Доналд Тръмп е временен, а ядрената енергия е вечна… или поне за 30 години, пише „Politico“. Ето защо Патрик Фрагман, главен изпълнителен директор на Уестингхаус, най-голямата американска компания за ядрена енергетика, смята, че Европа и САЩ все още са идеални партньори за изграждането на атомна мрежа на Европейския съюз – дори когато новият президент на САЩ кара хората да се надпреварват да се прибират в собствените си краища. В интервю за „Politico“ той заяви, че Европа трябва да осъзнае, че сътрудничеството може да има смисъл.
Това е трудна задача. За поддръжниците на атомната енергия в Европа – включително Франция, която е най-гласовита – ядрената енергия е неразривно свързана с прекратяването на зависимостта от чуждестранни енергийни източници. И тази аргументация набира скорост, тъй като голяма част от ЕС се опитва да се откаже от руските изкопаеми горива. Фрагман изтъква:
„Хубаво е да се говори за суверенитет; това може да има смисъл. Но съществува и сътрудничество и то не е несъвместимо.“
Това може да изглежда невероятно предложение, което може да застраши собствената сигурност на Европа. Тръмп затрива трансатлантическите отношения и обича да подчинява американските фирми на своите капризи. Но Уестингхаус подчертава, че е частна компания, която сега е канадска собственост – и че ядрените проекти функционират във времеви мащаб, който се простира отвъд политиците.
„Ядрената индустрия е дългосрочна индустрия“, казва Фрагман и допълва:
„Когато правиш индустриален проект, трябва да го правиш за 10, 15, 20, 30 години.“
Ядрените индустрии от двете страни на Атлантическия океан трябва да „работят заедно и да изградят флот“ от ядрени реактори в Европа, което според него ще бъде по-евтино и по-бързо и ще създаде енергийна инфраструктура, която е конкурентоспособна.
Атомна конкуренция
Фрагман, който е роден в предградията на Париж и е прекарал по-голямата част от кариерата си във френската ядрена индустрия, преди да поеме Уестингхаус през 2019 г., отбеляза, че идеята му има исторически прецедент.
Когато през 70-те години на миналия век Франция иска да разшири програмата си за гражданска ядрена енергетика в условията на петролна криза, тя се обръща към Уестингхаус, за да достави технологията, която стои зад повечето от настоящите ѝ ядрени реактори – всичко това с благословията на френското правителство. Фрагман изтъква:
„Ако по онова време бяха казали: суверенитет, суверенитет, мисля, че днес във Франция все още щеше да има централи на въглища или газ вместо ядрени.“
Оттогава обаче Франция е изминала дълъг път: Сега тя е най-големият тежък производител на атомна енергия в ЕС със свой собствен ядрен шампион – EDF.
И тъй като много европейски държави обмислят възобновяване на ядрената енергетика, френският енергиен гигант също се е насочил към процъфтяващия ядрен пазар на континента, макар че досега усилията му са били неуспешни.
Това поставя EDF в пряка конкуренция с Уестингхаус за изграждането на ядрени реактори на целия континент, като най-скоро това се случи в Словения, но също така и в Швеция, Чешката република и Полша.
Френската фирма може да разчита на мощна подкрепа от страна на френски официални лица, които често насърчават ядрената енергия в Брюксел като инструмент за утвърждаване на енергийната независимост на Европа.
Възраждането на ядрената енергетика е „в съответствие с европейския суверенитет“, заяви неотдавна пред „Politico“ шефът на промишлеността на ЕС Стефан Сежурне, френски комисар, след като посети една от атомните електроцентрали на EDF.
Седейки в частен салон в луксозен петзвезден хотел срещу централата на EDF в Париж, Фрагман, който ще напусне поста си в края на месеца по лични причини, настоя, че френската фирма е „преди всичко клиент, а не непременно конкурент“.
Уестингхаус има присъствие във Франция от десетилетия. Тя участва в изграждането на най-новия ядрен реактор на EDF във Фламанвил и управлява завод за ядрено гориво в Обединеното кралство, който снабдява EDF.
Шефът на американската ядрена компания твърди, че има още едно предимство, което работи в полза на Уестингхаус: технологията на фирмата му е „изпитана и доказана“, като фирмата експлоатира шест реактора и изгражда още 17, включително пет в Източна Европа.
И все пак, подобно на останалата част от ядрената индустрия, която през последните три десетилетия се бори да достави реактори навреме и в рамките на бюджета, Уестингхаус срещна сериозни трудности при разработването на последния си реактор, което доведе до обявяването на фалит на фирмата през 2017 г.
Междувременно ядреният проект на EDF във Фламанвил също бе засегнат от дълги закъснения и огромно превишаване на бюджета, което накара френската фирма да преработи дизайна на реактора си. Фрагман, който твърди, че сега фирмата му разполага с всички ресурси, от които се нуждаем, за да получим правилния резултат, твърди:
„Не можеш да изпълниш проекта навреме, ако продължаваш да правиш промени в проекта си. Не можеш да се справиш навреме, ако нямаш активна верига за доставки, която да те подкрепя.“
„Закон на клиента“
В момент, когато призивите за европейски суверенитет заливат политическата дискусия в блока, Фрагман може би говори във вакуум. Въпреки това шефът на ядрената компания е убеден, че това не е така – дори и да признае, че не всички в европейския ядрен сектор споделят мнението му.
Фрагман е особено оптимистично настроен по отношение на перспективите за сътрудничество в областта на малките модулни реактори – миниатюрни версии на класическите ядрени реактори, които в крайна сметка биха могли да бъдат построени с малка част от разходите и времето, които в миналото са натоварвали ядрените централи.
„Тъй като това са нови технологии, темата може да бъде по-малко емоционална от големите реактори“, отбеляза той.
Както за големите, така и за малките реактори, надпреварата да получат част от европейския ядрен пазар ще се сведе до едно нещо, което Фрагман нарече „закон на клиента“.
„В крайна сметка клиентът ще избере“, заключи той.
За още новини вижте ТУК
Присъединете се към нашия Телеграм
