Теориите за произхода на българите и генетиката

Сагата по установяване на произхода на българите продължава вече над 150 години с променлив или почти никакъв успех. Липсата на убедителни изворни сведения, политически мотиви при тълкуването им и обикновена инерция на научната мисъл, са довели търсенето до точка на застой.

През по-голямата част от този период господстващата теза е, че така наречените прабългари са алтайски тюркоговорящ народ. Зад тази теза са мненията на водещите учени – историци и археолози, занимаващи се с ранната българска история. За това не малко време обаче тезата така и не намери обосновка. Липсваха и продължават да липсват убедителни доказателства както за алтайския или средноазиатския произход на прабългарите, така и за тяхното предположено тюркоезичие.

Така, към сегашния момент, макар, че средноазиатската хипотеза все още е в учебниците в средния курс и университетите, много от учените вече поддържат официално алтернативна хипотеза за ираноезичие на прабългарите с произход от Прикавказието.

Тази иранска хипотеза обаче също страда от липса на всякакви доказателства. Построена предимно на пожелателни етимологии на „прабългарски“ думи, иранската хипотеза изглежда даже по-зле обоснована и от алтайската, която има претенции да замени.

Навлизането на популационната генетика, като помощна наука на историята, не донесе позитиви и за двете хипотези. Направените няколко изследвания отричат връзка на съвременните българи с кавказките народи „The spatial distribution of mtDNA haplogroups C, D and Z and Y-chromosome haplogroups C, N and Q contrasts their high frequency among Altaic populations and their occasional appearance in Bulgarians. Furthermore, the comparison of the occurrence of these haplogroups shows no link between Bulgarians and Altaic and Caucasus populations. „ (Distribution of East Eurasian Y-Chromosome and Mitochondrial DNA Haplogroups across Eurasia: Insights into the Genetic Ancestry of Bulgarians“ Sena Karachanak-Yankova Desislava Nesheva)
Така, вместо да получава доказателствена подкрепа, новата теория за произхода на българите изпада в ситуацията на старата, притисната допълнително от точна наука като популационната генетика.

В противовес на генетичните доказателства срещу алтайската и кавказката хипотеза, макар и бавно и плахо, популационната генетика все по-отчетливо предлага поддръжка за една друга хипотеза, която упорито се пренебрегва от историците. Доказването на факта, че съвременните българи (както и всички южнославянски народи) са потомци предимно на завареното население от края на Античността (Genetic Heritage of the Balto-Slavic Speaking Populations: A Synthesis of Autosomal, Mitochondrial and Y-Chromosomal Data) представлява директно доказателство на т.нар. автохтонна хипотеза за произхода на българите. Тази хипотеза най-общо казано предполага, че българския народ се е формирал тук, на Балканите от местното неолитно население и пристигнали по-късни пришълци, като този процес в основни линии е приключил в края на Бронзовата ера.

Дискусиите по различните хипотези текат отдавна на научно и популярно ниво. Често в специализираните форуми тонът на тези дискусии става висок. Така принадлежността към една от групите, привърженици на дадена теория, се превръща в някакъв вид запалянковщина.

Вероятността популационната генетика да сложи край на тези спорове, като остави две от групите привърженици един вид победени, явно не се приема добре. Като опит за реакция срещу този неизбежен процес се явява публикацията, която ще разгледаме в този материал. Това е публикацията „Genetic evidence suggests relationship between contemporary Bulgarian population and Iron Age steppe dwellers from Pontic-Caspian steppe“ на Светослав Стамов (МА master of arts/магистър на изкуствата), Университетът Дюк, независим изследовател и Тодор Чобанов Ph.D., асистент проф., Университет по библиотекознание и информационни технологии /УниБИТ/.

Ще проследим съставянето и доказването на основните изводи на публикацията. Ще докажем, че изводите са необосновани, а приведените аргументи са несъстоятелни. В това число и основният извод, който двамата автори правят и който е заложен в самото заглавие – връзка между съвременните българи и жителите на Прикавказието от Желязната епоха и прабългарите като преносител на тази връзка.

