През 2025 година Лазаровден се пада на 12 април /събота/ – точно 8 дни преди Великден. Празникът е подвижен, но винаги се отбелязва в съботата преди Цветница. Лазаровден е наситен с богата символика, вплетена в народното християнско съзнание, и се нарежда сред най-поетичните и обичани пролетни празници в българския календар.
Корените на празника
Лазаровден е свързан с библейската история за възкресението на Лазар от Исус Христос – чудото, което предхожда влизането на Спасителя в Йерусалим (отбелязвано на Цветница) и с което той доказва божествената си сила над смъртта. Именно затова този ден носи послание за възраждане, надежда и нов живот – изключително съответстващо на духа на пролетта.
Обичаите: Лазаруване и момински ритуали
Най-характерният обичай за Лазаровден е лазаруването – традиционен пролетен ритуал, в който участват млади момичета, наречени лазарки. Облечени в народни носии и окичени с венци, те обикалят домовете в селото или квартала, пеят песни за здраве, плодородие и благополучие, и благославят стопаните.
Вярвало се е, че къща, в която са пели лазарки, ще бъде щастлива през цялата година. За благодарност домакините ги даряват с яйца, пари, брашно или плодове – символи на изобилието.
Дълбоката символика
Лазаруването е и инициационен обред – участие в него означавало, че момичето вече е навлязло в моминството и е готово за женитба. Това придава още по-дълбок смисъл на ритуала – той не е просто празнична разходка, а важна стъпка в живота на младото момиче.
В някои райони на България се изпълнява и обичаят кумичене – момичетата пускат венците си в реката и вярват, че чиято китка отплува най-напред, тя първа ще се задоми.
Празничната трапеза
Лазаровден не изключва гощавките – макар да е по време на Великия пост, трапезата може да бъде богата на постни ястия: варено жито, пита с мая, сърми, пълнени чушки, тиквеник и компоти. Яйцата, които се подаряват на лазарките, често се използват за боядисване на първите великденски яйца седмица по-късно.
Наследството и съвремието
Днес традициите на Лазаровден все още се спазват в редица български села, а в градовете те се възраждат чрез организирани събития в училища, читалища и етнографски музеи. Лазаруването е признато и като нематериално културно наследство, което свързва поколенията с корените на народната ни идентичност.
За още новини вижте ТУК
Присъединете се към нашия Телеграм
