Американската космическа агенция “NASA” отпразнува 30 години от изпращането на телескопа Хъбъл, който за първи път разкри пред човечеството зашеметяващи изображения на космически бури и живописни зараждания на звезди от съседната ни галактика.
В последната “картина” на телескопа се вижда голямата червена мъглявина (NGC 2014) и по-малкия й син съсед (NGC 2020), които са част от обширно зараждане на звезди в района на Големия магеланов облак – сателитна галактика на Млечния път, намираща се на разстояние от 163 000 светлинни години. Изображението носи прякора “Космическия риф”, наподобявайки живописен подводен свят.
Телескопът Хъбъл бе изведен в орбитата на Земята на 24 април 1990 от космическата совалка “Discovery” и петчленния й екипаж, които излетяха от космическата плщатка на Космическия център Кенеди във Флорида. Хъбъл бе пуснат да обикаля орбитата на планетата ни ден по-късно, като от самото начало започна да разкрива нови хоризонти пред човешката цивилизация, които преобърнаха представите ни за космоса
Хъбъл доведе до революция в съвременната астрономия, отвеждайки не само учените, а и цялата общественост на магическо приключение от безкрайни космически открития. Неспиращият низ от фотографии на телескопа се превърна във визуална стенография на научния прогрес на на човечеството. За разлика от други телескопи Хъбъл направи астрономията актуална, интересна и достъпна за хора от всички възрасти. Емблематичните снимки за първи път предоставиха бистър поглед върху вселената и мястото ни във всеобхватния космически вакуум.
“Хъбъл ни помогна да достигнем зашеметяващи прозрения за вселената – както за съседните ни планети, така и за най-отдалечените галактики, които някога сме откривали”, коментира Томас Зурбухен помощник-администратор по научните въпроси към централата на “NASA” в столицата Вашингтон. “Бе истинска революция, когато преди 30 години изстреляхме в космоса толкова голям телескоп. Този неуморим астрономически “работен кон” продължава да води до революционни открития за вселената и до ден днешен. Невероятните му снимки разпалват въображението на човечеството вече три десетилетия, като безспорно ще продължат да го правят и за в бъдеще”.
Обикалящ на сигурно разстояние от изгарящата атмосфера на Земята, космическата обсерватория разкрива дербите на вселената с безпрецедентно и кристално ясни изображения, като е способен да улови широк спектър от светлинни вълни – от ултравиолетови до близо инфрачервени.
Сред най-значимите постижения на Хъбъл са изчисляване скоростта на разширяване на вселената, откритието, че черните дупки са често явление в галактиките, способстването за характеризиране на атмосферните състави на множество планети, следенето на метеорологичните условия на планетите от слънчевата система, както и откриването на следи от зараждането и еволюцията на звезди и галактики в 97% от вселената.
До днешна дата Хъбъл е осъществил над 1,4 милиона наблюдения и е осигурил информация за над 17 000 научни доклада от цял свят, което го прави най-плодородната космическа обсерватория в историята на човечеството. Само архивните масиви от информация ще са достатъчни за изследванията на множество бъдещи поколения.
Дълголетието на телескопа се дължи на пет сервизни космически мисии, състояли се в периода между 1993-2009. В този период астронавтите поетапно надградиха технологията на телескопа с нови модули и оптични подобрения. Дълбоко уважаваната обсерватория и прилежащите й камери и инструменти, се очаква да продължат да функционират и през 2020, като през тази година към нея ще се присъедини и “нов колега” – космическият телескоп “James Webb”.
Хъбъл е международен проект на “NASA” И Европейската Космическа Агенция “ESA”, като телескопът се управлява от космическия център на “NASA” “Goddard Space Flight Center” в Грийнбелт, Мериленд. Космическият научен институт (STScl) в Балтимор, който се ръководи от Асоциацията на университетите за астрономически изследвания във Вашингтон, отговаря за научните операции на Хъбъл.
Превод: Ивайло Йотов
