На 25 март православната църква почита един от големите християнски празници – Благовещение. Според Евангелието на този ден Архангел Гавриил се явява на Дева Мария в град Назарет и ѝ съобщава, че ще зачене от Светия Дух и ще роди Сина Божий – Исус Христос, дългоочаквания месия и избавител на човечеството.
Благовещение в България се нарича още Благовец и е сред най-важните пролетни празници в народния календар. Той е част от Великденския празничен цикъл и носи със себе си богата символика, свързана както с християнската вяра, така и с народните обичаи.
В българските традиции Благовец се нарича „половин Великден“ и се смята за начало на пролетта. С този ден са свързани множество обичаи. На Благовещение се пробиват ушите на малките момичета, маркират се агнета и яренца, като се вярва, че процедурата няма да е болезнена, защото денят е благ.
Счита се, че точно на Благовещение за първи път през годината се чува песента на кукувицата. Това е сигурен знак, че пролетта е настъпила. В някои райони на България празникът е познат и като Кукувден. Според народните вярвания кукувицата се чува само до Еньовден или Петровден – началото на лятото. Хората се ослушват за нейното кукане, защото то предсказва колко години ще живее човек.
Съществува и поверието, че ако чуеш кукувица, трябва веднага да пипнеш хляб и пари, за да бъдеш сит и богат през цялата година. Момите пък се опитват да откъснат клонката, на която кукувицата е кацнала, и я носят в пазвата си с надеждата скоро да се задомят.
В навечерието на Благовец в селата се организира почистване на дворовете, събиране на отпадъци и палене на пролетни обредни огньове. Около тях момите пеят обредни песни и обикалят къщите, за да известят, че кукувиците са пристигнали и пролетта вече е тук.
На Благовещение имен ден празнуват всички, носещи имена, свързани с благата вест и добротата – Благовест, Благовеста, Благой и Блага.
За още новини вижте ТУК
Присъединете се към нашия Телеграм
