Историята на България е пълна с величествени събития и личности, които са оставили траен отпечатък върху нашата култура и идентичност. Една от най-забележителните фигури в нашата история е Васил Левски, известен като Апостола на свободата. Той е символ на българската борба за независимост и остава в сърцата ни като пример за жертвоготовност и безстрашие. В тази поредица ще разгледаме неговия живот, делото му и трагичния му край, като се опитаме да разберем по-добре неговото наследство и значението му за нас днес.
Тези исторически факти се разглеждат от историка д-р инж. Румен Петков. Той разкрива интересни събития от този период на Апостола. Можете да се запознаете как историята на обира в Арабаконак през 1872 г. и последвалите събития, довели до залавянето и смъртта на Левски, представлява една от най-драматичните глави в българската революционна борба.
Обирът в Арабаконашкия проход и последвалите събития илюстрират сложността и опасностите, с които се сблъскват революционерите в борбата за българската независимост. Действията на Левски и неговите съратници показват както тяхната решимост, така и техните несигурности и предателства. Въпреки това, те остават символ на героизъм и саможертва, които вдъхновяват поколения българи.
Публикуваме целия материал на д-р Петков без редакторска намеса:
„Факт е, че ние, българите, все по-трудно започваме да постигаме съгласие дори за най-елементарни неща в трудното ни ежедневието. Някои хора, за да получат политически дивиденти, започнаха да посягат на родната ни история, поставяйки под въпрос достойни ли са нашити исторически личности и какво са постигнали като са дали живота си. Едва ли този спор ще бъде разрешен окончателно с моята статия. Предварително осъзнавам, че тази история не може да бъде разказана накратко, че ще бъде и отрицателно коментирана от злонамерени разбирачи, но ще я започна, защото това е най-малкото, което мога да направя за Апостола.
Дори след 151 години след обесването на Левски, нашата история все още не може да изясни къде е погребан, кой е причина за неговото залавяне, справедливо ли е обесен и пр. Аз няма да правя опит да налагам свои хипотези или да имам претенции за открития, просто ще направя анализ на историческите източници. Това са спомените на Никола Цвятков, записките на Захари Стоянов, Стоян Заимов, Иван Унджиев и кореспонденция на Васил Левски.
Обирът в Арабаконашкия проход
Факт е, че организацията на Левски е имала остра нужда от пари за оръжие. На едно от последните заседания Димитър Общи предлага идеята на тетевенския търговец и член на комитета – Хаджи Станьо, който има добри връзки с местната турска власт и разполага с вътрешна информация за движението на колата с парите, да оберат турската поща в Арабаконак.
Левски и поп Кръстю Тотев Никифоров като касиер се противопоставят на идеята. Честолюбивият Димитър Общи обаче си мисли, че това ще накърни авторитета му и решава на своя глава да извърши обира. В качеството си на заместник апостол той поставя идеята си като задача за изпълнение на подвластните му революционните комитети в Тетевен, Етрополе и Орхание.
За заблуда на властите се набавят униформи на турски войници от Видинския гарнизон, с които да бъдат облечени при обира. През нощта на 10 срещу 11 септември 1872 г. Димитър Общи събира членовете на Орханийския революционен комитет, за да се насрочи дата за обира. Събранието е разочарование за него, орханийци поставят условието да знаят мнението на Централния комитет и на самия Левски за акцията. Тогава Общи решава да действа без намесата на революционните окръзи, като нарежда на стария хайдутин Стоян Пандура да събере хора за обира, на които обещава заплащане от 1000 гроша /10 лири/.
На 19 септември желаещите да участват в обира се събират в махалата „Черни Вит“, Тетевенско. В нея влизат 17 души, като само трима от непосредствените извършители са комитетски дейци, като Димитър Общи, Стоян Костов Пандура от Тетевен и Лечо Николов Гайдарски–Железаря от Тетевен, а останалите са Тодор Кръстев–Бръмбара от Тетевен, Марин Павлов от Тетевен, Йото Генков от Тетевен, Павел Лалов от Крушов дол, Найден Вълков от Крушов дол, Вълю Станчев от Черни Вит, Марин Станчев от Черни Вит, Цако Генчев от Черни Вит, Вълко Цолов от Правец, Васил Цвятков от Правец, Атанас Тулев-Гложенеца и един турчин Кара Мустафа от Правец.
На 20 септември обличат турските униформи и се отправят към мястото на засадата в Арабаконашкия проход /дн. Ботевградски проход/. До местността Бели камък ги отвежда овчарят Ильо Керемидата, където ги чакат Велчо Шунтов и Божко Генчев с подготвени коне, които да пренесат парите. На 22 септември 1872 г. с биволска кола хазната тръгва за София. Охраната се състои от няколко конни заптиета. Велчо Шунтов настига уж случайно конвоя, завързва разговор с тях, като им съобщава за някакви скитащи из гората войници, грабещи нареди, след което ги изпреварва, за да занесе на Общи вестта, че решителният миг наближава.
