Преди време се снабдих с телефон с копчета от най-старите модели. Взех го за специални случаи. На името на човек от друг град взех и карта – също за специални случаи. Никога не съм ги използвал, никой не знае, че са мои, никой по никакъв начин не може да ги свърже с мен.
Днес този специален момент настъпи и извадих телефона от шкафа. Трябваше да проведа разговор с друг родолюбив българин относно управляващата антибългарска измет. Имах идея срещу родните политици, които се кланят на чужди господари и трябва да изрежем тези тумори.
Включих телефона да се зарежда, но за мое най-голямо учудване след няколко минути звънна. Натиснах зелената слушалка и казах „Ало?“.
От другата страна чух бодър мъжки глас:
– Господине, включили сте да зареждате телефона, но сте забравили да му сложите батерията. Моля, сложете я!
Още бях ошашавен от това, което се случва и промълвих:
– Вие кой сте, откъде сте?
Непознатият отвърна:
– ДАНС – и затвори.
Махнах капака на джисиема и наистина се оказа, че е без батерия.
Искам да изкажа моите най-искрени благодарности на тази служба, която работи в името на българския народ. Благодарение на нейните бързи и адекватни действия, аз успях да си проведа тайния разговор.
Благодаря ви, че ви има!
