След като Сурякант „Сури“ Натвани е изписан от болницата, предалият се 81-годишен мъж хваща сина си за ръката и го моли го остави да умре в дома си.
“Той ми каза – Моля те обещай ми едно, ако ще умирам, нека умра тук. Не ме връщай обратно в болницата”, спомня си синът му Раж Натавани.
55-годишният Натавани далеч не е бил готов да приеме смъртта на баща си, макар и да е бил наясно, че шансовете му за оцеляване от респираторното заболяване далеч не са в негова полза.
Раж неотлъчно е следил разпространението на вируса от началото на януари насам. Изгледал е безбройни репортажи за жертви от различни възрастови групи, за медиците в Италия и претоварената здравна система в страната, както и за възрастните пациенти в Китай със съпътстващи заболявания, каквото има и баща му, което допълнително влошавало положението му.
“Не съм комарджия, но дори и да бях, нямаше да заложа в негова полза”, споделя за “CNN” общопрактикуващият семеен лекар на Сури д-р Бхарат Такър.
Пандемията от коронавирус отне живота на над 219 000 души от цял свят по данни на щатския университет Джон Хопкинс.
Статистиката обаче включва основно починалите в болнични заведения, като често починалите в старчески домове или в собствените си жилища не биват отчетени.
След като поставя Сури да легне при пристигането си от окръжната лондонска болница Уотфорд, Раж е силно притеснен, че баща му може да се превърне в поредната жертва на глобалната заплаха.
Раж, който е маркетингов директор в рекламна агенция, намира сили да остане оптимист и се обръща към баща си с думите: “Няма да умреш. Ще се грижи за теб”. Той обаче не подозира колко прав ще се окаже в действителност.
Заходът към най-страшното
Раж, който сам преборва смъртта през изминалия септември, след като претърпява инфаркт, се подготвя за пандемията още седмици преди обявяването на общонационалната карантина в страната на 23 март. За да ограничи рисковете за семейството си, той се поставя в изолация заедно с 80-годишната си майка и баща си, който от 11 март е диагностициран с обструктивна белодробна болест.
Здравето на баща му обаче започва да се влошава на 25 март. Обичайната 10-минутна разходка на Съри се превръща в 45-минутно залитане. Белодробното му състояние започва да се влошава. Става отпаднал и апатичен и въпреки, че не демонистра типичните за COVID-19 синдроми като кашлица и температура, Раж се усъмнява, че баща му е заразен с коронавирус.
Без семейството на Съри да знае, белите му дробове са започнали да се изпълват с течност, което е заподозряно от парамедиците, дошли да го прегледат на следващия ден, след като старецът е започнал да изпитва затрунено дишане.
Незабавно е отведен в болница, като малко след това лекарите се свързват с Раж. Информират го, че има 95% вероятност Съри да е заразен с вируса и че искат да го изпишат и върнат в дома му.
Раж споделя, че консултиращият лекар му е обяснил, че при влошаване на състоянието му няма как да го поставят на изкувствено дишане, “защото дробовете му са изпълнени с течност и няма как да издържат на процедурата”.
“CNN” направи опит да се свърже с болницата Уотфорд, но не получи коментар по случая, като медията се сдоби с болничния лист на Съри, в който пише “да не се реанимира”.
Изкуственото обдишване може да е животспасяващо, но дори и при нормални условия здравните експерти предупреждават, че въвеждането на интензивно лечение не е гаранция за възстановяване при по-възрастните пациенти.
Раж споделя, че е имал два варианта пред себе си: “Да настоявам да остане в болницата и да рискувам да не го видя никога повече или да го върна вкъщи и да му посветя цялата си енергия”. Въпреки риска от разпространяване на вируса сред цялото домакинство Раж избира втория вариант.
Преди Съри да се завърне вкъщи с лондонско такси, тъй като към момента е нямало свободни линейки, Раж прекарва цял следобед в дезинфекция на дома им, като изолира майка си на приземния етаж и превръща спалнята на родителите си в импровизирано интензивно отделение.