В публикацията се прави опит да бъдат представени като доказани няколко твърдения. Ще ги разгледаме последователно едно по едно. Авторите на изследването Стамов и Чобанов започват своята доказателствена част със следния абзац:

„Анализът на древно ДНК върху родословието на европейското население, извършен в последното десетилетие, достигна до озадачаващото заключение, че докато всички европейски народи могат да бъдат представени като смес от три древни популации – ранен европейски неолитен (новокамемен) земеделец (ЕНЗ), западно-европейски ловец събирач (ЕЛС) и древен северен евразиец (ДСЕ), съвременните българи и още няколко югоизточни европейски народи могат също да бъдат представени като смес само от двете групи на европейския неолитен земеделец и съвременните кавказки народи еднакво добре.“

Още с първото изречение, което се явява и основа на целия материал, авторите изказват едно неотговарящо на истината твърдение, че българите могат да бъдат представени като смес само от двете групи: ЕНЗ и съвременните кавказки народи. По-рано авторите пишат „докато всички европейски народи могат да бъдат представени като смес от три древни популации – ранен европейски неолитен (новокамемен) земеделец (ЕНЗ), западно-европейски ловец събирач (ЕЛС) и древен северен евразиец (ДСЕ)“, което е и вярното твърдение, впоследствие те заменят това със „съвременни кавказки народи“.

В литературата, използвана от авторите и специално изследванията на Лазаридис и Хаак никъде не се говори, че съвременните кавказки народи са предци на част от югоизточните европейци. Във въпросните изследвания се сравняват древните ДНК на тези три групи популации със съвременните народи, за да се определи в каква степен днешното европейско население е носител на ДНК-то на тези три древни групи. Вярно е, че има няколко европейски народа, които могат да се определят като носители на генетичен материал само на две от тези древни групи, но българите не влизат в това число. Тези групи са на сардинците, малтийците и ашкеназите и донякъде албанците. Сардинците се явяват най-чистите представители на групата европейски неолитен земеделец (ЕНЗ/EEF, дошъл в Европа преди около 10,000-8,000 години) и нямат ДНК от древния северен евразиец (ДСЕ/ANE), т.е. те могат да бъдат представени като смес само от ЕНЗ и европейския ловец събирач. Ашкеназите пък са на другия полюс – те са смес само от ЕНЗ и ДСЕ като при тях липсват гени от европейския ловец събирач (най-старият жител на Европа преди около 45,000 години).

Трябва да се обърне внимание на следната закономерност: най-северните народи като фини, руснаци, мордовци и прочие имат по-силно изразен древен северно азиатски ген от южните народи, което е и логично, имайки предвид, че се намират в непосредствена близост с кавказкия регион. Южните народи, от друга страна, имат по-силно изразен ген на европейския неолитен земеделец, който от своя страна притежава от 0% до 45% гени от западния ловец събирач, следователно, когато ЕНЗ пристигат в Европа от Близкия Изток, те носят допълнителни гени от ЗЛС.

Ето и следващата графика от труда на Хаак и Лазаридис, според която следните европейски народи в различна степен са носители на ДНК от трите основни древни групи:

В зелено се вижда процентът ДНК от Ямната култура, която се явява представител на древния северен евразиец. Лесно се установява, че най-северните народи като норвежци, естонци и прочие притежават повече гени от древния северен евразиец и колкото по на юг отиваме, толкова по-малък става и процентът на евразийските гени като българите се намират между французите, северните испанци, хърватите и тусканците.