Димитър Общи прави следната организация – определя трима от групата да се премерят и да стрелят в първия стражар, трима във втория, а останалите в задните. В местността Пантата конвоят е посрещнат от дружен залп. Охраната се стъписва и след като не знае силата на противника, при което не предприема никакъв опит за съпротива, а в безредие и галоп се отправя назад към Орхание /дн Ботевград/. Хазната е пленена, без да се пролее и капка кръв.
Парите по най-бързия начин са натоварени на конете и четата се отправя към кошарата на Цоло Тополски, където е предвидено да се разделят парите. Те се оказват 125 000 гроша /1250 турски лири/. На водачът на хайдуците Тодор Кръстев-Бръмбара, Димитър Общи дава като награда 1000 гроша, но той му поискал още 200, които и получил, на останалите дал по 500. Те също поискали още, но отговорът бил – „както сме се разбрали“. Недоволен Стоян Пандурина си присвоява една торбичка със злато. Участниците в обира се преобличат в собствените си дрехи и се отправят по домовете си. След разпада на групата Димитър общи разделя парите защото няма как да ги носи, тъъ като само грошовете се окозват около 800 кг. Две торби с по 1000 гроша са заровени в близост до мястото на засадата, 36 000 гроша са отнесени и заровени в двора на ханджията Цвятко Вълчев от Правец, а останалите взема със себеси в Тетевен.
В това време избягалите заптиета отнасят вестта за грабежа в Орхание. На 27 септември в града пристига софийският окръжен управител Мазхар паша, за да разследва станалото. На мястото на обира откриват една подофицерска нашивка, нарочно оставена от униформата на Димитър Общи с цел да потвърди версията, че обирът на хазната бил извършен от турски войници. Турските власти не намират никакви други следи и на 1 октомври прекратяват следствието прибирайки се в София. Властта е заблудена, тя не подозира, че обирът е дело на българи, разпращат се телеграми в околността със задача да се търсят арнаути в униформи на запасняци. Организират се хайки и потери, в които се включват дори някои от истинските извършители.
Всичко това отпуска напрежението в Димитър Общи и той дори започва да се хвали сред хора от комитета, че е събрал пари за въстание, но нямало къде да ги съхранява /без да казва произхода им/. Двама от членовете на комитета – Станьо и Станчо му поискали 1000 гроша, за да закупят вино от Плевен. Общи им дал при условие, че ще ги върнат в комитетската каса. На някой си Дочо, който не е свързан с делото, също дава 1000 на заем, а на Анастас Попхинов дал четири кесии с пари да купи коне, които да стопанисва и използва с условието да са собственост на комитета при поискване.
Самото предателство започва от братята Мино и Стамен Ташеви, които малко преди обира срещат Божко Генчев и Велчо Шунтов в гората. Братята съобразяват, че двамата са участници в конспирацията и започват да ги изнудват, като искат 20 000 гроша от заграбеното, за да си мълчат. Шунтов ги заплашил със смърт, ако проговорят. Изглежда, че отначало това има ефект, но един октомврийски ден става семеен скандал в дома на Стамен Ташев.
Предният ден Стамен отива в клисурата за дърва, но среща един керван коли с ракия. Като хитрец, започнал да подпитва хубава ли е ракията и че иска да закупи, но трябва да я опита. Вежливите търговци му предложили да опита от всяка, пийнал от тази бъчва малко, от онази малко, ударил го на приказки и се напил. Върнал се в къщи залитайки и без дърва. На следващия ден ядосаната му жена не престанала да мърмори по негов адрес.
В това време минават заптиетата Абдураман и Ибу да събират ангария. И тъй като няма с какво да си платят решават да изкарат колата на Стамен за ангарията. Жената ядосана им отговаря:
„Че те знаят само кокошки и масло да искат, децата седят гладни, като няма наръч дърва да се опече хлябът, а те едни хайдуци не могат да хванат.”
На изпроводяк, решава и да си го изкара на пияния си мъж, като им казва, че той знае нещо за Арабаконашкия обир. Вестта, стига до каймакамина и той го привиква на разпит. В конака Стамен Ташев, за да се защити, разказва как се е стигнало до ситуацията.
