Сурваки, Сурва, Васильовден, Нова година е български народен празник, който отбелязва началото на новата календарна година. Познат е на всички българи по света и у нас. На този ден православната църква отбелязва паметта на свети Василий Велики с празнична литургия. Празнуват носещите имената Васил, Василка и техните производни.
Сурваки е един от зимните празници, който е в периода на т. нар. „Мръсни дни“, което предопределя част от обредните традиции, които го доближават с Бъдни вечер и Коледа. Вечерта преди Сурваки е известна най-общо като „Втора кадена вечер“, защото празничната трапеза тържествено се прекадява, по подобие на Бъдни вечер, която е и „Първата кадена вечер“. Прекадяването се извършва от стопанина на дома или от най-старата жена в семейството. По традиция в нощта преди Сурваки се нарежда празнична трапеза, около която се събира цялото семейство. Задължителните ястия, които трябва да присъстват са баница, погача и свинско месо.
В различните краища на България се приготвя по различен начин баницата, но навсякъде в нея се поставят дрянови клончета с пъпки, като всяко от тях се нарича за здраве, късмет, плодородие и т.н.. Според това на кого какво се е паднало, се гадае за бъдещата му година. В Ловешко преди разчупването на баницата, стопанинът я вдига високо над главата си, за да станат високи посевите, а дряновите клончета се хвърлят в храната на добитъка. В Странджа в средата на баницата се поставя дряново клонче, на което с червен конец е привързана сребърна пара, която е късметът на къщата, а в Добруджа клончета-късмети се наричат и на мързела.
Широко разпространени са брачните гадания, които се правят най-често от момите. Обичаят е момите и ергените да запазят първия залък от баницата или погачата, за да го сложат под възглавницата си, вярвайки че ще сънуват този, с който ще сключат брак. В някои области момите стават рано сутринта, премитат къщата и отиват на бунището да изхвърлят сметта, ослушвайки се кое ще е първото мъжко име, което чуят. Вярванията са, че ще се омъжат за човек със същото име. На някои места младите момичета вечерта срещу празника правят „мостове“ – прехвърлят пръчки през някой ручей или вада, вярвайки, че ще сънуват мъжа, за когото ще се омъжат.
Основният обичай, който се изпълнява от всички българи на Сурваки е „сурвакане“. Обичаят се състои в обредното обхождане от група „сурвакари“, която се състои от малки момчета на възраст от 4 до 12 години или ергени. Те влизат по къщите и сурвакат членовете на семейството като ги потупват по гърба със сурвачки, пожелавайки здраве и плодородие, за което са дарявани от домакините обикновено с хранителни продукти.