Заявеното специфично за съвременните българи кавказко влияние и това, че съвременните българи и още няколко югоизточни европейски народи могат също да бъдат представени като смес само от двете групи на европейския неолитен земеделец и съвременните кавказки народи еднакво добрe, според авторите „This implies admixture events that are specific to Bulgarian population and whose effects are limited to the area of Balkan Peninsula mostly.“, е представено като резултат на изследванията в последното десетилетие като едва ли не всепризнат факт. В подкрепа на такова претенциозно твърдение авторите цитират публикация на Лазардис и Райх, където според тях се твърдяло или доказвало такава хипотеза.

Проверка на самата публикация обаче ни показва, че нищо подобно не твърдят нито Лазаридис, нито Райх.

„Adding outgroups to a minimal set of European populations. A different approach is not to start with the full set of populations, but to choose a “small” R as:
R = {Belorussian, Bulgarian, Croatian, Czech, English, French, Hungarian, Icelandic, Norwegian, Orcadian, Sardinian, Scottish}

This set of populations includes members of the main south-north European cline (Fig. 1B), and avoids most Mediterranean and Baltic populations where there may be more complex history involving Near Eastern, African, or East Eurasian ancestry.We want to investigate whether this “simpler” subset of populations could be the result of admixture between only two ancestral populations. We had to “guess” a smaller set because of the combinatorial explosion of possible subsets of 23 populations (e.g., 1,352,078 possible subsets of 12 populations).

We first used a minimal set of proposed outgroup populations L:
L = {MA1, Karitiana, Stuttgart, Loschbour}
We find that rank 1 is excluded (P < 10-12), and thus there must be at least 3 source populations related to the outgroups even for this restricted set of European populations (Table S12.3)“

Тоест авторите ясно казват, че следните групи съвременни народи, в които влизат и българите не могат да бъдат представени като съвкупност от само 2 древни групи популации, обратното на това, което се твърди от Стамов и Чобанов. https://arxiv.org/ftp/arxiv/papers/1312/1312.6639.pdf, стр.126

По-нататък в търсене на специфичния кавказки примес в българите, авторите показват следната графика, номерирана от тях като фиг.2

На тази графика, според авторите, се вижда такава връзка между съвременни българи и алански проби. От разклоненията на дървото на свързване от българите, авторите заявяват че разпространението на кавказкия елемент на Балканите се дължи на българите.

Това е неоснователно, защото показаната графика е съставена от твърде малко проби. Графиката показва положението, само с отчитане на използваните проби. Така е изпуснато влиянието на всички народи, намиращи се географски между изследваните популации. Това е важен елемент, защото генетичните изследвания доказват най-силна корелация на генетичната близост именно с географското положение на народите. Включването на допълнително проби променят графиката като предположената директна връзка се премества към други народи, в зависимост от избраните проби. Демонстрираме това с MDS на много повече проби.

Фигура 1: Многомерно скалиране с повече от достатъчно проби на съвременни народи. Вижда се ясно, че липсва всякаква индикация за някаква специфичност на връзката българи-Кавказ. Още повече – потвърждава се, че по-северните народи са по-близо до кавказките проби, доколкото по-близо до тях се разполагат холандски и белгийски проби например.

Както виждаме отчетения специфичен кавказки елемент в съвременните българи се дължи само на подбора на проби за графиката и изчезва при добавяне на проби.

Този принос е доказан според авторите и с графиката, наречена от тях „Генеалогично дърво, построено с PASTX софтуер на базата на генетичните взаимоотношения между пробите“

Тук отново на графиката липсват достатъчно данни за извличането на полезни заключения. Използваните проби са твърде малко, като са представени само няколко съвременни проби в контраст на твърде различната аланска проба. В резултат полученото съседство не говори за нищо освен, че българската проба е малко по-близо до аланските. Това е тривиален извод, доколкото няколко изследвания вече потвърдиха, че разпределението на генетичната близост корелира най-силно с географията. Така географски по-близките проби е нормално да показват и леко повишена генетична близост. Но нищо повече, особено „директно проникване“ или силна близост, каквото е внушението.

С достатъчно проби виждаме, че аланите и съвременните българи се клъстеризират съвсем отделно, като разделянето между тях е твърде отдавна.

