Министърът на транспорта Георги Гвоздейков решил в неделя да се повози в българските железници, след което написа емоционален пост в социалната мрежа Facebook. Той избрал влак от Централна гара в София през Пловдив за Бургас.
Ето какво написа транспортният министър в профила си, прилагаме без редакторска намеса:
„Този текст е за родолюбието под български флаг, не за патриотизма. Този текст е за БДЖ.
Тъжно е, че знамето ни се употребява като политическа платформа и за разединение вместо да бъде еталон за прогрес и единност на нацията. И докато патриотизмът печели от българския флаг, аз ще споделя какво е загубило родолюбието под флага ни.
Първата железопътна линия в днешните български земи е линията Русе-Варна. Нейната дължина е 142 км. Решението за построяването ѝ е взето през септември 1861 г. И е възложено на английска компания.
Днес 162 г. по-късно общата дължина на железопътните линии е нараснала до 4029 км, но българската държавна железница остава един тромав, уморен, изпотен, морално остарял организъм от соцвремената.
Патриотично е да се гордееш с увеличената дължина на жп трасетата, по които обаче не могат да се движат скоростно модерни, екологични влакове, но не е родолюбиво да оставиш тази емблема на товарната и пътническа свързаност да потъва флегматично в овехтяване, в неефективност, оставена на преживяване, а не впрегната в полза за благополучието на държавата и гражданите.
Патриотично е да се гордееш със закупените 15 електрически локомотиви от Сименс, но не е родолюбиво да оставиш пътниците да бъдат транспортирани във вагонните композиции от соца без климатик докато навън бушуват горещини.
Патриотично е да поставиш българския флаг на мотрисата и на униформата на машиниста, но не е родолюбиво да пътуваш в остарял, похабен, бавен влак с дебела, естетически осакатена и несъобразена със сезона униформена екипировка.
Патриотично е да работиш за едно от най-големите, най-старите предприятия в България, но не е родолюбиво да оставиш служителите без кариерни и финансови стимули, без перспективи, без модернизиране на подвижния състав, без подкрепа.
В импровизирана визита днес на Софийска централна гара се срещнах с тъгата на патриотизма в БДЖ – видях отломките на миналото – обраслите траверси, старите локомотиви, ръждясалите табели, соцвагоните без климатизация, закачени за екологичните електрически локомотиви на европейски производител, които се опитват да издърпат композицията напред към бъдещето и си давам сметка, че така повече не става.
Трябва да реформираме БДЖ спешно и да я превърнем в модерна интегрирана и екологична транспортна система, която наистина да осигурява мобилност и свързаност. Символ на сигурен и устойчив транспорт под българско знаме.
Видях и бъдещето. Родолюбиви млади машнинисти, които не искат да напускат системата на БДЖ, не се оплакват, работят, гордеят се с професията си, но се надяват да работят при по-добри условия, да управляват по-модерни машини, влаковете да свързват по-бързо села, градове, съдби.
Дължа и дължим на тези млади хора признателност за търпението, за ведрината, за тихото им родолюбие.
Да обичаш родината си означава да милееш за нейното благополучие, благополучието на държавата и благополучието на нейните граждани и то не се измерва с визуални символи и омайни думи, в разединяване и в проповядване на носталгия по миналото, нито в извиняване на руската агресия, която преобърна мирните времена във военна окупация, родолюбието са реални действия и постижения за повишаването на благата за хората, родолюбието е в малките действия и добротворчество, които създават големи успехи за икономическо, социално и културно обогатяване на обществото.
Трябва да се превърне в сърцето на транспортната свързаност – да повиши ефективността и конкурентоспособността в транспортния сектор, да подобри транспортната свързаност, сигурност и достъпност, да повиши енергийната ефективност.
Родолюбието не започва с флага, то започва от сърцето.“