Арестите започват на 19 октомври. Велчо Шунтов и Божил Генчев са смазани от изтезания. Те признават, че са носили хляб на четата и очаквали награда. От техните признания разкритията следват лавинообразно. Издадени са поименно четниците и къде са заровени 11 240 гроша. Разкрит е политическият характер на обира и са посочени тетевенските чорбаджии като съучастници. Известен за разкритията Димитър Общи отново съставил авантюристичен план, предвиждащ да се нападне орханийския конак и да се освободят заговорниците, а двамата братя предатели да се съсекат посред бял ден на улицата. Общи се надявал да събере стотина души за нападението, но тетевенският комитет се противопоставя заради силния гарнизон в Орхание.
На 20 октомври 1872 г. Мазхар паша пристига лично да ръководи следствието. Започва нечовешко насилие. От Тетевен са докарани около 60 души, от които 14 признават, че са участвали в нападението на пощата в Арабаконак. Всички заподозрени селяни от околните села които отказват да говорят са обезглавени. Турците предават главите им да се погребат в християнските гробища. Опелото извършва поп Тошо, който толкова се разстроил от гледката, че скоро след това се споминал.
Ханджията Цвятко Вълчев, които има 36 000 гроша заровени в градината, е разследван и изтезаван пред очите на жена си. Като гледала мъките му, тя непрекъснато го увещавала да изкаже каквото знае. Възползвайки се от една свободна минута невнимание, ханджията грабва пушката на едно от заптиетата и застрелва жена си. Той се боял, че тя ще изкаже нещо и ще изложи на смърт хора на делото.
Настава смут и Общи по най-бързия начин тръгва да напусне Тетевен, но като размисля, че най-вероятно пътищата ще са завардени, решава да се потопи в ласките на вдовицата Ненка Павлова. Потегля чак на 25 октомври, преоблечен от нея в женски дрехи. Ненка го води до Гложене в дома на Васил Йонков, за което получава 10 меджидии.
Снабден от Йонков с кон, едно празно буре и два чувала орехи както и 2 торби с пари от обира, Общи поема към Плевен, откъдето да продължи за Влашко. Турците обаче още на следващия ден разпитват Ненка, залавят и измъчват Йонков. От слугите му в хана научават накъде е тръгнал Общи и го настигат в Луковитското село Чериково. Заварват го заспал в един яхър върху чувалите с орехи. Той им казва, че ще издава всичко, само да не го мъчат.
На 29 октомври с тъпани, зурни, таламбази, гърмежи, придружени с огромна турска тълпа, Димитър Общи с 38 души, между които и една жена, оковани във вериги влизат в София.
Турците спазват обещанието си и не измъчват Общи, за разлика от много други. Той прави пълни самопризнания за обира, издава целите на ВРО и състава на комитетите в Орхание, Етрополе, Тетевен и Ловеч. Показанията му са толкова подробни, че предадените дейци са повече от 100, а осъдените в последствие са 62.
На разпитите се изкарва, че самият той играе важната роля в революционната организация, а като негови помощници произнася имената само на двама членове на Ловешкия комитет – Марин Полуканов и Димитър Пъшков. Съобщава, че в комитета има и поп, но не му знаел името.
Подтикван от егото си, той е смятал, че ще може да си издейства транспортиране в Истанбул, където евентуално да се види дори и със султана, за да бъде съден по политически причини, а оттам да привлече вниманието на Великите сили. Първоначално той не споменава нищо за Левски. Някои смятат, че го прави, защото не знае къде е, но според мен той просто иска да отърве бесилото. При политическите дела максималното наказание е доживотен затвор.
Тетевенският учител Иван Фурнаджиев пръв споменава името на Левски и естествено Димитър Общи потвърждава, дори разширява показанията, като не спестява на османските власти всичко, което му било известно за Българския революционен централен комитет и за неговите ръководители, от което пък става ясна и ролята на Любен Каравелов.
Избухва дипломатически скандал, който предизвиква правителствена криза в Румъния. Високата порта иска от васалното и княжество да предаде Каравелов, за да бъде съден. Министър-председателят Катарджи се съгласява, но Каравелов е предупреден от приятели и бяга в Сърбия. Но архивът на БРЦК вече е предаден на турското консулство, което веднага го препраща в София. В него е открита и снимка на Апостола. Властите я размножават и разпращат из империята.
Левски научава сравнително късно за разкритията на турските власти, за обира в Арабаконашкия обир и арестуваните комитетски дейци. Това става на 21 ноември 1872 г. в Стара Загора, където получава две писма от Любен Каравелов. Едното писмо е от 2 ноември, с което Каравелов го призовава да вдигне въстание в България, а в другото писмо, което е от края на октомври, го призовава да вземе мерки за освобождаване на задържаните в София, но само ако ги съдят по политическия закон и да не ги освобождава, ако ги съдят като обикновени разбойници.