Фигура 2: Клъстерен анализ – аланите са отделени от българите.

Така се оказва, че аргументацията на авторите за регистриран силен специфичен за българите кавказки пример, се дължи на грешно подбрани данни и на грешно цитиране на предходни изследвания.

Второто твърдение на авторите е заявеното участие на т.нар. прабългари в преноса на кавказки компонент. Доказването му започва с изказване на следното твърдение:

„Увеличеният кавказки компонент в съвременните българи идва след миграциите от Бронзовата епоха. Историографията предполага, че пристигането на кавказкия елемент в българското население може да се свърже с миграцията на прабългарите през 6-8 век сл.н.е. и установяването на Първото българско царство( Златарски, Рънсиман, Рашев).“

Дотук авторите не са доказали, че в българите има увеличен кавказки компонент и на базата на тази практически невярна хипотеза започват да градят други неотговарящи на истината хипотези, подпомагани от предположенията на определени историци (също недоказани) в опит да докажат кавказки произход на така наречените прабългари.

В процеса на доказване на това предположение, авторите правят недопустими замествания, само на базата на недоказани предположения.

„За да тестваме хуните като потенциални носители на същия кавказкия сигнал, ние също така включихме една проба от сибирски ловец-събирач от Желязната епоха като заместител (proxy) на хуните, а за да тестваме ранните славяни като още едни потенциални носители на кавказко ДНК, ние включихме проби от съвременни хървати като заместители на средновековните българи славяни. Ние също така добавихме и проби от молдовски гагаузи, за да тестваме дали те носят по-изявен прабългарски генетичен материал, както е предположено от някои български историци.“

Такова недоказано предположение е още първото направено. Че СМК е прабългарска е недоказано предположение. Заместването на хуните с една проба от сибирски ловец-събирач от Желязната епоха е също необосновано.

Също необосновано, даже спекулативно е полагането на съвременните хървати за т.нар. „средновековни български славяни“. Няколко труда в областта на генетиката еднозначно доказаха, че съвременните южни славяни имат различен ДНК произход от т.нар. „северни славяни“, разделени на източни и западни:
(Genetic Heritage of the Balto-Slavic Speaking Populations: A Synthesis of Autosomal, Mitochondrial and Y-Chromosomal Data)
(The Uniparental Genetic Landscape of Modern Slavic Speaking Populations)
Предположението за заселване на огромна маса славяноезично население от север е отречено окончателно.

От друга страна южните славяни също убедително се делят на две групи – източни и западни. Доколкото хървати и българи попадат съответно групата на западните и източните славяни, спекулативно е да се предполага че т.нар. български славяни могат да се представят чрез съвременните хървати.

Тези предположения обезсмислят изобщо изводите по зададената цел, а именно „да различим кавказкия компонент идващ от СМК от кавказкия компонент идващ от по-ранните миграции“ и обвързването му с прабългарите.

В процеса на опита за доказване с така направените недопустими замествания са допуснати същите грешки, както в предходната част. На Фиг.3 от публикацията по подобен на Фиг.2 начин е установена специфична близост на СМК до българите. Отново пробите са крайно недостатъчно за такива изводи.

Като демонстрация за погрешността на процеса на извличане на изводи ще демонстрираме следното твърдение, изказано от авторите:

„Прото-тракийците от Бронзовата епоха са генетично по-близки до ранните средновековни славяни (представени от съвременните хървати), отколкото до съвременните българи и тяхното влияние върху българския генофонд е косвено и вероятно привнесено от ранните славяни.“

Тук за прототракийци е положена една единствена проба. Пренебрегнати за много на брой проби от Балканите – неолитни, халколитни, проби от Бронзовата и Желязната ера.

Тази проба се е оказала по-близка до хърватите, но авторите прехвърлят тази близост на някакви ранни славяни, каквито като вече пояснихме не са съществували. Пробата просто е по-близо до илирите, старо балканско население, както е известно.