Предвид ограничените си медицински познания и оскъдните насоки от болничното заведение, Раж прави това, което знае най-добре: да събира и обработва информация. Той създава компютърна таблица, в която следи и записва температурата, кръвното налягане и кислородната наситеност на кръвта на баща си, използвайки здравно оборудване, което предварително закупува за планираните грижи.
За да ограничи престоя си в спалнята на родителите си, Раж поставя таблет в стаята с активирано приложение “бебефон”. Така позволява на цялото семейство да наблюдава болния старец и да му помага със социалната изолация, като в грижите се включва и братът на Раж – Маниж, който се намира в Съединените щати. Семейството си създава график за следенето на здравното състояние на Съри.
Раж също така се обръща за съвети към семеен познат, който е и практикуващ лекар. Именно той го посъветва да води статистика за здравното състояние на стареца и да се грижи за нивото му на хидратация.
Раж споделя, че един от ключовите фактори при лечението на баща му е бил, че е разполагал с апарат за сънна апнея.
“Посъветваха ме да използвам апарата при влошаване на дишането”, коментира той, като добавя, че при влошаване на състоянието на Съри, машината, която се използва за подпомагане дишането на пациентите, е работила по 16 часа на ден.
Три дни след изписването му Съри остава дезориентиран, без апетит и по думи на Раж е наближавал края си. Раж вярва, че това е било вследствие на липсата на кислород в мозъка.
Възстановяването
На следващия ден д-р Такър се свързва с Раж, за да потвърди, че Съри е дал позитивна проба за коронавирус. Към този момент много от великобританските общопрактикуващи лекари се сблъскват с недостиг на защитно облекло като маски, епидемиологични престилки и ръкавици.
Без нужното защитно облекло е опасно за д-р Такър да посети дома на Съри. “В случай че се бях заразил при визитата си, нямаше да застраша само здравето семейството си, но и всички пациенти, с които имам контакт”, коментира за “CNN” д-р Такър.
Вместо това лекарят се запознава с документацията за здравното състояние на Съри и предписва антибиотици за лечение на белодробна инфекция. Д-р Такър съветва още Съри да бъде поставян по корем за няколко часа дневно, тъй като лекарите са установили, че в такава позиция се увеличава количеството на кислород достигащо до белите дробовете.
Въпреки, че е осъзнавал сериозността на състоянието на Съри, д-р Такър споделя, че е нямало как да бъде хоспитализира, тъй като имало издадена заповед за адреса на стареца, да не се връща в болнично заведение поради “песимистични очаквания за лечението му”.
За щастие не се е наложило. Под зоркото око на сина си, Съри е започнал постепенно възстановяване. Раж споделя, че в момента, в който баща му е започнал да досажда, е бил сигурен, че ще се оправи. “Започна да се оплаква, че чаят не е добре приготвен. След това помоли за пица и чипс”, споделя Раж.
В крайна сметка Съри се възстановява напълно, като в края на миналата седмица е започнал да се разхожда в градината си с помощта на четирикрака проходилка, създадена от 100-годишния британски ветеран кап. Том Мур, който събра милиони за британската здравна система, след като с изобретението си прави 100 обиколки на градината си.
“Бяхме се подготвили за борба и вярвах в цялото семейство”, споделя Раж, като добавя, че е е разчитал на “д-р Гугъл”, тъй като не е можел да разчита на истински лекари.
Раж споделя, че оценява по-привилегированото положение на семейството си в сравнение с многото великобритански малцинствени домакинства, които не разполагат със същия ресурс.
Д-р Такър, който има редица починали пациенти от COVID-19, не може да си обясни на какво точно се дължи възстановяването на Съри.
“Може би са грижите на семейството му или събирането на информация за здравната му картина. Каквото и да е, не можем да бъдем сигурни”, като добавя още: “Може би е чист късмет и просто не му е било писано да си отиде”.
Понякога в най-мрачните моменти план за действие и малко късмет са всичко, с което разполагаме.
