Доналд Тръмп е меркантилист с равни възможности и иска Европа да купува повече селскостопански стоки от САЩ, пише „Politico“. Когато става въпрос за търговския излишък на Европейския съюз със САЩ в размер на 198 млрд. евро, той ще посегне на всеки сектор, който може. Като наложи 25-процентни мита върху стоманата и алуминия на ЕС, президентът на САЩ поиска от блока да купува повече американски автомобили, изкопаеми горива, оръжия, фармацевтични продукти – и храни.
„Те не взимат нашите селскостопански продукти, не взимат почти нищо, а ние взимаме всичко от тях … огромни количества храни и селскостопански продукти“, оплака се Тръмп пред журналисти във Флорида по-рано този месец, осъждайки дефицита от 18 млрд. евро в търговията на страната му със селскостопански и хранителни продукти с Европа.
Вземането на повече от първите четири е осъществимо. Комисията може да намали 10-процентното си мито върху вносните автомобили, а страните от ЕС могат да купуват по-малко петрол от Казахстан, по-малко ракети от Южна Корея и по-малки партиди лекарства от Швейцария. Тези искания биха навредили на местната индустрия, но са изпълними, ако Брюксел иска да успокои неудържимия ултранационалист.
Петият не е такъв. Редица кулинарни, фитосанитарни и политически пречки преграждат пътя на Европа към вноса на повечето американски основни продукти – от тексаското говеждо и кентъкийските пилета до млякото от Уисконсин и житото от Канзас. Освен това новите комисари на ЕС по земеделие и хуманно отношение към животните Кристоф Хансен и Оливер Вархели искат да регулират строго вноса на селскостопански храни. Това може да се окаже горчиво хапче, което президентът да преглътне. Но дори неговото „изкуство на сделката“ не може да победи европейското изкуство на храненето.
Невидимата ръка избира европейската храна
Противно на твърденията на Тръмп, дисбалансът в търговията с агрохраните не се дължи на несправедливи мита. Ставките в САЩ и ЕС са сходно ниски за повечето продукти: за твърд алкохол, няколко процента за вино и зърнени храни и от 5 до 10 процента за плодове, зеленчуци, сушени меса, сладкарски изделия, консерви и преработени стоки.
Изключение правят млечните продукти и свинското месо в ЕС (често над 20%), но това не са области, в които американските конкуренти имат голям шанс, като се има предвид, че ЕС има огромен излишък и в двете категории (Германия и Испания са най-големите износители). Освен това САЩ също са защитници – например по отношение на говеждото месо – и приеха по-високи мита за млечни продукти на ЕС в Уругвайския кръг от преговорите по ГАТТ през 1988 г.
Защо? Защото получиха обещание, че ЕС няма да субсидира производството на маслодайни култури. Защо това би имало значение за американците? Защото те са най-добри в отглеждането на тези култури. Фермите в САЩ са средно 10 пъти по-големи от тези в ЕС и могат да произвеждат суровини: парчета месо, блокове сирене и силози, пълни със зърнени култури.
Въпреки това, с изключение на странното калифорнийско вино, САЩ не разполагат с много специални продукти, с които да се похвалят. В Европа е точно обратното: Европа е мозайка от малки, регионално разнообразни стопанства, чиито производители са неконкурентоспособни по отношение на повечето стоки, но имат предимство при традиционните храни. Например, на континента има пет пъти повече търговски марки с „географско указание“, отколкото в САЩ, което позволява на фермерите да превръщат обикновените култури в първокласни стоки.
Това е лош агробизнес, но отлична гастрономия, което е втората причина американците да харчат повече за селскостопански стоки от ЕС, отколкото обратното. Докато американците с удоволствие поглъщат и поглъщат европейските ГИ, европейците обикновено намират американските храни за твърде мазни, солени, сладки или алкохолни за техния вкус.
„Ако погледнете състава на продукта, той е много различен“, казва Джон Кларк, доскорошен главен преговарящ на ЕС за търговията със селскостопански продукти. Той допълва:
„ЕС изнася предимно продукти с висока стойност: вино, спиртни напитки, колбаси, зехтин, сирене. САЩ изнасят стоки с ниска стойност: соя, царевица, бадеми … фактът, че [те имат] по-ниска единична стойност, е факт.“
По време на първия мандат на Тръмп лошата реколта в Бразилия и Аржентина поне даде възможност на председателя на Комисията Жан-Клод Юнкер да предложи на Вашингтон очевидна отстъпка: ЕС ще купува повече американска соя. Тръмп радостно отбеляза това, което всъщност беше финансова необходимост за европейските фермери, които се нуждаят от соя за храна на животните.