След като получава този призив за вдигане на въстание Левски отчита, че организацията към момента няма такава готовност и такъв ресурс да се подложат в такова предизвикателство. Поради това провежда събрание на старозагорския комитет, на което решават, че не могат да се предприемат действия и работата трябва да се отложи поне с една година. След като е преминава през Пловдив и Пазарджик, на 10 декември 1872 г. Апостолът прехвърля Балкана и пристига в Троянския манастир, където остава да 26 декември.
По време на престоя му – 15 и 16 декември 1872 г., Турция прави официално съобщение пред чуждите консули, че при опит да премине от България в Румъния в град Хърсово е заловен Васил Левски.
След тази информация австро-унгарският консул в Русе Оскар Монтлонг се среща с Христо Иванов–Големия, като началник на Тайната комитетска организация на Левски. С него той предварително е сближен, като е демонстрирал лоялност към революционното дело на Васил Левски. Сега той продължава да показва лоялността си и съобщава на Христо Иванов, че турците са заловили Васил Левски, но пазят това в тайна, защото са подготвили строго секретна операция.
В Ловеч ще отиде техен шпионин – двойник на Васил Левски, и ще се опита да влезе във връзка с комитета, за да събере от него доказателства за съществуването и дейността на революционната организация, които са необходими за процеса в София. Поп Кръстю получава новината от Христо Иванов и я споделя само с Величка Хашнова. След което се изолира от всякакъв вид контакти.
Основното забавяне на Левски в Троянския манастир се дължи на страха от действията на турските власти, свързани с неговото издирване и създадените условия за неговото залавяне. По време на престоя си там получава информация от Ловеч. Хъшнова изпраща информация до местния революционен комитет, че по сведения на поп Кръстю апостолът е заловен. В допълнение съветва, че ако това е лъжа, Левски да бъде предупреден, че неговото идване в Ловеч не е желателно и крие опасност. Информацията, че е заловен успокоява Левски и едва тогава той се решава да отиде в Ловеч, където остава едно денонощие. Отсяда в къщата на Никола Сирков, тъй като му е има доверие.
Левски му разкрива, че оттук тръгва за Букурещ, за да пренесе архива на Вътрешно революционната организация. Сирков му помага да зашият архива в самара на коня, отчита му 3000 гроша комитетски пари за оръжие обърнати в злато и за целта ангажира своя братовчед Христо Цонев-Латинеца, който държи Къкринско ханче, лично да отиде на 26 декември, да приюти за една нощувка Левски и Никола Цвятков, като сътрудник на Ловчанския комитет. От къщата на Никола Сирков Левски не тръгва по очаквания маршрут въпреки въпросите на Цвятков. Той преминава през кв. „Дръстене“, горния край на „Вароша“, и пристига около църквата „Света Богородица“, където се намира къщата на Величка Хашнова.
Левски посещава тази къща и се среща с част от ловчанските комитетски дейци. Искал е да се види с поп Кръстю, но това така и не се случва. На изпратеното лице той отговаря, че не познава такъв човек, тъй като мисли, че това е уловка.
На 26 декември 1872 година от Троян през Дръстена Левски, облечен в турски дрехи от ален шаяк и тескере на името на ловчанеца Малък Добри Койнов, заедно с Никола Цвятков-Бъкърджията, поемат за Къкрина. В началото двамата поемат по различни пътища, но след това се срещат извън града. Пред Апостола тръгва Христо Поплуканов и други съратници от ловешкия комитет, които проверят пътя за засада от турски заптиета. Стигайки до пътя за Севлиево, те се завръщат, а Левски и Никола Цвятков продължават към местността „Пази мост“. Никола Цвятков възсяда коня, а Левски върви редом с него пеша.
Като стигат до местността Пазимост, Никола Цвятков забелязва турски заптиета на коне, движещи се на около 300 крачки зад тях, и съобщава на Левски. Апостола се отбива от пътя и спира до близката чешма. Заптиетата ги застигат и едното отправя въпрос към Цвятков:
„Къде отивате?“ Той му отговаря, че е за Търново, попитал го и за другия човек /Левски/, накъде отива. Николчо отговаря, че не знае. Заптиетата отиват при Левски с въпроса: „Кой си ти? Левски отговаря, че отивал на лозето си да види колко товара боклук са стоварили. Последва и въпрос от Левски: „Аз те познавам, ти не ме ли познаваш? От Ловеч съм.“ Последвал отговор „Познах те как да не те познах”.
След което турците се отправят към Ловеч, за да не губи подозрение Левски тръгва по пътеката из лозята и настига Цвятков на централния път до гьола. Двамата се качват на коня и продължават пътя си.“
Очаквайте всяка неделя и други исторически факти от българската история, представени от д-р Румен Петков.
Историята на Васил Левски: Обирът в Арабаконак, залавянето му и трагичният край на Апостола
Скапана държава мъчите Народа дано Ковид тоз път да е по Силен.
[…] […]