те са почти напълно откъснати от икономическия живот. Аз нямам яхта, така че не съжалявам за тези собственици на яхти. Напротив, като дете от работническата класа аз съм доста щастлив,“, споделя Виктор Винклер, германски адвокат, който специализира в областта на санкциите, но понастоящем няма руски клиенти.
