Гълприт Сингх моли за храна от мръсна конопена постелка, разстлана на тротоара пред метростанцията „South Campus“ в Делхи, пише „CNN“. Подобно на милиони индийци, които оцеляват с дарения или дневни възнаграждения, 84-годишният мъж казва, че няма друг избор, освен да е навън и да диша въздух, наситен със смог в индийската столица.
„Идвам тук и чакам. Понякога хората ми дават храна“, споделя Сингх, а гласът му се напрегна от шума на автомобилни рикши и коли, изпускащи своите изпарения само на метри разстояние от него.
Делхи често се нарежда сред най-замърсените градове в света, а замърсяването на въздуха там достигна „опасни“ нива в началото на ноември, според индийския национален индекс за качество на въздуха (AQI), който проследява наличието на вредни частици във въздуха.
Някои жители на Делхи обаче са толкова свикнали с лошия въздух, че това е част от ежедневието им и почти не го забелязват, споделят самите те. Други казват, че въздухът ги разболява.
Задавяне от смог
Полицай, който направлява трафика към едно от натоварените кръстовища в Делхи, казва, че нивата на замърсяване са станали „непоносими“ тази зима. 48-годишният полицай, който не разкри името си, защото не е упълномощен да говори с медии, сподели пред изданието:
„Свалих маската си, защото трябва да надувам свирката, за да спра трафика, но беше ужасно.“
Изгорелите газове се изпускат от редиците превозни средства около него – той казва, че му е трудно да си поеме дъх. И е категоричен:
„Очите ме болят. Трудно е да дишам. Не е лесно.“
Социалният работник Нилам Джоши, на 39 години, казва, че усеща замърсяването всеки път, когато излезе от къщата си, за да хване влака за работа. Джоши заяви:
„Когато напуснеш къщата сутрин, това е първото нещо, което те удря.“
До края на деня тя казва, че тялото ѝ изглежда се е приспособило, но на следващия ден всичко се повтаря отново. Жената разказва:
„През последните шест години, през които живея в Делхи, никога не е имало намаляване на замърсяването. Всяка година то само се увеличава. Всяка година достигаме различно ниво, а по време на фестивали винаги става по-зле.“
28-годишната Аманприйт Каур, стюардеса от района на Рохини в Делхи, наскоро е с екипаж на полет от Съединените щати и е зашеметена от разликата в качеството на въздуха. Тя споделя:
„Когато кацнах обратно в Индия, след полета ми от САЩ, беше ужасно. Непрекъснато кашлям.“
Каур казва, че смогът е толкова лош, че можете да го видите през нощта като мръсна мъгла около уличните лампи и фаровете на колите. Каур казва още:
„Когато слънцето залезе, всичко, което виждате, е смог, просто смог навсякъде.“
Много е опасно да живееш в Делхи.
„Моето право да дишам“
Адитя Дюбей, 18-годишен активист за опазване на околната среда, прекарва последните две години в лобиране за спешни действия срещу замърсяването на Делхи. Всяка година градът е измъчван от дразнещ гърлото облак мътен смог, но е по-лошо през зимата, когато по-ниските температури и спадът на скоростта на вятъра задържат частиците във въздуха за по-дълго. Дюби казва:
„Зимата се превърна в мъчение и всеки ден се чувства като наказание. Имам усещане за парене в очите и започват да се сълзят. Чувствам се без дъх.“
Миналия месец главният министър на Делхи Арвинд Кейривал се опита да контролира нивата на замърсяване, като забрани фейерверките за Дивали, фестивала на светлините, но празненствата в повечето случаи протичаха по обичайния начин. Димът от Дивали беше засилен от скок в изгарянето на отпадъци от култури в околните земеделски земи.
До 5 ноември повечето места в Делхи регистрираха AQI над 500 – най-високото ниво в скалата. Този момент бележи краен предел за Дюби. Активистът подаде петиция до Върховния съд, за да потърси защита за своето „право на дишане“. На 15 ноември съдът се произнесе в нейна полза и нареди на централното правителство да направи повече.
Впоследствие училищата бяха затворени, несъщественият трафик беше спрян, строителните проекти бяха преустановени и на шест от 11 въглищни централи беше наредено да затворят до края на ноември.
Строителните проекти се възобновиха в понеделник, тъй като Делхи отбеляза незначително подобрение на качеството на въздуха.
Но за мнозина щетите вече са били нанесени.
„Тихият убиец“
Делхи не е единственият индийски град, задавен от смог. Миналата година девет от 10-те най-замърсени града в света бяха в Индия, според мониторинговата мрежа IQAir. Според Световната здравна организация (СЗО) замърсяването на въздуха причинява около 7 милиона преждевременни смъртни случаи годишно в световен мащаб, главно в резултат на повишена смъртност от сърдечно-съдови заболявания, рак и респираторни инфекции.
Лошият въздух може да намали продължителността на живота на стотици милиони индийци с до девет години, според скорошно проучване на Института за енергийна политика към Чикагския университет (EPIC). Проучването установи също, че всеки един от 1,3 милиарда жители на Индия издържа средногодишно ниво на замърсяване, което надвишава насоките, определени от СЗО.
През 2019 г. централното правителство на страната обяви национална кампания за чист въздух, с цел намаляване на замърсяването с прахови частици с до 30% до 2024 г. Създадени са специфични планове за всеки град. В Делхи тези планове включваха мерки за намаляване на трафика по пътищата, изгаряния и пътен прах и за насърчаване на използването на по-чисти горива.
През последните няколко години обаче проблемът със замърсяването на Индия се влоши, отчасти поради зависимостта на страната от изкопаеми горива – и по-специално от въглища. На неотдавнашната среща на върха за климата COP26 в Глазгоу Индия беше сред групата страни, които настояха за 11-часово изменение на споразумението за постепенно „преустановяване“ на въглищата, а не „отпадане“.
В Делхи вредният въздух отнема десетки хиляди животи всяка година, според анализ на данните на IQAir от Грийнпийс. Но въпреки влошаващото се качество на въздуха, някои местни жители на Делхи са толкова свикнали с него, че изглежда не забелязват какво се случва. Мнозина обикалят улиците без маска за лице и са развили общо самодоволство към нивата на замърсяване.
Омпракаш Мали, 50-годишен градинар, казва, че замърсяването на въздуха не засяга него или работата му. Той коментира проблема така:
„Работим с кал и в прах като градинари, така че не усещам нищо допълнително, Мисля, че основният приоритет за правителството все още трябва да бъде COVID-19. Замърсяването се случва всяка година.“
Междувременно 18-годишният занаятчия Шеш Бабу заяви, че „не го е грижа“ за гъстия смог в Делхи. Неговият приоритет е печеленето на пари. Активистът Дюби казва, че замърсяването на въздуха се счита за „елитарен“ проблем. Той споделя:
„Замърсяването на въздуха е безшумен убиец. Има липса на информираност. Хората не осъзнават сериозността на това.“