Този път обаче това няма да проработи. Бразилските зърнени реколти са близо до рекордни нива, а Украйна инвестира сериозно в маслодайни култури. Комисията разработва стратегия за протеините, която насърчава диверсификацията на доставките и увеличаването на местното производство. А европейците консумират по-малко червено месо, което намалява търсенето на соя.
Фитосанитарна параноя
Ако Тръмп иска европейците да ядат повече американска храна, ще трябва да ги убеди да преглътнат нещо още по-твърдо: Американските стандарти за безопасност на храните.
Европейците може да купуват американски софтуер, филми и оръжия, но не са склонни да консумират американско говеждо месо, напомпано с хормони, пилешко месо, измито с хлор, или генетично модифицирана царевица. Основната причина? Принципът на предпазливост на Брюксел – регулаторен подход, който изисква да се докаже, че даден продукт е безопасен, преди да бъде продаден. За разлика от тях САЩ работят по система, базирана на риска, при която всичко, което не е доказано вредно, е позволено.
Това разминаване създаде минно поле в търговията. Износът на американско говеждо месо е ограничен до 35 000 метрични тона годишно в рамките на специална квота, благодарение на забраната в целия ЕС за месо, третирано с хормони. Американското птиче месо до голяма степен е блокирано заради третирането с препарати за намаляване на патогените – това е красив начин да се каже, че американците изплакват пилешкото си месо с антимикробни препарати, които ЕС счита за неприемливи. Генетично модифицираните култури, които са основна част от американския агробизнес, също се сблъскват със строги ограничения от страна на ЕС, изискващи продължителни одобрения и правила за етикетиране, които плашат европейските потребители.
Пестицидите са друг проблем. Днес над 70 различни пестицида, забранени в ЕС като токсични за човешкото здраве и околната среда, все още са широко разпространени в американското зърнопроизводство и овощарство. Сред тях са хлорпирифос – инсектицид, свързан с мозъчни увреждания при деца, и паракват – средство за унищожаване на плевели, свързано с по-висок дългосрочен риск от болестта на Паркинсон. В резултат на това Брюксел налага ограничения на остатъчните вещества, които често принуждават американските производители да създават отделни вериги за доставки, отговарящи на изискванията на ЕС.
Въпреки че Тръмп може да се гневи на митата и търговските дисбаланси, именно брюкселските правила за безопасност на храните – а не вносните мита – не позволяват на голяма част от американските храни да попаднат в европейските чинии. И тъй като ЕС обмисля още по-строги мерки срещу вноса, който не отговаря на стандартите му, очаквайте трансатлантическото търговско меню да стане още по-бедно.
Не ядосвайте фермерите
Тръмп може и да не знае, но европейските столици също станаха свидетели на яростни фермерски протести миналата година. Страхът от чуждестранната конкуренция беше един от основните поводи, като профсъюзите остро критикуваха вноса от Украйна и южноамериканския блок Меркосур заради по-свободните им производствени стандарти, по-слабото използване на агрохимикали и по-евтината земеделска земя.
Полша, Унгария и Словакия все още не са вдигнали незаконните си блокади на украинското зърно, а Комисията не е в състояние да ги принуди да го направят. Всъщност Брюксел реагира, като превърна справедливото ценообразуване за земеделските производители в основен принцип на предстоящата си политика в областта на хранително-вкусовата промишленост. Според изтекъл проект на дългосрочна политическа визия, който трябва да бъде публикуван тази седмица, ЕС дори иска да приложи „огледални клаузи“ към вноса, за да уеднакви правилата за хуманно отношение към животните и пестицидите.
Рязкото увеличаване на вноса от САЩ вероятно ще предизвика същите атаки. Те биха могли да бъдат политически решаващи в навечерието на бурните президентски избори тази година в Полша и Румъния, две европейски държави, както и на важните избори във Франция, Италия и Испания през следващите две години.
И така, няма ли решение на глада на Тръмп за паритет в агротърговията? Изглежда, че не, освен ако президентът не реши да разшири масирано присъствието на американската армия в ЕС, вкарвайки още десетки хиляди войници, обичащи фъстъчено масло, за да защитават сигурността на континента. Разбира се, това е безумна идея. И все пак…