Настъпилата от тези преплетени неправилни предположения и замествания каша е непреодолима. Така хипотетичните ранни славяни са пренесли тракийския компонент в съвременните българи, замествайки (асимилирайки или избивайки) траките, жители на Балканите.

Това е абсурд, който е логично следствие на грешни хипотези, изградени върху други грешни хипотези.

Накрая ще представим графика PCA с всички древни и съвременни проби на много европейски народи, на която да проследим вероятния процес на формиране на съвременния български народ.

Figure 2 PCA на достатъчно на брой проби от съвременни народи и от древността.
На тази графика ясно се виждат следните факти:

• Аланските проби са разположени сред кавказките древни и съвременни проби.
• Те от своя страна показват близост с малоазийските и южногръцките проби.

Това ни показва най-вероятния път на проникване на кавказкия елемент, пристигнал на Балканите от юг.

От друга страна е очевидно, че този елемент е пристигнал преди Бронзовата ера, защото групите от проби Балкан-Бронзова Ера (Balkan BA) и Вучедол(Vucedol) са непосредствено близо до съвременните българи (респ. балканци). Тоест процесът по смесване на местни и пришълци вече е приключил в по-голямата си част през Бронзовата ера.

Това отрича направените от авторите изводи за кавказки характер на прабългарския елемент.

Напълно в тази посока са изводите и на изследването „Proto- Bulgarians are genetically distant from Northern and Western Europeans and populations from the Near East and Caucasus.“ Mitochondrial DNA Suggests a Western Eurasian origin for Ancient (Proto-) BulgariansD V. Nesheva Department of Medical Genetics, Medical University of Sofia S Karachanak-Yankova Department of Medical Genetics, Medical University of Sofia M Lari Department of Evolutionary Biology,Laboratory of Anthropology, Molecular Anthropology/Paleogenetics Unit,University of Florence, Florence, Italy Y Yordanov Institute of Experimental Morphology, Pathology and Anthropology with Museum, Bulgarian Academy of Sciences A Galabov The Stephan Angeloff Institute of Microbiology, Bulgarian Academy of Sciences

Заключение от критиката:

В статията си двамата автори заявяват уставен специфичен за съвременните българи кавказки елемент. Прави се и внушението, че предците на българите, като носители на този елемент, са го разпространили на Балканите.

Тук доказахме, че такъв специфичен значим кавказки елемент у съвременните българи не съществува. Авторите са използвали недостатъчно данни за графиките (фиг.2 от статията) за доказване на такъв елемент. Приведохме пример как с добавяне на достатъчно данни, графиката се изменя. Кавказкият елемент у българите е тривиално пропорционален на географското разстояние.

Също така позоваванията на други изследвания, които потвърждавали такъв специфичен елемент у съвременните българи, са недействителни. Такива изводи не открихме у никое от цитираните изследвания. Стамов и Чобанов всъщност се позовават не на авторови резултати и изводи, а на свои тълкувания на графиките на цитираните автори. Напротив – приведохме изводи на публикации, според които няма установена близост на съвременните българи с кавказките популации.

По-нататък установихме недопустими похвати като използване на недоказани предположение за основа на последващи изводи. Полагането на хуните за кавказци, СМК за прабългари, хърватите за български славяни е спекулативно. То противоречи на научния метод и това прави всички последвали изводи недействителни.

Оценката на прототраките само по една единствена проба, набедена за тракийска, също излиза от рамките на научния метод. Пренебрегването на десетки други древни проби от Балканите е необяснимо.

Изводите на двамата автори са построени главно на два ненаучни подхода – използване на ограничен набор данни и използване на недоказани предположения като основание за подмяна на липсващи проби с други. Направени са също и некоректни цитирания.

Така направените от авторите изводи нямат научна стойност и са плод или на неопитност или на пожелателно мислене.

Грета Димитрова
Илиан Йорданов PhD