В полемиката на българската енергетика между зеленото и кафявото, здравето и работните места, климатичната криза и енергийната сигурност, се намеси нов „спасител“ – все повече се говори по темата за улавяне и оползотворяване на въглеродни емисии, известна като Carbon Capture and Storage /CCS/ или Carbon Capture Usage and Storage /CCUS/. Защитниците на тези технологии в България ги представят чрез обнадеждаващи примери за успеха им в Китай. Те твърдят, че това е ключ към запазване на тецове и мини в Маришкия басейн и в същото време – към намаляване на емисиите и справяне с последиците от климатичните промени.
През 2022 г. Китай успя да разработи най-големия си досега такъв проект – капацитетът му достига улавянето на един мегатон въглероден диоксид годишно. Звучи впечатляващо, но в действителност това съоръжение би уловило по-малко от 1/10 от въглеродния диоксид от ТЕЦ „Марица-изток 2“ за година. Един мегатон въглероден диоксид годишно изглежда нищожно пред 10-те мегатона, които бълва само една от топлоелектроцентралите на въглища в „Марица изток“.
„Като погледнем цифрите, става ясно, че ако България иска да запази само един от тецовете в Маришкия басейн, трябва да построи съоръжение 7 пъти по-ефективно от най-голямото съществуващо в Китай“, коментира директорyt на „Грийнпийс“ – България Меглена Антонова.
Какво се случва с уловения въглероден диоксид?
73% от целия уловен въглерод по света бива инжектиран във вече съществуващи нефтени залежи, за да избутва все повече нефт на повърхността. Въглеродният диоксид първо се улавя под претекст да намали човешкото влияние върху околната среда вследствие от използването на изкопаемите горива, а после се използва, за да поддържа и разширява същата тази индустрия. Ако не броим проектите, използващи въглероден диоксид за засилено извличане на нефт и газ, към 2021 г. работещите проекти за улавяне на въглероден диоксид по целия свят съхраняват по-малко от 5 милиона тона CO2 годишно – половината от емисиите на нашата ТЕЦ „Марица-изток 2“.
Освен че са неефективни, технологиите за улавяне на въглерод не са никак евтини. Цената на електричеството, произведено от въглища, и сега е висока – какво би станало с нея обаче, ако към ценообразуващите фактори бъде добавена и инвестиция в технология за улавяне на въглерод? Научни изследвания показват, че внедряването ѝ към съществуваща електроцентрала, води до оскъпяване на тока ѝ с между 55% и 85%.
„За съжаление, тези технологии са само едно опасно разсейване – неубедително алиби за продължаване използването на изкопаеми горива в цял свят. Те са измамни закрилници на вече остарели практики, които все повече тровят нашето здраве и нашата планета“, посочва Меглена Антонова.
Осланянето върху неразвити технологии би довело до много по-тежък шок за България и нейните жители, когато битовите потребители бъдат задължени да купуват енергия от свободния пазар през 2026 г. и енергията, която им се предлага, е прекомерно скъпа.
Поредното дрън-мрън на трилионите крадци „сделкаджии“…