Великият пост преди големия християнски празник Възкресение Христово има различен замисъл и ясно се отличава от другите хранителни рестрикции. Това заявиха теолози пред „Bulgaria ON AIR“ във връзка с множество изказвания на лекари, правещи паралел между религиозните ограничения и диетите.
Днес е Сирни заговезни – денят, когато млади и стари искат прошка помежду си, търсят милост, разбиране и утеха. Седмица преди това православният календар отбелязва Месни заговезни – първата голяма задушница от годината, започваща с опрощаване между живи и мъртви.
„Оттук нататък никакви светски забавления и никакви светски дела не могат да се вършат чак до така наречената Черешова задушница, обясни историкът и културолог Веселина Вачкова. След днешния ден не е желателно сключването на бракове, както и осъществяването на събития, асоциирани с ликуване и празнично настроение.
Отричането от определени хранителни продукти е едно от нещата, с които засвидетелстваме своето смирение и готовност да се отделим от битовото. Нужно е всеки от нас да прояви воля и да ограничи своите грешни мисли и навици, да се затвори за малко в себе си, за да даде възможност на великите сили да заработят в него, смята свещеникът от Богословския факултет на Софийски университет „Свети Климент Охридски“ доц. д-р Иван Иванов.
Въпреки че в днешния свят хората нерядко използват поста като разтоварваща диета, теолозите са на мнение, че това схващане не е съвсем правилно. Макар че вегетарианците „имат допускане преди да вземат причастие да не постят дългия пост“ за разлика от месоядните, „защото в техния организъм липсват всякакви натрупвания на онези вещества, които се изчистват по време на поста“, с религиозния акт не бива да се парадира, посочи Вачкова.
Освен физическите норми, човек трябва да ограничава себе си и с цел духовно извисяване, допълни културологът. В никакъв случай не бива нашето вътрешно порастване обаче да е в противовес с идеята за укротяване на светските страсти и да служи като повод за разделение между хората, хранейки егото ни.
